Радишани: Разлика между версии
м →top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (4) редактирано с AWB |
Добродушен (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Serava.jpg|мини|250px|Реката [[Серава]] в местността Лопушани, в непосредната близина на Радишани]] |
[[Файл:Serava.jpg|мини|250px|Реката [[Серава]] в местността Лопушани, в непосредната близина на Радишани]] |
||
'''Радѝшани''' ({{lang|mk|Радишани}}) е [[село]] в община [[Бутел (община)|Бутел]] на [[Северна Македония]]. |
'''Радѝшани''' ({{lang|mk|Радишани}}) е [[село]] в община [[Бутел (община)|Бутел]] на българоезичната [[Северна Македония]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
! '''Националност''' !! '''Преброяване 1994''' !! '''Преброяване 2002<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>''' |
! '''Националност''' !! '''Преброяване 1994''' !! '''Преброяване 2002<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>''' |
||
|- |
|- |
||
| [[ |
| [[българи]] || 6680 || 8084 |
||
|- |
|- |
||
| [[албанци]] || 129 || 200 |
| [[албанци]] || 129 || 200 |
Версия от 06:00, 27 юни 2020
- Тази статия е за селото в Скопско, Северна Македония. За бившето село в Драмско, Гърция вижте Радишани (Драмско).
Радишани Радишани | |
— село — | |
Поглед на дял от Радишани от запад | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Бутел |
Географска област | Църногория |
Надм. височина | 361 m |
Население | 9123 души (2002) |
Пощенски код | 1010 |
МПС код | SK |
Радишани в Общомедия |
Радѝшани (на македонска литературна норма: Радишани) е село в община Бутел на българоезичната Северна Македония.
География
Селото е разположено в областта Църногория, северно от столицата Скопие в подножието на планината Скопска Църна гора. През центъра на Радишани минава река Серава. Селото е на практика квартал на Скопие.
История
Съседните църкви в северния край на селото „Свети Никола“ и „Свети Георги“ са от XVI век.[1] В края на XIX Радишани е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Радишани живеят 140 българи християни и 50 арнаути мохамедани.[2]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радишани има 120 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Радишане (Radišane) като село с неясен етнически състав.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Радишани като смесено българо-албанско село.[5]
Националност | Преброяване 1994 | Преброяване 2002[6] |
---|---|---|
българи | 6680 | 8084 |
албанци | 129 | 200 |
турци | 25 | 35 |
роми | 114 | 160 |
власи | 50 | 52 |
сърби | 360 | 363 |
бошняци | 0 | 49 |
други | 221 | 180 |
всичко | 7579 | 9123 |
Радишани днес
Радишани има основно училище „Ацо Шопов“ и детска градина. На главната улица е разположена църквата „Свети Наум“, в която са погребани архиепископите на Македонската православна църква Гаврил и Михаил.[7]
Бележки
- ↑ Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (2- дел) // Премин Портал. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.206
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.116-117.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Св. Наум Охридски чудотворец во Радишани се уште во изградба
|
|