Герион: Разлика между версии
{{lang-grc}} => {{lang|grc}} |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Heracles Geryon Louvre F55.jpg|250px|мини|Херкулес се бори с Герион, Лувъра]] |
||
'''Герион''' ({{lang|grc|Γηρυών}}, понякога Герионей) в [[древногръцката митология]] е чудовищен великан, син на [[Хризаор]] и [[океаниди| |
'''Герион''' ({{lang|grc|Γηρυών}}, понякога Герионей) в [[древногръцката митология]] е чудовищен великан, син на [[Хризаор]] и [[океаниди|океанидата]] [[Калироя]]<ref>[[Хезиод]], „Теогония“ 287 – 290. 979 – 983; [[Стезихор]], Герионеида, фр.184</ref> |
||
== Описание == |
== Описание == |
Версия от 13:52, 20 април 2021
Герион (на старогръцки: Γηρυών, понякога Герионей) в древногръцката митология е чудовищен великан, син на Хризаор и океанидата Калироя[1]
Описание
Според Стесихор имал 6 ръце, 6 крака и крила [2]. Според описанието на Есхил, тялото му се състояло от 3 човешки тела. Държал 3 копия в 3 десни ръце и 3 щита в 3 леви ръце, на главите си имал 3 шлема [3].
Великанът живеел на о.Еритея. Той според представители на древните, се намирал в западния край на света.
Герион и Херкулес
Герион е свързан е с десетия подвиг на Херкулес. Задачата, която Евристей възложил на Херкулес била да докара в Микена кравите на Герион. Херкулес преминал през Африка. Смята се, че тогава е издигнал Херкулесовите стълбове на двата бряга на Гибралтарския проток. Стигнал Херкулес до Океана, но трябвало да премине водата – притекъл му се на помощ Хелиос и със своята златна колесница го пренесъл на острова. Там той убил двуглавото куче Орфо, което пазело стадата на Герион, а след това и пастира му – великана Евритион. Битката със самия Герион била трудна, защото великанът се прикривал с три щита, но богинята Атина помогнала на Херкулес и той го убил. Кравите били червени на цвят. В град Агирия Херкулес направил светилище на Герион [4]. След като докарал кравите до Микена, Евристей ги принесъл в жертва на Хера.
В литературата
На Герион е посветена поемата на Стезихор „Герионеида“. Възхваляван е от Пиндар [5]. Действащо лице от трагедията на Никомах „Герион“, комедията на Ефип „Герион“ [6].
Бокачо в своята „Генеалогия на боговете“ (I, 21) разказва, че „царуващия на Балеарските острови Герион с кротко лице и ласкави думи успокоявал всички гости, а след това убивал доверилите му се“. Данте в „Божествена комедия“ описва Герион като крилато чудовище с опашка на скорпион и лице на честен човек. Според него живее на скалите между седмия и осмия кръг на ада (олицетворяващи съответно насилието и измамата).[7]
Източници
- ↑ Хезиод, „Теогония“ 287 – 290. 979 – 983; Стезихор, Герионеида, фр.184
- ↑ Стезихор, Герионеида, фр.229
- ↑ Есхил, Хераклиди, фр.74 Радт
- ↑ Диодор Сицилийски, Историческа библиотека IV 24, 3
- ↑ Пиндар, фр.81 Бергк
- ↑ Афиней, Пир на мъдреците VIII 37, 346f
- ↑ Данте, „Божествена комедия“, края на песен 16-началото на 17
|