Отношения между Гърция и Русия
Отношения между Гърция и Русия | |
Гърция |
Русия |
---|---|
Отношения между Гърция и Русия в Общомедия |
Гръцко-руските отношения са двустранните отношения между европейските държави Гърция и Русия.
Двете страни поддържат пълни дипломатически отношения, които са установени за пръв път през 1828 година. Гърция има свое посолство в Москва, генерални консулства в Москва, Санкт Петербург и Новоросийск и почетно консулство в Калининград, а Русия – посолство в Атина и генерално консулство в Солун. Към май 2023 година посланик на Гърция в Москва е Екатерини Насика,[1] а посланик на Русия в Атина е Андрей Маслов.[2]
Политически отношения
[редактиране | редактиране на кода]След кратък период на охлаждане, последвал провала на проекта за Нефтопровода „Бургас-Александруполис“ и началото на Руско-украинската война, отношенията между Гърция и Русия се активизират след идването на власт в Гърция през януари 2015 година на правителството на Алексис Ципрас, коалиция на благоразположените към Русия левица и крайна десница. Това става в разгара на Гръцката финансова криза, когато Ципрас се опитва да използва евентуално сближаване с Русия като средство за натиск в трудните си преговори с Европейския съюз. Още през април Ципрас посещава Москва, вероятно в търсене на финансова помощ, но не постига никакъв резултат, освен обещание за отклонение към Гърция на новия руски проект за газопровода „Турски поток“.[3]
През следващите години двете страни поддържат активни връзки в различни области, има редовни посещения на високо равнище между двете държави и чести контакти между правителствени и неправителствени организации, но Руската агресия срещу Украйна през 2022 година и острата реакция на Гърция срещу нея слагат край на тези контакти и довеждат до пълно замразяване на двустранните отношения.[4]
Икономически отношения
[редактиране | редактиране на кода]Култура и образование
[редактиране | редактиране на кода]История
[редактиране | редактиране на кода]В Новото време отношенията между Гърция и Русия започват да се развиват по-активно в края на XVIII век, когато руската експанзия достига до района на Черно море, а експедиция на руския флот в Средиземно море през 1770 година става причина за бунтове на гърците в Пелопонес.[5] През 1814 година на руска територия е създадена гръцката революционна организация „Филики Етерия“, която е в основата на започналата през 1821 година Гръцка война за независимост.[5] По време на Виенският конгрес (1 октомври 1814 – 9 юни 1815) руският император цар Александър I заявява, че Русия е „естествена закрилница на православните гърци християни, попаднали под османско владичество, на същото основание, както Австрия и Франция пазят християните католици“.[6] През 1827 година обединеният флот на Русия, Великобритания и Франция разбива османците при Наварин, което довежда до създаването на самостоятелна гръцка държава, а първи държавен глава става доскорошния руски външен министър с гръцки произход Йоан Каподистрия.[5]
През следващите десетилетия отношенията между двете страни охладняват, особено заради руската подкрепа за българското национално движение, която подкопава гръцкия иредентизъм на Балканите. Гърция се ориентира към по-тесни връзки с Великобритания и Франция. Съветската подкрепа за комунистите в Гръцката гражданска война създава значителна симпатизираща на Русия прослойка в гръцкото общество, но и става причина за твърдата антисъветска позиция на гръцките правителства в Студената война в средата на XX век.[7]
Първият период на сближаване между двете страни започва през 80-те години на XX век, когато новият гръцки министър-председател Андреас Папандреу идва на власт с антизападна реторика и инициира съвместни проекти в икономиката за внос на съветски нефт и природен газ и изграждане на топлоелектрическа централа и завод за алуминий. След Разпадането на Съветския съюз Гърция, включително при управления на десницата, продължава да поддържа активни връзки с Русия, в която вижда възможност да балансира влиянието на Турция в региона. През 1993 година двете страни сключват договор за приятелство и сътрудничество, а през следващата година в Гърция е подписано Споразумение за партньорство и сътрудничество между Русия и Европейския съюз. През следващите години Гърция прави опити да включи Русия в многостранни организации в областта на сигурността на Балканите, но не постига успех и след края на Югославските войни Русия е изолирана от тези процеси за сметка на НАТО.[8]
