Саладинов замък
| Саладинов замък Qal'at Salah al-Din | |
 | |
  Саладинов замък Местоположение в Сирия | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Сирия |
| Терит. единица | Латакия |
| Местоположение | |
| Основаване | преди 975 |
| Строителство | варовик |
| Състояние | частично реставриран |
| Саладинов замък в Общомедия | |
| Крак де Шевалие и Калъат-Салах Ал-Дин | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Вътрешен вид | |
| В регистъра | Crac des Chevaliers and Qal’at Salah El-Din |
|---|---|
| Регион | Арабските страни |
| Местоположение | Сирия |
| Тип | културно |
| Критерии | ii, vi |
| Вписване | 2006 (30-а сесия) |
| Застрашен | 2011 - |
| Крак де Шевалие и Калъат-Салах Ал-Дин в Общомедия | |
Цитаделата на Салах ад-Дин (на арабски: قلعة صلاح الدين, Калъат-Салах Ал-Дин, Саладинов замък ), известна също като Саон (Sahyun, Saone), е средновековен замък в северозападната част на Сирия. Той се намира на 7 км източно от Ал-Хафа и на 30 км източно от Латакия във висока планинска местност върху планински хребет между две дълбоки дерета, заобиколени от гори. Хълмът е укрепен още от средата на Х век, като през 975 във византийския император Йоан Цимисхий го завладява и той остава под византийски контрол до около 1108. В началото на XII век франките са поели контрол на територията като част от новосформираната държава на кръстоносците Княжество Антиохия. Кръстоносците осъществяват широкомащабна програма за строителство, която продуцира по-голямата част от настоящия вид на укреплението. През 1188 г., замъкът е покорен от Саладин след тридневна обсада. Замъкът отново е обсаден през 1287 г., като и защитника и нападателя са мамелюци. През 2006 г., Калъат-Салах Ал-Дин и Крак де Шевалие заедно са признати от ЮНЕСКО за обекти на Световното културно наследство. Замъкът е собственост на сирийското правителството.
Местоположение и етимология[редактиране | редактиране на кода]
Замъкът се намира в сирийската крайбрежната планинска верига, разположена на около 25 km североизточно от Латакия.[1] Традиционното име на мястото е Сахиун (Ṣahyūn) е арабския еквивалент на старозаветното названието Цион. Историкът Хю Кенеди предлага политкоректното название Qalʿat Ṣalāḥ Ed-Din, което означава „замък на Саладин“.[2] В византийците го наричат Сигон, а франкските наследници – Саон.
География и архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта е построена на 700 m над морското равнище на хребета между две дълбоки клисури, откъдето охранява маршрута между Латакия и Антиохия.[3] Планът на укреплението е неправилен многоъгълник с фланкиращи кули. В близост до крепостната стена е една от най-великолепните характеристики на крепостта-28 м дълбок ров, издълбани в скалата от византийците[4]. Този ров профължава с дължина 156 метра по протежение на източната страна и достига от 14 до 20 метра в ширина.
Входът към замъка се осъществява от южната страна на крепостта. Вдясно от входа се намира кула-бастион, изградена от кръстоносците. Няколко метра по-нататък има резервоар за съхранение на вода и конюшни в близост до масивна кула с изглед към рова, която заема площ от около 24 м2. По-нататък на север е портата с подвижния мост. В двора се разполагат сгради, построени последователно от различните обитатели: византийско водохранилище и два параклиса, кръстоносна трапезария, арабска джамия и дворец с баня.
История[редактиране | редактиране на кода]
Хълмът е укрепен поне от средата на 10 век, и първият му известен собственик е алепския васал на Хамданидите емир Сайф ад-Дауля.[5] Византийският император Йоан I Цимисхий го завладява през 975 и остава под византийски контрол до около 1108, когато кръстоносците заемат и Латакия[6]. Саон е включен в Антиохийско княжество, една от четирите държави на кръстоносците, възникнали след първия кръстоносен поход. Господарите на Саон са едни от най-велемощните в княжеството, като първият сеньор е вероятно, Робер Прокажения, който получава контрол над замъка през 1119, а семейството му остава в Саон до 1188. Най-вероятно неговият син Гийом е този, който строи новите кръстоносни укрепления, с които усилва предишните византийски. Повечето от това, което се вижда, е построено през това време. Крепостта е една от малкото, които не са били отстъпени на най-големите военномонашески ордени хоспиталиери или тамплиери.
