Никопол (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Никопол.

---

Никопол (община) 43.7, 24.9
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Плевен
Площ	416.58 km²
Население	9 866 души
Адм. център	Никопол
Брой селища	14
Управление
Кмет	Емил Цеков (БСП – Обединена левица; 2023)
Общ. съвет	13 съветници ПП "ГЕРБ" (4) БСП (4) ДПС (4) ПП "Възраждане" (1)
Никопол (община) в Общомедия

Община Никопол се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Плевен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Плевен. С площта си от 416,582 km² заема 5-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 8,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Белене;
• на юг – община Левски;
• на югозапад – община Плевен;
• на запад – община Гулянци;
• на север – Румъния.

Релеф, води

Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в северната част на Средната Дунавска равнина. Около 2/3 от територията на общината се заема от Никополското плато, на което на югозападните, западните, северните и североизточните склонове, спускащи се към река Осъм, река Дунав и Свищовско-Беленската низина са стръмни, а на места и отвесни. Билото му е равно и слабо нахълмено, постепенно издигащо се от северозапад на югоизток. Между селата Санадиново и Кулина вода се издига най-високата му точка – Санадиновски връх (254,8 m).

Североизточно от платото в пределите на общината попада крайната западна част на обширната Свищовско-Беленската низина. В нея, на брега на река Дунав, североизточно от село Драгаш войвода се намира най-ниската точка на община Никопол – 23,6 m н.в.

Югозападната и западна част на общината, покрай левия бряг на река Осъм е равна и ниска, заето от обширни обработваеми земи.

Води

В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 582 до 605 km (километрите се броят от устието на реката). Основна водна артерия в общината е река Осъм, която протича през нея с най-долното си течение, на протежение около 33 km. Реката навлиза в общината при село Бацова махала и се насочва на север, на протежение около 5 km. Преди село Санадиново тя завива на северозапад и следва тази посока около 18 km, покрай стръмните склонове на Никополското плато. Южно от село Муселиево тя завива на север и след 10 km източно от село Черковица се влива в река Дунав. От Никополското плато водят началото си малки и къси непостоянни реки и дерета, течащи на югозапад и запад, които се вливат отдясно в река Осъм.

Климат

Централната част на Дунавската равнина, в която попада общината, има подчертано континентален климат и е част от умерено-континенталния климатичен пояс, с горещо лято и студена зима. Максималната температура достига 33 – 38 °C, а минималната до -25-28 °C. Откритостта на Дунавската равнина създава благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване през зимата на студени континентални въздушни маси от източните райони на Европа. Поради това в сравнение с всички останали ниски райони на България зимата в северния климатичен район на Дунавската равнина е най-студена.

Режимът на валежите в северния климатичен район на Дунавската равнина, както и в община Никопол, има подчертано континентален характер. Общата годишна сума на валежите е между 413 л/м2 и 848 л/м2. Те са неравномерно разпределени, като максимумът е главно през юни, а минимумът през февруари. Характерно за сезонното разпределение на валежите, че са по-значителни по количество през пролетта и лятото в сравнение със зимата. Характерни за района са твърде честите засушавания, чиято продължителност понякога надвишава 3 – 4 месеца. Средната годишна облачност на района е между 52 – 54% при среден брой ясни дни от 80 до 100 и мрачни дни 100 – 110. През пролетния период при преминаване на студените фронтове в условията на циклонично-барично се развива купеста облачност, падат проливни краткотрайни валежи, придружени със силни гръмотевични бури, а понякога и градушки.

В района на град Никопол преобладаващи (по посока) са западните и източните ветрове. Приземният вятър може да се охарактеризира като едно доста постоянно течение от запад-северозапад. Тази посока на вятъра съответства на преобладаващия зонален процес на въздушните маси над Европа и оттам – над Балканския полуостров. Източните ветрове имат по-малка скорост от западните (западните средно 4 – 6 м/сек, а източните 3 – 4 м/сек). При подходяща синоптична обстановка възможно е максималната скорост на вятъра да достигне 35 м/сек. Понякога духат и южни ветрове (фьон), които са топли, сухи, поривисти и понякога твърде силни. Не са редки случаите и със северни ветрове.

