Петър Динчев: Разлика между версии

Пеньо (Петър) Динчев
	Пеньо (Петър) Динчев
юрист, доктор по право, български политик
Роден	1857 г. с. Любеново, сега Първомайско
Починал	1925 г. Цариград, Турция
	министър в кабинетите на Васил Радославов 1913-1919 г.

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:29, 29 октомври 2021

Пеньо (Петър) Динчев е български политик, член на Народнолибералната партия.

Биография

Роден е през 1857 г. в село Любеново, тогава в Османската империя, сега квартал на Първомай. Завършва гимназия в Табор (сега в Чехия) и право с докторат в Белгия през 1887 г. Практикува в Бургас. През 1913 г. се премества в София, след като приема пост в кабинета на Васил Радославов. В периода 17 юли- 6 октомври 1913 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 23 септември 1913 г. – става министър на земеделието.^[1] Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. Арестуван заедно с всички министри от двата кабинета на Радославов през 1919 г. Делото приключва едва през март 1923 година, когато е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор. Осободен е през зимата на 1925 г. Умира на 12 август 1925 година от кръвоизлив на язва по време на частно посещение в Цариград.

Източници

↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 3 от 2 юли 1917, стр.3

Никола Генадиев

→

министър на търговията и земеделието
(6 октомври 1913 – 21 юни 1918)

→

Рашко Маджаров

[1] Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 3 от 2 юли 1917, стр.3

[1]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 == Биография ==
-Роден е през 1862 г. в село [[Първомай|Любеново]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], сега квартал на [[Първомай]]. Завършва гимназия в Табор (сега в Чехия) и [[право]] с докторат в [[Белгия]] през 1887 г. Практикува в Бургас. През 1913 г. се премества в София, след като приема пост в кабинета на Васил Радославов. В периода 17 юли- 6 октомври 1913 г. е [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]], а от 23 септември 1913 г. – става министър на земеделието.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg '''Добруджа''' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 3 от 2 юли 1917, стр.3]</ref> Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. Арестуван заедно с всички министри от двата кабинета на Радославов през 1919 г. Делото приключва едва през март 1923 година, когато е осъден от [[Държавен съд|Третия държавен съд]] на доживотен затвор. Осободен е през зимата на 1925 г. Умира на 12 август 1925 година от кръвоизлив на язва по време на частно посещение в Цариград.
+Роден е през 1857 г. в село [[Първомай|Любеново]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], сега квартал на [[Първомай]]. Завършва гимназия в Табор (сега в Чехия) и [[право]] с докторат в [[Белгия]] през 1887 г. Практикува в Бургас. През 1913 г. се премества в София, след като приема пост в кабинета на Васил Радославов. В периода 17 юли- 6 октомври 1913 г. е [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]], а от 23 септември 1913 г. – става министър на земеделието.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg '''Добруджа''' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 3 от 2 юли 1917, стр.3]</ref> Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. Арестуван заедно с всички министри от двата кабинета на Радославов през 1919 г. Делото приключва едва през март 1923 година, когато е осъден от [[Държавен съд|Третия държавен съд]] на доживотен затвор. Осободен е през зимата на 1925 г. Умира на 12 август 1925 година от кръвоизлив на язва по време на частно посещение в Цариград.
 == Източници ==