Съева дупка

Вътрешността на пещерата

Съева дупка е името на пещера в местността „Леднишки рид“ в Северна България. Намира се близо до ловешкото село Брестница, на 10 и 25 км от Ябланица и Тетевен. Част е от Стоте национални туристически обекта.

Географски особености

Средната температура в пещерата е 7-11°, влажността - между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 м. На 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 000 000 години.

В пещерата се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтони и дендрити.

Зали

В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на някои от които са:

Купена

Купенa

Първата зала откъм входа на пещерата. Неголяма е и е наречана на един голям сталагмит, приличащ на купа сено.

Срутището

Срутището: счупеният сталактон във вид на оръдие

Втората зала откъм входа. През 1893 г. В този район на България е имало силно земетресение, поради което всички сталактити в залата са паднали в пропастта. От срутването единият от сталактоните се счупва и придобива формата на оръдие.

Хармана (Концертна зала)

Трета откъм входа, тази зала е наричана Хармана заради равния си под, или още Концертна заради отличната си акустика. В нея са пели Емил Димитров, Лили Иванова, хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др.

Космос

Наречена така заради сталактитите, които имат формата на звездно небе. В тази зала могат да се видят „Снежанка и седемте джуджета“. През зимата по тавана могат да се видят увиснали прилепи, които спят зимен сън.

Белият замък

Белият замък

Наречена така заради един огромен сталактон във формата на замък.

История

Пещерата носи името на братята Съю и Съйко, които използвали пещерата за да се укриват по време на османската власт.

Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно.

Първи сериозни проучвания и картировка са извършени на 20-21/08/1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13/07/1935 г. от Ат. Стефанов и Н. Атанасов.

Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от Научноизследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН.

През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена.

При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г.

Външни връзки

• Снимка от пещерата