Свети Георги (ротонда в София)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

---

Улица на над 2000 години между ротондата „Св. Георги“ и останките от двореца на император Константин Велики

Запазените руини на късноантичния обществен комплекс, част от когото е ротондата „Свети Георги“

Снимка на църквата от края на 19^-ти век

„Свети Георги“ е православна църква, ротонда, в София, България

Местоположение, история, архитектурни и художествени особености

Църквата, наречена на „Георги Победоносец“, се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато император Константин Велики се е помещавал в София.

Църквата е част от по-голям археологически комплекс: зад апсидата се намират част от някогашна римска улица (със запазена канализация), основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда, и на по-малки сгради, едната от които с римската отоплителна система „хипокауст“ - плочките, повдигащи пода, могат да се видят. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла и запазила облика си почти изцяло и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийксият вселенски събор .

Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от началото на 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът ѝ се издига на 13,70 м от пода. През хилядолетното си съществуване е била е ползувана като обществена, култова и дори представителна жилищна сграда.

Запазени са във фрагменти 5 слоя стенописи (първият — римско-византийски с растителни мотиви от 4 век; вторият — български с ангели от 10 век; третият — от 11 век и 12 век - фриз с пророци и фрески, изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и др.; четвъртия — от 14 век с ктиторския портрет на епископ северно от входа и пети — орнаментален от времето на джамията).

Изключителен сред всички стенописи е този, изписан в 10 век най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил. Уникален е одухотвореният и човешки образ на глава на ангел, изписан под купола, като той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която ни дава представа за високото майсторство на българската художествента школа от златния век на Първата българска държава. Някои специалисти не без основание считат, че надминава образците на много по-късните Боянска църква и Италиански проторенесанс.

По-късно тук са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България - свети Иван Рилски и според преданието са излекували византийския император Мануил Комнин. Те са отмъкнати от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато съюзените войски на сърби и маджари нахлуват в Средец, разрушават и разграбват града, но след кратко пребиваване в столицата Естергом, където католическият епископ онемял, след като се отнесъл непристойно с тях, те са върнати в България през 1187 г. Мощите на светеца са почивали тук още веднъж, когато са били тържествено пренасяни от Търновград към Рилския манастир в 1469 г. Първоначално тук е погребан и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (днешната катедрала „Света Неделя“).

През османското владичество църквата е обърната на джамия и в 16 век я намираме като такава, но около средата на 19 век заедно със Света София и строената за джамия сграда на днешния Археологически музей е изоставена от поробителя и не след дълго българите-християни отново ѝ връщат старото предназначение на православен храм.

Въпреки не така големите си размери, този паметник е сро̀ден на ротондата „Св. Георги“ в Солун. Носещ духа на раннохристиянската епоха и българското средновековие храмът-ротонда има внушително въздействие и е обект на задълбочени изследвания и оправдан интерес не само в православната и католическа църковна общност и сред видни деятели в световните научни и културни среди, но и привлича множество обикновени поклонници и туристи. Тук в извънредни случаи се провеждат тържествени военни церемонии и се изнасят концерти с православна и класическа музика.

Проучване и реставрация

Първите проучвания в ротондата „Свети Георги“ са направени от проф. Богдан Филов през 1915 г., 1921 г. и 1932 г., който публукува и нарочно изследване за черквата през 1933 г.

В края на 80-те години на ХХ в. е завършена цялостната реставрация и консервация на църквата и тя добива днешния си максимално близък до късноантичния и средновековен първообраз вид.

Други

Други паметници на раннохристиянската и ранновизантийска архитектура в България:

• Беловската базилика гр. Белово (V – VІ век)
• Еленската базилика „Свети Илия“ гр. Пирдоп (VI век)
• Червената църква гр. Перущица (V – VІ век)
• Света София гр. София (IV век)
• Света София гр. Несебър (V – VІ век)

Литература

• Богдан Филов, Софийската църква „Св. Георги“, София 1933 (преиздадена 2005).

Външни препратки

• Шаблон:Bg икона Галерия със снимки на ротондата и руините зад нея
• Шаблон:Bg икона Галерия със снимки на фреските в ротондата и забележителната глава на ангел от Хв.