Наум Торбов: Разлика между версии
м интервал след точка в текст |
паметната плоча от входа на халите |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[File:Naum Torbov Bulgarian memorial plaque, Central Halls, Sofia.jpg|left|thumb|Паметна плоча на Торбов на входа на Халите в София]] |
|||
Наум Торбов е роден в голямото [[Македония (област)|македонско]] [[арумъни|влашко]] село [[Гопеш]], [[Битоля|Битолско]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]]. Първи братовчед е с бащата на проф [[Цеко Торбов]]. Семейството му емигрира в България и се установява в град [[Оряхово]], а Наум е изпратен да следва архитектура в [[Румъния]], в [[Букурещки институт за изящни изкуства|Букурещкия институт за изящни изкуства]]. След завършването си през 1904 година Торбов се завръща в България и започва работа в София в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за началник отделение „Архитектура“ към [[Столична община]], а от 1908 година започва частна архитектурна практика.<ref>Енциклопедия България, т.7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 37.</ref> Член е на [[Българско инженерно-архитектурно дружество|Българското инженерно-архитектурно дружество]].<ref name="Цонев">{{cite book |title= Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949 |last=Цонев |first= Младен |year= 2001 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location= София|pages= 199 }}</ref> |
Наум Торбов е роден в голямото [[Македония (област)|македонско]] [[арумъни|влашко]] село [[Гопеш]], [[Битоля|Битолско]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]]. Първи братовчед е с бащата на проф [[Цеко Торбов]]. Семейството му емигрира в България и се установява в град [[Оряхово]], а Наум е изпратен да следва архитектура в [[Румъния]], в [[Букурещки институт за изящни изкуства|Букурещкия институт за изящни изкуства]]. След завършването си през 1904 година Торбов се завръща в България и започва работа в София в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за началник отделение „Архитектура“ към [[Столична община]], а от 1908 година започва частна архитектурна практика.<ref>Енциклопедия България, т.7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 37.</ref> Член е на [[Българско инженерно-архитектурно дружество|Българското инженерно-архитектурно дружество]].<ref name="Цонев">{{cite book |title= Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949 |last=Цонев |first= Младен |year= 2001 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location= София|pages= 199 }}</ref> |
||
Версия от 14:34, 23 март 2020
| Наум Торбов | |
| български архитект | |
 | |
| Роден |
18 ноември 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Наум Торбов в Общомедия | |
Наум Николов (Николчов) Торбов е виден български архитект, проектирал сградата на Централните хали в българската столица София.
Биография
Наум Торбов е роден в голямото македонско влашко село Гопеш, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Първи братовчед е с бащата на проф Цеко Торбов. Семейството му емигрира в България и се установява в град Оряхово, а Наум е изпратен да следва архитектура в Румъния, в Букурещкия институт за изящни изкуства. След завършването си през 1904 година Торбов се завръща в България и започва работа в София в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за началник отделение „Архитектура“ към Столична община, а от 1908 година започва частна архитектурна практика.[1] Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество.[2]
Творчество
Торбов е привърженик на национално-романтичното течение в архитектурата. Автор е на над 100 обществени, промишени и жилищни сгради в София, Оряхово, Силистра, Ботевград, Дупница, Мездра. Сред най-известните му сгради са:
- Хотел „Континентал“
- Хотел „Париж“
- Къща на Хентови на улица „Княз Борис I“ №135 в София (1906)
- Софийска градска художествена галерия (бившето казино – 1908)
- Къща на Станишеви, по-късно Главно мюфтийство, на улица „Братя Миладинови“ №27 в София (1909)
- Дюлгерско здание на булевард „Христо Ботев“ №71 в София (1910)
- Централни софийски хали на булевард „Княгиня Мария-Луиза“ в София (1911)
- Доходното здание на Димитър Костов на улица „Алабин“ №36 в София (1914)
- Румънски институт на улица „Екзарх Йосиф“ в София (1933)
Галерия
