Западна Тракия

Главен град	Комотини (Κομοτηνή)
Номи	Еврос Ксанти Родопи
Население	368 993 (2005)
Площ	8 578 км²
Гъстота на населението	43 души/км²
Беломорска Тракия от сателит. В жълто са държавните граници

Западна Тракия или Беломорска Тракия или Гръцка Тракия (на гръцки: Θράκη, Траки или Δυτική Θράκη, Дитики Траки или Ελληνική Θράκη, Елиники Траки, турски: Batı Trakya, Батъ Тракя или Yunanistan Trakya, Юнанистан Тракя) е историко-географска област понастоящем в Гърция, част от гръцката административната област Източна Македония и Тракия.

• Виж и Източна Тракия и Македония

География

Западна Тракия е тази част от Тракия, която е разположена между Места на изток, Марица на запад и първите склонове на Родопите на север. Днес към Западна Тракия принадлежат три гръцки административни окръга (нома): Еврос (Έβρος), Ксанти (Ξάνθη) и Родопи (Ροδόπη). Западната граница на ном Ксанти леко се разминава с традиционната западна граница на Западна Тракия. Към Западна Тракия принадлежи и егейският остров Самотраки, част от ном Еврос. Приблизителната площ на Западна Тракия е 8 578 км², а населението ѝ - 368 993 (2005). Най-голям град в областта е Комотини (Гюмюрджина) с население от 63 774 души (2001).

По-големи градове в Западна Тракия:

Град На гръцки Население (2001) Дедеагач Αλεξανδρούπολη, Александруполи 52.720 Гюмюрджина Κομοτηνή, Комотини 52.659 Ксанти Ξάνθη 52.271 Орестиада Ορεστιάδα 21.730 Димотика Διδυμότειχο, Дидимотихо 18.898

История

Стара карта на Тракия

Модерна карта на Тракия

Антична и средновековна история

През 6 век преди Христа, тук траките формират най-крупната си и обширна държава - Одриското царство, тя обхваща в голяма степен територията на днешният български етнос от земите между Вардар и Струма през Беломорието до Дунав и Добруджа. Нейна столица е гр. Ускудама (дн. Одрин). В 4 век преди Христос царството попада под хегемонията на античните македони. В 45 година царството е ликвидирано и Тракия става римска провинция, при разделянето на Империята в 395 година тя влиза в състава на Източната римска империя - Византия. В 813г. Хан Крум я включва в територията на България. Хан Пресиян в 837г. с паметен надпис в базиликата на беломорския град Филипи също недвусмислено е отбелязъл принадлежността на тези земи към България. Византия се бори да завоюва Тракия от България с променлив успех през цялото средновековие. В 1352г., след тежко земетресение разруширло стените ѝ, османските турци превземат крепостта Цимпе на Галиполският полуостров, с това започва турското завоюване на Балканите.

Модерна история

След прокламирането на Българската екзархия в 1860-1870г. областта става част от нейния диоцез. В 1878г. със Санстефанският договор областта е включена в новоосвободена България, Берлинският конгрес я връща на Турция, но Екзархията запазва българските епархии в Македония и Беломорието с Одринско. След успешните действия в Балканската война в 1912г. е присъединена към България.

Гюмюрджинска башибозушка република

Така наречената Гюмюрджинска република е организиран от Турция със съдействието на Гърция антибългарски акт на турците в беломорието по време на Междусъюзническата война след оттеглянето на българските войски в средата на юли 1913г. и гръцките на 18 септември. Военни инструктори (около 200 души), оръжие и боеприпаси идват предимно от Одрин, въоръжение предоставят и гърците по жп линията през Овчилар и пристанището Порто Лагос. За месеца на съществуването си "властта" организира башибозук командван от Сюлейман бей, който опожарява много български християнски села, населението е ограбвано и изнасилвано, стават масови кланета. Разорени са множество български селища в Източните Родопи и Беломорска Тракия, сред които Сачанли, Манастир, Черничево, Гьокчебунар, Покрован, Хухла, Гугутка, Попско, Драбишна, Горно Луково, Долно Луково, Башклисе и други. „Независимото западнотракийско управление” (Гърби тракие мюстекил хукюмати) на Хафуз Сали и Реуф Ефенди самопровъзгласило се в Гюмюрджина на 16 август е ликвидирано от 6 до 12 октомври 1913г. с безкръвното заемане на областта от Осма Тунджанска и Втора Тракийска дивизия, под общото командуване на ген. Тошев, и повторното ѝ освобождение от Турско робство.

