Договор от Фойнике: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Договорът от Фойника''' или както е още известен '''Мирът от Фойника''' слага край на [[Първа македонска война|Първата македонска война]].
'''Договорът от Фойникe''' слага край на [[Първа македонска война|Първата македонска война]] през 205 г. пр. Хр.


Мирните условия са договорени между [[Древна Македония|македонския цар]] [[Филип V Македонски|Филип V]] и [[Древен Рим|римския]] [[проконсул]] [[Публий Семпроний Тудитан]] във [[Фойнике]], главния град на [[епироти]]те-[[хаони]], които посредничат за сключването на мира. Те разпределят владенията на двете страни в южна [[Илирия]] (днешна [[Албания]]). Македония си запазва покорените през войната [[атинтани]] на юг и [[Лежа|Лисос]] на север. Рим получава протектората над [[партини]]те, [[Димал]] и още няколко крепости в [[хинтерланд]]а на [[Аполония Илирийска|Аполония]].<ref>Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ed.). The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 104</ref>
[[Филип V Македонски]] с посредничеството на [[Птолемеи|Птолемейски]] Египет, [[Родос]] и [[Древна Атина|Атина]], сключва мир с Рим във [[Фойника]]. Този мирен договор позволява на [[римляни]]те да концентрират всичките си сили срещу [[Ханибал]], който по това време е още в Италия.


Като страни по договора са записани и приятелските на Македония и Рим гръцки държави, които оформят сферите им на влияние в [[Елада]] и [[Мала Азия]]. Македонската сфера включва [[Тесалия]], [[Древен Епир|Епир]], [[Акарнания]], [[Ахейски съюз|Ахея]], [[Беотия]] и [[Витиния]], а римската – [[Пергам]], [[Спарта]], [[Елида]], [[Месения]], [[Древна Атина|Атина]] и илирийския владетел [[Плеврат]].<ref name="wf-tf">Waterfield, Robin. Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece. Oxford University Press, 2014. с. 56-57</ref>
След прегрупиране на римските сили, [[Сципион Африкански]] дебаркира с 400 бойни кораби на които са натоварени V. и VI. легион на северноафриканския бряг през 204 г. пр.н.е., повтаряйки стратегическия ход на [[Агатокъл]] с неговата [[африканска експедиция на Агатокъл|африканска експедиция]]. Сципион се съюзява с бившия картагенски съюзник [[Масиниса]], и през 202 г. пр. Хр. е решителната [[битка при Зама]] предопределя бъдещото на - [[пунически Картаген]].<ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 573, Древен Рим, Игри в Рим |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>

Мирът от Фойнике е продиктуван от моментните интереси на договарящите се – Филип V трябва да се справя с [[дардани|варварските племена]], които периодично нападат държавата му от север, а римският [[Сенат]] иска да довърши [[Втора пуническа война|войната с Картаген]].<ref name="wf-tf"/> Още през 200 г. пр. Хр. Рим [[Втора македонска война|нарушава мира]] под претекст да защити новите си съюзници в Елада.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 15:39, 1 август 2020

Договорът от Фойникe слага край на Първата македонска война през 205 г. пр. Хр.

Мирните условия са договорени между македонския цар Филип V и римския проконсул Публий Семпроний Тудитан във Фойнике, главния град на епиротите-хаони, които посредничат за сключването на мира. Те разпределят владенията на двете страни в южна Илирия (днешна Албания). Македония си запазва покорените през войната атинтани на юг и Лисос на север. Рим получава протектората над партините, Димал и още няколко крепости в хинтерланда на Аполония.[1]

Като страни по договора са записани и приятелските на Македония и Рим гръцки държави, които оформят сферите им на влияние в Елада и Мала Азия. Македонската сфера включва Тесалия, Епир, Акарнания, Ахея, Беотия и Витиния, а римската – Пергам, Спарта, Елида, Месения, Атина и илирийския владетел Плеврат.[2]

Мирът от Фойнике е продиктуван от моментните интереси на договарящите се – Филип V трябва да се справя с варварските племена, които периодично нападат държавата му от север, а римският Сенат иска да довърши войната с Картаген.[2] Още през 200 г. пр. Хр. Рим нарушава мира под претекст да защити новите си съюзници в Елада.

Източници

  1. Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ed.). The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 104
  2. а б Waterfield, Robin. Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece. Oxford University Press, 2014. с. 56-57