Почви

Основен природен ресурс на общината са почвите. Преобладават карбонатните, типично черноземните, ерозиралите и излужени черноземи. Наличието на тези типове почви позволява отглеждането на зърнено-фуражни култури, захарно цвекло, слънчоглед, коноп, трайни насаждения – лозя, овощни и зеленчукови градини. По-голяма част от територията на общината е покрита с льосови отложения, които са характерни за централната зона. Почвообразуващата скала на района е льос. Поради наличието на големи наклони и леки льосови почви в селищната територия се създават условия за многократно увеличаване на ерозионните процеси, особено при проливни валежи, които тук не са рядко явление. Почвите са богати на хранителни вещества и при съответните агротехнически мероприятия дават богата реколта. На места обаче черноземите поради хищническото използване са с деградирала структура.

Флора и фауна

Преобладават широкостеблени широколистни гори, разположени най-вече в землището на град Никопол и селата Новачене, Санадиново, Въбел и Драгаш войвода. Те са заети от следните горски формации: бял бор, смърч, черенбор, летен дъб, зимен дъб, цер, бряст, явор, акация. От храстовите ценози се срещат: аморфа, глог, трънка, шипка, смрадлика, калина, бъз, люляк. В района на Никопол виреят и много тревисти растения с лечебни свойства. Някои от видовете са: жълт кантарион, пелин, мащерка, живовляк.

Фауната е представена от подразред гущери и подразред змии на раздел люспести, семейство сухоземни костенурки от клас влечуги, както и земноводни безопашати – жабовидни и дървесници. Птиците са представени от: фазан, яребица, пъдпъдък, гургулица, гугутка, зеленоглава патица, голяма и малка белочела гъска, голям и малък ястреб, чайка, корморани, щъркели и др. От бозайниците се срещат: сърни, глигани, лисици, а в откритите обиталища – зайци.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	9305	100,00
Българи	5901	63,42
Турци	2152	23,13
Цигани	144	1,55
Други	28	0,31
Не се самоопределят	42	0,45
Неотговорили	1038	11,16

Населени места

Общината има 14 населени места с общо население 6958 души (към 7 септември 2021).

Списък на населените места в община Никопол, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Асеново	204	18,916	Асеньово	Лозица	181	31,747
Бацова махала	400	20,597		Любеново	136	18,717	Мършовица
Въбел	575	40,143		Муселиево	556	30,561
Дебово	439	25,765		Никопол	2359	35,185
Драгаш войвода	459	43,323	Ерменлуй	Новачене	901	63,314
Евлогиево	62	13,920	Слатина	Санадиново	272	53,962	Сенадиново
Жернов	85	6,079	Джорно	Черковица	329	14,353
				ОБЩО	6958	416,582	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• след 1880 г. – селата Вехто Новачени и Ново Новачени се обединяват в едно ново населено място – с. Новачене без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ерменлуй на с. Драгаш войвода;

– преименува с. Джорно на с. Жернов;

• Указ № 795/обн. 28.09.1949 г. – преименува с. Мършовица на с. Любеново;
• Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Слатина на с. Евлогиево;
• указ № 890/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Ново село на с. Осъм;
• през 1956 г. – осъвременява името на с. Сенадиново на с. Санадиново без административен акт;
• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава с. Осъм поради изселване;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Асеньово на с. Асеново.

Транспорт

В северозападната част на общината, по брега на река Дунав преминава последният участък от 3 km от трасето на жп линията гара Ясен – Черковица.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 72,7 km:

• последният участък от 4 km от Републикански път II-11 (от km 212,9 до km 216,9);
• последният участък от 24,7 km от Републикански път II-34 (от km 19,8 до km 44,5);
• последният участък от 21,9 km от Републикански път II-52 (от km 93,1 до km 115,0);
• последният участък от 15,9 km от Републикански път III-304 (от km 8,6 до km 24,5);
• целият участък от 6,2 km от Републикански път III-3404.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-3. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

Официален сайт на община Никопол

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.