Кисела вода: Разлика между версии
м overlinking |
Добродушен (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Кисела вода''' ({{lang|mk|Кисела Вода}}) е [[квартал]] на столицата на [[Северна Македония]] [[Скопие]], част от Община [[Кисела вода (община)|Кисела вода]]. |
'''Кисела вода''' ({{lang|mk|Кисела Вода}}) е [[квартал]] на столицата на българоезичната [[Северна Македония]] [[Скопие]], част от Община [[Кисела вода (община)|Кисела вода]]. |
||
== География == |
== География == |
||
| Ред 48: | Ред 48: | ||
| '''Всичко''' |
| '''Всичко''' |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[българи]] |
||
| 74 431 |
| 74 431 |
||
|- |
|- |
||
Версия от 05:56, 27 юни 2020
- Кисела вода е диалектен израз за минерална вода.
| Кисела вода Кисела Вода | |
| — квартал — | |
.svg) | |
 Изглед към Кисела вода от 1964 г. | |
  Кисела вода  Кисела вода | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Кисела вода |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 243 m |
| Население | 84 625 души (2002) |
| МПС код | SK |
| Кисела вода в Общомедия | |
Кисела вода (на македонска литературна норма: Кисела Вода) е квартал на столицата на българоезичната Северна Македония Скопие, част от Община Кисела вода.
География
Кисела вода е разположен в Скопската котловина в крайната югоизточна част на града.
История
В края на XIX век Кисела вода е малко българско село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никита“ е от XVIII век. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кисела вода живеят 50 българи християни.[1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кисела вода има 40 българи екзархисти и работи българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кисела вода (Kiselavoda) като село с неясен етнически състав.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кисела вода като българско село.[4]
След Скопското земетресение през 1963 година България строи къщи, като част от международната помощ, за пострадалите от земетресението.
Според преброяването от 2002 година Кисела вода, заедно с частите от квартала, които в 2004 година са придадени на новообразуваната община Аеродрум (Аеродрум, Лисиче и Ново Лисиче), и с всички квартали в общината без Усие, Драчево и квартал Драчево има 84 625 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| българи | 74 431 |
| албанци | 342 |
| турци | 419 |
| роми | 324 |
| власи | 987 |
| сърби | 3738 |
| бошняци | 535 |
| други | 1849 |
Бележки
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, р.114 – 115.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. „Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder“, Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||
| |||||
