Василево (община Василево): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ru:Василево (община Василево) |
замяна на низове |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
==История== |
==История== |
||
През 19 век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] от [[1900]] г. селото е населявано от 275 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref> |
През 19 век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. селото е населявано от 275 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref> |
||
В началото на 20 век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] през [[1905]] година в селото има 224 българи екзархисти и 24 [[цигани]]. Там функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La |
В началото на 20 век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в селото има 224 българи екзархисти и 24 [[цигани]]. Там функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 106-107</ref> |
||
Според преброяването от 2002 година селото има 2 174 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
Според преброяването от 2002 година селото има 2 174 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
||
Версия от 10:57, 9 октомври 2008
Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Василево.
Василево е село в Република Македония, център на едноименната община Василево.
История
През 19 век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички българи християни.[2]
В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 цигани. Там функционира българско училище.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 2 174 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 819 |
| албанци | 0 |
| турци | 349 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 6 |
Външни препратки
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 106-107
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||||||||||