Знаме на Гюмюрджинската република, използвано днес като турско знаме на Западна ТракияШаблон:Fact

Първо съвременно българско управление (1912-1919)

На 9 ноември 1912 г. началник-щаба на действуващата армия генерал Фичев издава заповед с която генерал-майор Георги Вазов, е назначен за „военен губернатор на Лозенград”. Това назначение, съгласувано с царя и правителството, се поставя началото на осеммесечното съществуване на Тракийското военно губернаторство със седалище в Одрин на мястото на завоюваният от Турция Одрински вилает до линията Мидия - Енос определена с Лондонският мирен договор от 17 май 1913г. От 15 март 1913 г. то се преименува на Тракийско военно губернаторство с три окръга (Лозенградски, Родопски и Дедеагачки) и 32 околии. След Междусъюзническата война през септепври 1913г. Западна Тракия образува Гюмюрджински окръг, състоящ се от десет околии: Гюмюрджинска, Скеченска (Ксантийска), Енидженска, Дедеагачка, Егридеренска (Ардинска), Даръдеренска (Златоградска), Пашмаклийска (Смолянска), Кошукавашка (Крумовградска), Софлийска и Ортакьойска (Ивайловградска). Тогава Василикоска (Царево) и Малкотърновска околии се присъединяват към Бургаски окръг, Свиленградска и Кърджалийска към Старозагорски, а Дьовленска (Девинска) остава в Пловдивски окръг. През 1915г. се образува и Одрински окръг (с център одринското предградие - гара Караагач). По конвенцията с Турция от 1915г. към България е присъединена територия от 2 588 кв.км с над 160 населени места, между които градовете Караагач (ж.п. гарата на Одрин), Димотика и Кулели Бургас, ж.п. линията до Дедеагач (днешния Александруполис) и двата бряга на р.Марица вливането ѝ в Бяло море стават български.

Мандат на Антантата (1919-1920)

След I-вата световна война цялото българско беломорие от 8712 кв. км в съответствие с наложеният на България мирен договор е окупирано от френски войски. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като нейната "съдба впоследствие ще бъде определена" от тях. Те, от своя страна, "се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море". По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море. Под мандат на Антантата остават около 200 000 българи. В "Междусъюзническа Тракия" се установява "автономен" режим (15.10.1919-28.5.1920г.), начело с френския генерал Шарпи. Единствената тракийска територия придобита в годините на I-вата световна война която остава в пределите на България са южните склонове на Сакар планина с 16 села.

Първо Гръцко управление (1920-1941) и съпротива срещу него

Устав и Правилник на ВТРО

Файл:VTRO Ustav02.JPG

Първа страница на устава на ВТРО

Административно деление на България 1941-44г

На проведената през втората половина на април 1920г. в Сан Ремо конференция на премиерите на Главните съюзни сили от Антантата (без САЩ) "Междусъюзническа Тракия" е дадена на Гърция, с аргумента да има териториална връзка с Източна Тракия, която също предстои да ѝ бъде преотстъпена по Севърския мирен договор с Турция от 10 август 1920 г. Според задълженията поети от Гърция в сключения от нея с Главните съюзни сили договор, съпровождащ Севърския мир, тя приема да осигури на България свободен транзит през територията и пристанищата на Тракия, а Царството получава и свободна зона намираща се в пристанището на Дедеагач, под неговия суверенитет. На предаването на "Междусъюзническа Тракия" на Гърция се опитва да се противопостави "Временно турско-българско правителство", което повторно, след първия опит през 1913 г., поставя искането за автономия на областта. Местните българи и турци се сдружават и на 15. 5. 1920 г. връчват петиция на ген. Шарпи за запазване на автономното управление. Както винаги Великите сили игнорират исканията на местното население. В 1920г. гърците окупират цяла Западна (Беломорска) и Източна (Оринска) Тракия с гр. Одрин, ликвидирайки българските училища и църкви. Българите са интернирани, мобилизирани, прогонвани и малтретирани. На 25. 5. 1920 г. българи и турци съставят "Правителство на националната защита". Няколко месеца въоръжени отреди от българи и турци нападат гърците. В последвалата гръцко-турска война (1919-1922) Гърция е победена и губи Източна Тракия (на изток от р.Марица, включително бившият български източен бряг). На българското население в Западна Тракия рефлектират договорите Калфов - Политис и Моллов - Кафандарис от средата на 20-те години. Първата чета на въоръжената съпротивата се сформира в 1919г. от Георги Поппетков Калоянов от с.Доган-Хисар /Дедеагачко/, Димитър Маджаров и Петър Чапкънов. Организатораното освободително движение в областта е дело на Вътрешната тракийска революционна организация - (ВТРО). Гръцките репресии и етническо прочистване срещу българите в Тракия и Македония продължават до освобождаването на тези области в 1941г. и присъединяването им към България.

• Виж Вътрешна тракийска революционна организация - (ВТРО).

