Пиянец (Дебърско)
| Пиянец Пијанец | |
| — село — | |
_02.jpg) Църквата „Преображение Господне“ | |
  Пиянец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебър |
| Географска област | Поле |
| Пиянец в Общомедия | |
Пиянец (на македонска литературна норма: Пијанец) е бивше село в община Дебър на Северна Македония.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Пиянец е било разположено на километър северно от Дебър, на тераса на 850 m в южните склонове на Кърчин.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото Пиянец се споменава в Слепченския поменик между 1544 и 1548 година като Пїанèцъ, а във втората половина на XVI и началото на XVII век како Пиѩнець. Под това име се появява в писмените документи и през следните векове. Според народното предание селото Пиянец по-рано имало около 200 къщи.[1]
В XIX век селото е смесено българо-помашко. В Бигорския поменик за 1863 година са споменати 16 имена на поклонници, а в края на XIX век е записано с две християнски и десет помашки къщи.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Пянец (Pyanetz) е посочено като село с 13 домакинства, като жителите му са 23 помаци и 15 българи.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пиянец е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 12 къщи.[3]
По време на Балканската война в 1912 година някои къщи са унищожени и в селото остават само две. Последният жител, напуснал Пиянец, е Търпе Куц - Пиянечки, изселил се през пролетта на 1913 година.[1]
Землището на Пиянец е ниви и ливади, собственост на дебрани.[1] От селото е останала само църквата „Преображение Господне“, наречена Пиянечка църква.[1][4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 132. (на сръбски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
| |||||||||||
