Павел Поппетров
| Павел Попов | |
| български чорбаджия, търговец, общественик, революционер | |
 Патю Чорбаджи като депутат в Учредителното събрание | |
| Роден | Павел Попов Пелович
|
|---|---|
| Починал | |
| Работил | търговец, общественик, революционер, |
| Народен представител в: УС I ВНС I ОНС II ОНС | |
| Павел Попов в Общомедия | |
Павел Попов (Поппетров) Пелович или Пѐловски, известен като Патю Чорбаджи (1823, Видраре – 1893, Видраре), е български предприемач (ханджия, търговец, лихвар и пр.), спомоществовател и деец на българското националноосвободително движение, народен представител (в Учредителното събрание, I велико народно събрание, I обикновено народно събрание и II обикновено народно събрание), радетел за новия град Орхание (днес Ботевград).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Поппетров е роден на 18 март 1823 година в семейството на свещеника поп Петър Пелович/Пеловски от село Видраре и Гена Радина от село Батулци. Родът на баща му Пеловци е преселнически, според родови спомени пристига във Видраре от Егейска Македония през XVIII век. Брат е на поборниците Йосиф и Филип Поппетрови, ръководители на Видрарския частен революционен комитет, заточени в Диарбекир с 6-годишни присъди по Арабаконашкия обир.
Павел учи в килийното училище в Гложенския манастир „Св. Георги“ и в училището в Свищов. Владее отлично турски език.
Занимава се със земеделие, търговия на кожи, пашкули, коприна, бояджийство и лихварство. Откупвач на данъци в Тетевенско, Орханийско и Врачанско. Има големи регионални търговски контакти и контрагенти в Цариград, Видин, София, Букурещ, Виена. Собственик е на Владишкия хан в Орхание и на няколко други хана в района, сред предприемачите с огромна заслуга за изграждането на новия град Орхание през 1865 г. поради близкото му познанство с Мидхат Паша.[1] След основаването на новата окръжна касаба Патю Чорбаджи финансира част от строежа на часовниковата кула в града и подарява на Орхание камбана от Мюнхен. Османското управление отхвърля камбаната, счетена за християнска, посветена на свети Леонардо; впоследствие е преместена в църквата „Св. Параскева“ във Видраре, откъдето изчезва в края на XX век.
През 60-те години на XIX в. сръбското разузнаване оценява рода му сред онези, които държат окръга в свои ръце.[2] Заподозрян за участие в революционното движение след обира в Арабаконак, той е сред разпитваните в софийското следствие през 1872 г..[3]
Спомоществувател на книги. Виден деец на църковното движение, в кореспонденция с екзарх Йосиф I, Антим I, Найден Геров, Максим Пловдивски и Рилския манастир. Благотворител на семействата на заточениците от региона. Дарява средства на манастири и църкви, основава сиропиталище в родното си село.
В Учредителното народно събрание е „по избор“ от Орханийски окръг. Консерватор. Оттам е избран в Събранието за избор на княз (Първото велико народно събрание). В Първото обикновено народно събрание е представител от Орханийската избирателна околия, а във Второто обикновено народно събрание е от избирателната околия с център с. Видраре. Гласува за избора на София за столица на Княжество България, подписва Търновската конституция и одобрява избора на Александър Батенберг за първи български княз след Освобождението на България.[4]
Любител краевед и историк, Патю Чорбаджи събира редици легенди от Орханийско и Тетевенско. Открил е църковния препис, че Гложенският манастир „Св. Георги“ е изграден от митичния киевски княз Георги Глож.[5]
В статията „Имала ли е България аристокрация“ на проф. Михаил Грънчаров е описан как Патю Чорбаджи пътува из Софийски окръг с „кочия, теглена от два хранени коня“, облечен в скъп сукнен кожух и със специален охранител, „въоръжен от глава до пети турчин“.
По време на социализма заслугите на Павел Попов – Патю Чорбаджи са омаловажавани заради неговия чорбаджийски произход. Изследователи на Васил Левски и българското революционно дело в района са мъмрени за статии, посветени на участието на Патю Чорбаджи и неговите братя в Българския революционен централен комитет, като все още е малко известна информацията, че ръководеният от братя Поппетрови Видрарски революционен комитет е най-големият източник на парични средства за делото на Васил Левски и БРЦК.[6]
Павел Попов – Патю Чорбаджи умира на 18 юни 1893 г. Негов внук е изтъкнатият адвокат, народен представител от Демократическата партия и общественик Найден Патев, който организира редица чествания в памет на своя прочут дядо Павел Попов – Патю Чорбаджи, през 30-те години на XX век.
-
Писмо от Васил Левски до Патю Чорбаджи -
Благодарствено писмо от Рилския манастир до Павел Поппетров, 1869 г. -
Владишкият хан в Орхание, собственост на Павел Поппетров -
Браницки епископ Максим (Пелов), Стилиян Чилингиров, Христо Д. Бързицов, Жорж Нурижан, Найден Патев и др. на гроба на Патю Чорбаджи, 1933 г.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стоян Заимов, „Миналото“, С., 1884 г.
- Петър П. Ценов „Орхание и Орханийско. Исторически и географски проучвания“, С., 1926 г.
- Г. Попиванов, „Из миналото на Орханийска околия“, С., 1934 г.
- Мария Милтенова, „Обирът на орханийската хазна“, С., 2005 г.
- Огняна Маждракова-Чавдарова, „Голям извор – страници от историята на Тетевенския край“, С., 2011 г.
- Александър Тацов, „Книги, статии и материали за София, Столична община и Етрополе“, С., 2015 г.
- „Патю Чорбаджи (Народна песен за основаването на Орхание/Ботевград през 1865 година)", София, ок. 1930 година
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Патев, Найден. „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско. Исторически опит.“, София, 1936 г.
- ↑ Палангурски, Милко. „Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.
- ↑ „Васил Левски и неговите сподвижници пред Турския съд“, София, 1987 г.
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II. – 16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.
- ↑ Мутафчиев, Петър. „Из нашите старопланински манастири“, София, 1931 г.
- ↑ „Исторически корени и културно наследство на община Правец“, София, 2006 г.