Второ българско управление (1941-1944)

На 19 и 20 април 1941г. българските войски навлизат и заемат Беломорска Тракия. Областта отново е освободена и присъединена към България. Малка ивица земя на западния бряг на река Марица е окупирана от немски войски, а в останалата част, както в присъединените Южна Добруджа, Македония и Поморавие, е формирана българска администрация. Най-голямата армейска операция в беломорието е потушаването на т. нар. "Драмски бунт" (29-30 септември 1941 г.). Поради изселването на голяма част от българското население през 20-те години на миналия век и замяната му с гърци от Мала Азия, Източна Тракия и България, етническото съотношение в Беломорието е променено в полза на гърците. Те са около 350 000, а българите - около 150 000 души. Събитята в Драма са организирани от нелегални националистически и комунистически ядки. Гръцките историци твърдят, че акцията е предприета преждевременно поради погрешно разчетен сигнал на Радио Лондон. Бунтът е потушен за два дни. Загиват около двеста български войници и офицери и 3500 гърци. По гръцки данни тези загуби са 13 000, очевидно в това число се включва и пострадало население сред преселените от Мала Азия гърци участвали в обезбългаряването на областта и обсебили български имоти. На 3 май 1941 г. правителството образува Беломорска област с център град Ксанти. В новата административна единица е включена Западна Тракия, Егейска Македония и островите Тасос и Самотраки. В новите земи се завръщат около 100 хиляди български бежанци. Сред българомохамеданското население активна родолюбива и просветна мисия изпълняват Дружбите "Родина". Вземат се мерки за ускорено развитие на образованието в Беломорието. Откриват се гимназии в Дедеагач, Ксанти, Гюмюрджина, Драма, Кавала. Възстановяват се българските черкви. Започва се строителство на обществени сгради. Развиват се съобщенията. Усилено се строят и обновяват шосета и ж.п. линии. Откриват се клонове на българските банки. Започва благоустрояването на градавете в този пренебрегван от гръцката власт размирен и обеднял край. Развива се леката промишленост, особено тютюнопреработването. Влагат се частни и държавни капитали. Военната обстановка и краткото време не позволяват тези начинания да бъдат завършени докрай, но следите им още личат. След преврата на 9 септември 1944г. новата комунистическата власт необмислено бързо изтегля българските войски от Беломорието, с което предизвиква известно раздразнение у Сталин и, въпрек и че районът незабавно е посетен съветски разузнавателни части, опразнената област бързо е заета от гърците. Осъзнали своята грешка комунистите до 1947г. правят упорити опити да защитят българските интереси в областта, но те, след като на България не се признава правото на съвоюваща страна, за разлика от запазването на южна Добруджа в българските предели, остават безуспешни. Единствената символична отстъпка на България е свободен икономически коридор до Бяло море с две корабни места на Солунското пристанище, от които тя така и не успява пълноценно да се възползва. Гражданската война в Гърция и военната диктатура дават своето отрицателно влияние и върху Беломорието, едва с поредния крах на гръцкия национализъм след окупирането на северен Кипър от Турция, с премането на Гърция в ЕС и края на Студената война в края на ХХв. областта постепенно получава своите перспеткиви за подобаващо развитие.

---

Религия и Съвременно състояние

Гръцката православна църква е автокефална, под духовното ръководство на Вселенската патриаршия в Цариград. Според последното преброяване на населението, проведено през 2001 г., приблизително 270 000 души от гръцките тракийски граждани официално се самоопределят като православни християни и членове на Гръцката православна църква, колко от тях са с български произход е неизвестно. Преобладаващата част от гръцкотоезичното тракийско население произхожда от заселени след войните гръцки бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.

Днес официално малко над 100 000 души, приблизително една трета от населението на областта, се самоопределят като мюсюлмани - "мюсюлманите" са единственото официално признато малцинство в Република Гърция. Според гръцките дани това мюсюлманско малцинство се състои от около 50 000 турци, живеещи в равнината и 35 000 помаци (българи мохамедани), живеещи предимно в полите на Родопите, които се счита, че имат турско или гръцко национално съзнание, но те говорят като майчин български език с родопско-беломорски диалект, има и 15 000 цигани. От средата на 70-те Гърция провеждаше в Западна Тракия полититика на създаване на "помашка нация", подобно на сръбската политика в Македония, дори се издаде "Помашки" буквар, с цел спиране турцизирането на това насаление и откъсване от българският му корен. Що се отнася до последното ефектът обаче бе по-скоро обратен и този подход засега е загубил инерция. След 1990 г. в Беломорието има чуствителен приток на имигранти от Албания и от България, а понастоящем много имоти се изкупуват от български инвеститори.

Вижте също

• Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия

• Национално свободително движение на българите срещу гръцката власт в Западна Тракия

Външни препратки

• Любомир Милетич. Етнографска карта на Одринския вилает от 1912
• Любомир Милетич. Статистически преглед на Одринския вилает в 1913
• Любомир Милетич. Гърците в Одринския вилает през 1913
• Илия Тодев. Българското духовно-национално движение в Одринска Тракия (до 1878 година)
• Любомир Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 година, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия" - София, 1989 г., София (онлайн публикация).
• доц.Стайко Трифонов - Тракия, административна уредба, политически и стопански живот 1912/1915. (Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992)
• "Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение", Караманджуков, Хр., издание на Тракийския Върховен Изпълнителен Комитет, София, печатница Б.А.Кожухаров, 1934.
• Сачанли. Историческо и етнографско проучване