Направо към съдържанието

Персийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Персийски език
فارسی
/[fɒːɾˈsiː]/
СтранаИран, Афганистан и др.
РегионБлизък изток, Средна Азия
Говорещинад 63 700 000[1][2][3][4]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Западноирански
....-Югозападноирански
.....→Персийски
Официално положение
Официален в Иран
Афганистан
Таджикистан
РегулаторФарси: Академия за персийски език и литература
Дари: Афганистанска академия на науките
Таджикски: —
Кодове
ISO 639-1fa
ISO 639-2per
ISO 639-3fas
Персийски език в Общомедия

Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език,[5][6][7] както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.

Днес персийският език, подобно на българския, е плурицентричен език и има няколко книжовни норми:

Парси и дари са изключително близки и използват вариант на арабската азбука, но въпреки силното арабско лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици.[8] В същото време таджикският използва кирилица и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой арабски заемки, както и с чувствително руско лексикално влияние.

Съвременният персийски език е продължение на средноперсийския, официалният религиозен и литературен език в Сасанидското царство, а чрез него и на староперсийския от епохата на Ахеменидите.[9] В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на Ислямския свят. Той оказва значително влияние върху съседните му тюркски, арабски, кавказки и индо-ирански езици в Средна Азия, Близкия изток и Индия, особено върху говорения в Южна Азия урду.[9][8][10][11][12]

Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.н.е. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис.

Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ – кратки.

Сравнение с други индоевропейски езици

[редактиране | редактиране на кода]

Тази таблица показва различията между трите исторически варианта на персийския, както и общите им корени с други индоевропейски езици.

староперсийски средноперсийски новоперсийски старогръцки латински немски български
pitar pidar pedar پدر‎ patēr πατήρ pater Vater баща
mātar mād(ar) mādar مادر‎ mētēr μήτηρ mater Mutter майка
brātar brād(ar) barādar برادر‎ adelphos ἀδελφός frater Bruder брат
? ducht(ar) dohtar دختر‎ thygatēr θυγατήρ filia Tochter дъщеря
nāman nām nām نام‎ onoma ὄνομα nomen Name име
martiya mard mard مرد‎ anēr ἀνήρ vir Mann мъж
dadā-tanaiy dādan dādan دادن‎ didōmi δίδωμι dare geben давам
hischta-tanaiy awischtadan istādan ايستادن‎ histēmi ἵστημι sistere sich stellen стоя
mām man man من‎ eme ἐμέ me mich мен
pandsch pandsch pandj پنج‎ pente πέντε quinque fünf пет
hafta haft haft هفت‎ hepta ἑπτά septem sieben седем
utā ud va / o و‎ kai καί et und и
rāsta rāst rāst راست‎ orthos ὀρθός rectus recht десен
yaug dschog djok جوک skōmma σκῶμμα iocus Witz шега

В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог – обстоятелствено пояснение – допълнение – глагол“. Тъй като частите на речта се различават строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове стихосложение. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например тюркските езици).

Повече от половината думи в съвременния персийски са арабски заемки, има също така заемки и от турски. Много от арабските думи са възприети с арабското си множествено число.

От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (странноприемница), пергел, чадър, шише и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, шатра.

На персийски език е създадена богата литература. Достатъчно е да се споменат персийските поети Омар Хайям, Фирдоуси, Хафез, Саади, Джелаледин Руми, които са превеждани по цял свят.

  1. Iran // The World Factbook. CIA, 2010. Архивиран от оригинала на 2012-02-03. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
  2. Afghanistan // The World Factbook. CIA, 2010. Архивиран от оригинала на 2016-07-09. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
  3. Lewis, M. Paul (ed.). Tajiki // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
  4. Uzbekistan // The World Factbook. CIA, 2010. Архивиран от оригинала на 2019-01-05. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
  5. Ethnologue 2021.
  6. Olesen 1995, с. 205.
  7. Baker 2001, с. 518.
  8. а б Davis, Richard. Persian // Meri, Josef W., Jere L. Bacharach. Medieval Islamic Civilization. Taylor & Francis, 2006. p. 602 – 603. (на английски)
  9. а б Lazard, Gilbert. The Rise of the New Persian Language // Frye, R. N., The Cambridge History of Iran, Vol. 4. Cambridge, Cambridge University Press, 1975. p. 595 – 632. (на английски)
  10. Lazard, Gilbert. Pahlavi, Pârsi, dari: Les langues d'Iran d'apès Ibn al-Muqaffa // Frye, R.N. Iran and Islam. In Memory of the late Vladimir Minorsky. Edinburgh University Press, 1971. (на френски)
  11. Namazi, Nushin. Persian Loan Words in Arabic // 24 ноември 2008. Архивиран от оригинала на 2011-05-20. Посетен на 1 юни 2009. (на английски)
  12. Classe, Olive. Encyclopedia of literary translation into English. Taylor & Francis, 2000. ISBN 1884964362, ISBN 978-1-884964-36-7. p. 1057. (на английски)
Цитирани източници