Лонгоза: Разлика между версии
м overlinking |
+ шаблон |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Равнина |
|||
| име-оригинал = |
|||
| друго име = |
|||
| изглед = |
|||
| изглед-описание = |
|||
| карта = България |
|||
| местоположение = {{флагче с име|България}} |
|||
| реки = [[Камчия]] |
|||
}} |
|||
'''Лонгоза''' или '''Долнокамчийска низина''' (до 29 юни 1942 г. ''Лонгос'', до 5 януари 1946 г. ''Лонгът'')<ref>{{наименования|130}}</ref> е низина в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], [[област Варна]], като обхваща цялата долина на река [[Камчия]].<ref name="грб">{{грб|292}}</ref> |
'''Лонгоза''' или '''Долнокамчийска низина''' (до 29 юни 1942 г. ''Лонгос'', до 5 януари 1946 г. ''Лонгът'')<ref>{{наименования|130}}</ref> е низина в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], [[област Варна]], като обхваща цялата долина на река [[Камчия]].<ref name="грб">{{грб|292}}</ref> |
||
Версия от 21:45, 23 януари 2021
| Лонгоза | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  България |
| Надм. височина | 20 m |
| Дължина | 45 km |
| Ширина | 6 km |
| Реки | Камчия |
Лонгоза или Долнокамчийска низина (до 29 юни 1942 г. Лонгос, до 5 януари 1946 г. Лонгът)[1] е низина в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, област Варна, като обхваща цялата долина на река Камчия.[2]
Низината е разположена в югоизточната част на Източната Дунавска равнина, като на запад достига до сливането на реките Голяма Камчия и Луда Камчия (съставящи на същинската река Камчия при село Цонево), на север – до южните склонове на Роякското плато и Авренското плато и между тях се свързва със Синделската низина, на изток – до брега на Черно море, а на юг – до северните склонове на Камчийска планина (част от Стара планина).[2]
Дължината на низината от запад на изток е около 45 km, а ширината ѝ варира от 1 до 6 км. Надморската ѝ височина е от 0 м на изток до 25 м на запад, като по периферията ѝ постепенно се повишава. Тя има лиманен произход и е запълнена с алувиални наслаги. В миналото е била покрита с буйна, труднопроходима лонгозна гора, откъдето произхожда и името ѝ „Лонгоз“ – гъста гора и е била често наводнявана. Сега горската покривка е разкъсана от ниви, овощни и зеленчукови градини и лонгозните гори са се запазили само в най-източната част на низината, около устието на Камчия и е създаден природният резерват „Камчия“. Горите са главно от ясен и бряст, примесени с елша, върба, летен дъб и клен, съпроводени с множество увивни растения представени от скрипка, дива лоза и повет. Широко разпространение имат и храстовидните формации от чашкодрян, червена калина и други, общо над 40 дървесни и храстовидни вида. В заблатените ръкави на реката расте водна лилия.[2]
В низината са разположени (главно по северната и южната ѝ периферия) 13 населени места, в т.ч. град Долни чифлик и селата Величково, Венелин, Горен чифлик, Гроздьово, Детелина, Дъбравино, Круша, Нова Шипка, Ново Оряхово, Пчелник, Старо Оряхово и Цонево.[2]
В източната част на низината, от север на юг на протежение от 6,4 км преминава участък от първокласен път № 9 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Дуранкулак – Варна – Бургас – ГКПП "Малко Търново.[2]
От изток на запад, между селата Старо Оряхово и Нова Шипка, на протежение от 26,2 км – участък от третокласен път № 904 от Държавната пътна мрежа Старо Оряхово – Долни чифлик – Провадия.[2]
По северозападната част на низината преминава част от трасето на жп линията Синдел – Карнобат, а от запад на изток – цялото трасе на жп линията Юнак – Старо Оряхово.[2]
Топографска карта
- Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-44. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 130.
- ↑ а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 292.