Направо към съдържанието

Скопски санджак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скопски санджак
1463 – 1913
Карта на Западните Балкани с границите на санджаците в Османската империя от края на 19 век (Скопският санджак е в червено)
Карта на Западните Балкани с границите на санджаците в Османската империя от края на 19 век (Скопският санджак е в червено)
Столица
Предшественик
Косовско деспотство
Наследник
Кралство Сърбия

Скопският санджак (на турски: Üsküp Sancağı) е санджак в Османската империя, обхващащ околностите на град Скопие, който е и център на санджака. В началото на XIX век е част от Румелийския еялет, а след това е част от Призренския и Косовския вилает на Османската империя.

В края на 1391 г. османският пълководец Игит паша напада земите на Вук Бранкович и на 6 януари 1392 г. превзема Скопие и околностите му.[1][2] Игит паша превръща новозавзетите територии в османска акънджийска база за нападения към Западните Балкани и до края на XIV век принуждава Вук Бранкович да се признае за османски васал. С изтеглянето границата на запад, т.е. със завоюването на Босна, отпада нуждата да се поддържат васали в Македония. Игит паша създава силна фамилия от удж-бейове, която утвърждава властта си в Скопския санджак през следващия век.[3] Игит паша е първият санджакбей на Скопие и служи като такъв 21 години – от 1392 до 1413 г.[4] През XVII в. в Скопския санджак има 20 зиаметлии и 344 тимариоти[5]

До XIX век Скопски санджак остава част от Румелийски еялет. При премахването на еялетите и създаването на вилаетската система, Скопският санджак, заедно с Призренския, Дебърския и Нишкия санджак става част в 1868 или 1871 г. от новосъздадения Призренски вилает.[6][7] Когато в 1877 г. е създаден Косовски вилает, Призренският вилает без няколко нахии, анексирани от Сърбия, става част от Косовския вилает, заедно със Скопски санджак, а Скопие става център на новосъздадения Скопски вилает.

Скопски санджак[8]
Име Години
Игит паша 1392 – 1413
Исхак бей 1414 – 1439
Несух бей 1439 – 1454
Иса бег Исакович 1454 – 1463
Мустафа паша Кара Мехмедзаде юли 1755 – ?
Хавзи паша ? – 1843
Осман паша септември 1844 – август 1845
Мехмед Селим паша Енесте Хасеки август 1845 – март 1848
Хафъз Мехмед паша Черкез март 1848 – май 1850
Исмаил паша Паяслъ май 1850 – април 1851
Мустафа Тосун паша април 1851 – октомври 1853
Али Ръза Мехмед паша ноември 1853 – февруари 1854
Акиф паша 1857 – ?
Мазхар Осман паша Арнавуд септември 1858 – август 1859
Рюстем паша Ебубекир август 1859 – март 1860
Мустафа паша Алянак март 1860 – юли 1863
Махмуд Фаиз паша юли 1863 – януари 1864
?
Исмаил Хакъ паша Лесковикли ноември 1865 – юли 1869
? юли 1869 – юли 1874
  1. Archeological exavations „Skopsko Kale“ // skopskokale.com.mk. Архивиран от оригинала на 2011-02-07. Посетен на 7 февруари 2011. The handwriting of the triod of the Khludov collection in the Moscow Historical Museum no. 162, completed on 6 January 1392, on the day of the Ottoman conquest of Skopje.
  2. Лексикон српског средњег века. Knowledge, 1999. с. 645. Посетен на 22 септември 2013 г. Такав санџак-бег, као скопски (од 1392), имао је знатно шира овлашћења: надзирао је суседне трибутарне господаре и имао је право да сам организује и предводи мање освајачке по- ходе.
  3. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 448.
  4. Öztuna, Yılmaz. Devletler ve hânedanlar: Türkiye: 1074 – 1990. Kültür Bakanlığı, 2005. с. 802. Manisalı Paşa Yiğit Bey (ölm. Üsküb 1413), Üsküb fâtihi ve ilk s.b. 6.1.1392 – 1413 = 21, med. Üsküb.
  5. Константин Иречек, История на българите, стр.478
  6. Akşin Somel, Selçuk. The modernization of public education in the Ottoman Empire, 1839 – 1908. Netherlands, Brill, 2001. ISBN 90-04-11903-5. с. 234. Посетен на 22 септември 2013 г. the vilayet of Prizren was founded in 1871
  7. Grandits, Hannes и др. Conflicting Loyalties in the Balkans The Great Powers, the Ottoman Empire and Nation-building. Gardners Books, 2010. ISBN 978-1-84885-477-2. с. 309. Посетен на 22 септември 2013 г. In 1868 the vilayet of Prizren was created with the sancaks of Prizren, Dibra, Skopje and Niš; it only existed till 1877
  8. World Statesmen – Macedonia