На 27 юли 1188 г. Айюбидския султан Саладин и синът му аз-Захир Гази обсаждат замъка с обсадни машини на платото от източната страна и с блокада пред северната и западна част на замъка. Укреплянията са обстрелвани с камъни с тегло от 50 до 300 kg в продължение на два дни, които причиняват значителни щети. На 29 юли мюсюлманите успешно щурмуват крепостните стени. Вътрешният двор е овладян и християнският гарнизон се оттегля в донжона. До края на деня те достигат споразумение за откуп с нападателите. Въпреки че Саон е силен замък, той пада за три дни.
Саладин отстъпва Саон и Бурзе на един от своите емири – Манкавар ибн Хумартигин, чиито наследници ги владеят до 1272 г., когато Саон е отнет от Байбарс. След 1280 мамелюкският емир Ал-Ашкар използва замъка за убежище от султан Ал-Мансур Калауун. Тогава замъкът става административен център на малка полунезависимо емирство. В края на 1286 Ал-Мансур Калауун е с намерение да смаже своите съперници и изпраща обсаждаща армия под командването на Tурунтай срещу Саладиновия замък. През април 1287 замъкът е превзет.[7]
По-късно замъкът е включен в състава на административна провинция Триполи.[8], като остава голям и проспериращ под Мамелюците поне до края на XIV век. Емирот на Хама, Абу-л-Фида (1273 – 1331), отбелязва за град, създаден в близост до Саладиновия замък. В следващите десетилетия, обаче, той е изоставен.
Цитаделата на Саладин е обект на Световното културно наследство при ЮНЕСКО, заедно с Крак де Шевалие, от 2006 година.[9] По време на сирийския бунт, който започва през 2011 г. от ЮНЕСКО са изразени опасения, че конфликтът може да доведе до увреждане на важните културни обекти, като Цитаделата на Салах-Ед-Дин.[10] До 2016 г., замъкът е преживял сирийската гражданската война без никакви значителни щети.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Morray 1995, стр. 850
- ↑ Kennedy 1994, стр. 84 – 85
- ↑ Molin 2001, стр. 85
- ↑ Molin 2001, стр. 148
- ↑ Morray 1995, стр. 851
- ↑ Kennedy 1994, стр. 85
- ↑ Folda 2005, стр. 383
- ↑ Kennedy 1994, стр. 96
- ↑ [1]
- ↑ [2]
Библиография и по-нататъшно четене[редактиране | редактиране на кода]
- ЮНЕСКО калъат-Салах Ел-Дин
- Folda, Jaroslav (2005), Crusader Art in the Holy Land: From the Third Crusade to the Fall of Acre, 1187 – 1291, Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-83583-1
- Kennedy, Hugh (1994), Crusader Castles, Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 0-521-42068-7
- Molin, Kristian (2001), Unknown Crusader Castles, London: Continuum, ISBN 978-1-85285-261-0
- Morray, D. W. (1995), „Ṣahyūn“, in Bosworth, C.E.; van Donzel, E.; Heinrichs, W. P.; Pellat, Ch., The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VIII: Ned–Sam, Leiden and New York: BRILL, pp. 850 – 851, ISBN 90-04-09834-8
- République arabe syrienne (January 2005), Chateaux de Syrie: Dossier de Presentation en vue de l'inscription sur la Liste du Patrimoine Mondial de l'UNESCO (PDF) (in French), UNESCO
- Saade, G. (1968), „Histoire du château de Saladin“, Studi Medievali, 3rd (in French), 9: 980 – 1016
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Citadel of Salah Ed-Din в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |