Пивоварна Света Петка
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| Пивоварна „Света Петка“АД | |
 Сградата на старата пивоварна | |
| Тип | пивоварна фабрика |
|---|---|
| Индустрия | пивоварство |
| Основаване | 1877 (1868 ?) |
| Закриване | 1929 г. |
| Седалище | Русе,  България |
| Продукти | „Света Петка" |
| Продукция | бира |
„Света Петка“ е бивша пивоварна фабрика, акционерно дружество със седалище град Русе.
История на пивоварната фабрика
[редактиране | редактиране на кода]Сведенията за създаването на фабриката са противоречиви. Според едни източници фабриката е основана през 1877 г. от предприемача Сава Г. Велезли (1834, Златица – 10 август 1922, Русе) [1]. Според други — през 1878 г. [2] Трети източници отнасят времето на създаването ѝ преди Освобождението.[3]
След Руско-турската война (1877-1878) фабриката е разширена и наречена „Света Петка“ по името на близко разположената средновековна скална църква.[3][4]
През 1881 г. в България пристига чешкият майстор пивовар Франц Милде и започва работа в пивоварната фабрика „Света Петка“ в Русе. Една година по-късно той се мести в Шумен и започва работа като пивовар в „Българско пивоварно дружество Шумен - Русе“.
Сава Велезли се занимава с производство на бира до 1894 г., когато продава предприятието и открива нова фабрика за производство на безалкохолни напитки.[5][6]
Новите съдружници в пивоварната фабрика „Света Петка“ са русенските предприемачи Динолов, Чолаков, Драганов и Стоянов.[7]
Считано от 25 ноември 1896 г. русенското дружество започва да се ползва от облагите на Закона за насърдчение на местната индустрия (обн. „Държавен вестник“, 28 януари 1895 г.).[8]
В „Български алманах за 1897 г.“ предприятието се описва като Пивоварно дружество „Св. Петка“, Русе. Произвежда жълта и черна бира. Износ по всички краища на България.”[9] През 1899 г. главен майстор пивовар на „Света Петка“ става Себастиян Милде, брат на Франц Милде.[10]
През 1900 г. е монтирана нова инсталация за производство на пиво, като производственият асортимент на фабриката включва „пилзенски и баварски тип пиво“.[7]
Главната производствена сграда на пивоварната фабрика „Света Петка“ е осеметажна, изградена от камък и тухли. В големия промишлен двор, през който преминава реката, има и изба, и сграда с жилища за работниците. Пивоварната е оборудвана с модерни за времето си машини за производство на баварско и пилзенско пиво – парна машина, варка, скари за сушене на ечемик, апарат за източване. Има умивално отделение, циментирани тунели за кълнене на ечемик, помещения за отлежаване на бирата, складове и ледница. За отлежаване на бирата при постоянна температура е използвана и пещерата на църквата „Света Петка“.[3] До фабриката е уредена бирена градина,[11] в която се продава пенливо русенско пиво, а в почивните и празнични дни в бирарията свири и оркестър.
През 1904 г. производството на пивоварната достига 756 160 литра бира; през 1910 г. са произведени 628 262 литра.[12]
През 1910 г. е извършено преустройство на фабриката и са изградени нова инсталация за охлаждане на бирата, нова модерна кушиля - най голямата по това време в България, разширени са избите за отлежаване на бирата. Фабриката произвежда малц, и два вида пиво: мюнхенски тип с мюнхенски малц (мюнхнер хелес) и обикновено пиво. Пивото се рекламира като „здраво, силно и резливо“.[13]
Дружеството стопанисва собствена бирария „Червен салон“ в която се предлага русенско пиво. [14]
През 1918 г. за експлоатация на бирената фабрика се създава акционерно дружество „Света Петка“АД с капитал 3 милиона лева.[15]
Условията за работа в пивоварната са тежки и през юни 1920 г. във фабриката избухва стачка, в резултат на което са извоювани минимални надници от 50 лева.[16]
През 20-те години на ХХ век обаче, производството на бира навлиза в дълбока криза. Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и „Света Петка“. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и русенската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварният картел престава да съществува.[17]
Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Света Петка“ преустановява производството на бира. През 1929 г. „Света Петка“ АД изпада в несъстоятелност и активите му са обявени за разпродажба.[3] В „Държавен вестник“ бр. 218 от 1937 г., с. 3919 е обявен търг за продажба на имуществото на дружеството в гр. Русе: парцели и разположените върху тях пивоварни постройки, като е уточнено, че имотите са обременени с ипотека към БТБ в размер на 1 000 000 лева и задължения към фиска.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с. 20 – 22, 45, 46
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Календар на юбилейни годишнини през 2014 година на събития и личности, свързани с Русе // Архивиран от оригинала на 2015-06-26. Посетен на 2015-06-25.
- ↑ Кираджиев, Светлин, „Българските градове: географски очерк“, изд. „Свят 2001“, 2003 г., с. 47
- ↑ а б в г Първата бира на България
- ↑ Валентина (монахиня), „Монашеството по българските земи: кратко изследване въз основа на исторически и археологически проучвания“, изд. Св. Вмчк Георги Зограф, 2006, с. 180)
- ↑ Енциклопедия Дарителството: Сава и Елена Велезли
- ↑ „Алманах на Царство България 1913-1914 г.“, ред. Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница „Т. Т. Драгиев“, с. 971
- ↑ а б „Алманах България“, ред. Стоян Митев, 1900, София, печ. „Иван Говедаров и с-ие“, ч. 3, с. 44
- ↑ „Алманах на Царство България 1913 – 1914 г.“, ред. Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница „Т. Т. Драгиев“, с. 591
- ↑ „Български алманах за 1897 г.“, София, 1897, печатница „Ив. Говедаров и с-ие“, с. 1527
- ↑ Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с. 20 – 21
- ↑ Чендов, Георги, „Когато Русе беше Русчук“, изд. ОФ, 1985 г., с. 187
- ↑ Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История ..., с. 21
- ↑ в-к „Соф. новини“, V, София, 03.10.1910, бр. 44, с. 1
- ↑ „Алманах на Царство България 1913 – 1914 г.“, ред. Списаревски, К. А., София, 1914 г., печатница Т. Т. Драгиев, с. 950 и 971
- ↑ Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България, София, изд. „Наука и изкуство“, 1958 г., с. 159
- ↑ Коджейков, Драгой, Веселин Хаджиниколов, Стачните борби на работническата класа в България, София, изд. „Профиздат“, 1960 г., с. 263
- ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с. 46
| |||||||||||