След 1999 година гръцкото правителство на Костас Симитис се ориентира към намаляване на напрежението с Турция и активно взаимодействие със западноевропейските страни за разширяване на Европейския съюз на Балканите, като значението на Русия за гръцката външна политика намалява. В същото време стопанските връзки се развиват активно и Гърция увеличава вноса си на суровини от Русия, като през първите години на XXI век вече внася оттам 70% от природния газ и 40% от нефта.[9]
През следващите години и двете страни се противопоставят на Войната в Ирак и Независимостта на Косово, но Гърция отхвърля руската агресия в Абхазия и Южна Осетия. Въпреки тези търкания, основни за отношенията им остават стопанските връзки и най-вече два големи проекта в енергетиката, активизирани през 2007 година – Нефтопроводът „Бургас-Александруполис“, който да транспортира руски нефт от Черно море към Егейско море, заобикаляйки морския път през Босфора, и отклонение към Гърция на газопровода „Южен поток“. Двата проекта така и не се реализират – първият заради отказването на България от него през 2011 година, а вторият – заради отменянето му от Русия, която от самото начало го разглежда като компенсация на Гърция за участието в „Бургас-Александруполис“. През следващите години и двете страни губят интерес към активно сътрудничество, като Гърция приоритизира изграждането на Трансадриатическия газопровод, а Русия се отказва в последния момент от участие в приватизацията на гръцката газова компания ДЕПА.[10]
Преди ескалацията на Руско-украинската война армиите на двете държави си сътрудничат и се обучават съвместно на редовни начала. Двете армии участват в програми за отбрана и военно сътрудничество в Егейско море и в източното Средиземноморие. Също така дават военна подкрепа и обучение на страните, с които имат близки отношения, като Армения например. Гърция често приема Арменски военни служители във Военна Академия Хеленик в Пирея. Руски военни части често участват в Гръцкия национален военен парад на 25 март и 28 октомври, които са национални празници, както и на руския военен кораб „Новочеркаск“, който се включва в парадите в Солун и Лемнос.
Посещения
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия или раздел се нуждае от актуализиране на информацията. Възможно е част от информацията да е невярна. |
Гост | Домакин | Място на среща | Дата на посещение |
---|---|---|---|
Президент Владимир Путин | Министър-председател Костас Симитис | Maximos Mansion, Атина | Декември 2001 |
Министър-председател | Президент Владимир Путин | Кремъл, Москва | Април 2008 |
Министър-председател | Президент Владимир Путин | Кремъл, Москва | Януари 2012 |
Президент Владимир Путин | Civil Governor Aristos Kasmiroglou | Свети Пантелеймон (Света гора), Атон | Август 2012 |
Министър на външните работи | Министър на външните работи | Атина | Октомври 2013 |
Министър-председател | Президент Владимир Путин | Санкт Петербург | Януари 2015 |
Министър на външните работи | Министър на външните работи | Москва | Февруари 2015 |
Министър-председател | Президент Владимир Путин | Кремъл, Москва | Април 2015 |
Президент Прокопис Павлопулос | Президент Владимир Путин | Кремъл, Москва | Януари 2006 |
Президент Владимир Путин | Министър на външните работи | Maximos Mansion, Атина; Атон | Май 2016 |
Министър на външните работи | Министър на външните работи | Атина | Ноември 2016 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://www.mfa.gr/en/greece-bilateral-relations/russia/russia--contact-details-for-greek-missions.html
- ↑ https://mid.ru/ru/maps/gr/
- ↑ Бечев 2018, с. 157 – 159.
- ↑ https://nova.bg/news/view/2022/07/26/377408/руският-посланик-в-атина-обяви-пълно-прекъсване-на-отношенията-с-гърция/
- ↑ а б в Бечев 2018, с. 139.
- ↑ Кастелан, Жорж, „История на Балканите XIV-XX век“, ИК „Хермес“, Пловдив, 2002 г., с. 265
- ↑ Бечев 2018, с. 139 – 140.
- ↑ Бечев 2018, с. 141 – 146.
- ↑ Бечев 2018, с. 149 – 150.
- ↑ Бечев 2018, с. 150 – 153.
- Цитирани източници
- Бечев, Димитър. Русия се завръща на Балканите. София, Изток-Запад, 2018. ISBN 978-619-01-0325-7.