Скорпиън (SSN-589): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м правописна грешка
MerlLinkBot (беседа | приноси)
м Бот: замяна на остаряла препратка seattlepi.nwsource.com с www.seattlepi.com
Ред 161: Ред 161:
*{{икона en}} [http://www.history.navy.mil/photos/sh-usn/usnsh-s/ssn589.htm Снимки на Скорпиън на history.navy.mil]
*{{икона en}} [http://www.history.navy.mil/photos/sh-usn/usnsh-s/ssn589.htm Снимки на Скорпиън на history.navy.mil]
*{{икона en}} [http://www.txoilgas.com/589-court.html Новините от комисията по разследването]
*{{икона en}} [http://www.txoilgas.com/589-court.html Новините от комисията по разследването]
*{{икона en}} [http://seattlepi.nwsource.com/awards/scorpion/scorpion1.html Теори за потопяването на Скорпиън от съветска подводница]
*{{икона en}} [http://www.seattlepi.com/awards/scorpion/scorpion1.html Теори за потопяването на Скорпиън от съветска подводница]





Версия от 17:58, 22 февруари 2011

USS Скорпиън (SSN-589)
Дейност USN Jack
Поръчана: 31 януари 1957
Завършване на строежа: 20 август 1958
Спускане на вода: 29 декември 1959
Въвеждане в експлоатация: 29 юли 1960
Извеждане от експлоатация: Потъва на 22 май 1968
Отписване от военноморския регистър: 30 юни 1968
Характеристики
Водоизместимост: 2880 тона (подводно), 3500 тона (надводно)
Дължина: 76,8 метра
Ширина: 9,7 метра
Газене: 9,1 метра
Скорост: 30+ възела
Двигателна установка: един реактор S5W
Екипаж: 8 офицери, 75 моряци
Въоръжение: 6 x 533 mm торпедни тръби, торпеда марка-37-Torpedo и марка-45-ASTOR с атомни глави.

Скорпиън (SSN-589) е подводница на Военноморските сили на Съединените американски щати. Влиза на въоръжение през 1960 и потъва през 1968 г. по неизяснени причини. Тя е втората задвижвана с ядрена мощност подводница на американския флот в Северния Атлантик. Най - вероятното предположение за потъванито е торпедо, детонирало се в самата подводница. Живота си загубват 99 души екипаж. Скорпиън (SSN-589) е открита едва след пет месеца на 3 300 метра дълбочина.

Метод на работа

Подводницата е с дължина 76,8 метра и е сравнително малка за атомна подводница. Със своята форма, наподобяваща капка, използвана за пръв път при USS Албакор, подводницата може да достигне скорост от 30 възела. Скорпиън е въоръжена с шест торпедни апарата, които са запасени с торпеда марка-37-Torpedo и марка-45-ASTOR с атомни глави.

Скорпиън принадлежи към подводниците с атомно снаражение.Като такава тя се отличава от всички по скоростта, малката големина и несигурността си. Сред задачите на Скорпиън са наблюдаване на неприятелски ракетни подводници и патрулиранито по стратегически важни маршрути, например G-I-UK-място, област между Гренландия, Исландия и Великобритания.

Подводницата провежда много обучения и в началото изпълнява ролята „жертва“ на съюзна сила, като симулира тактиката на приятелска подводница. Също така Скорпион може да изпълнява тайни операции. Тя помага за събирането на данни от неприятелски кораби с помощта на перископи или с ESM-Masten. Друга възможност за така наречените специални операции е разузнаването, за което пътува на огромни разстояния и дълбочини и обикновено действа на вражеска територия.

История

Име и знак

Знакът на Скорпиън

USS Скорпиън (SSN-589) е шестата по ред подводница на Военноморските сили на САЩ, наречена на Скорпион. Предшествиникът и, подводница от Втората Световна война, изчезва при необясними обстоятелства.

Знакът на Скорпион показва подводница с формата на сълза. Отдолу я символизира едно ядро. Долу вляво е разположен катапулт, наречен Скорпиън, а вдясно е съзвездието Скорпион.

Строеж

Постепенно потапяне на Скорпиън (SSN-589)

Килът на Скорпиън е поставен на 20 август 1958 от електрически кораб в пристанището на General Dynamics в Гротън, Кънектикът. Официалният пуск е на 19 декември 1959, като е кръстен от Елизабет С. Морисън. Скорпиън встъпва в служба на 29 юли 1960, първият комендант е Норман Б. Басак.

Първо пътуване

Първото пристанище на Скорпиън е Ню Лъндън, Кънектикът. Там е включена към Submarine Squadron 6, дивиция 62. Първото и пътуване започва на 24 август 1960 и продължава два месеца. Прекосява Атлантика и е включена към силите на НАТО в европейски води заедно с шеста флота на Военноморските сили. В месеците до май 1961 Скорпиън провежда обучения на източния бряг на САЩ, след което се отправя към Европа и продължава обученията до 9 август. През септември подводницата пътува за Норфолк във Вирджиния и през 1962 печели престижна награда, отличие, присъждано за особени заслуги към войната или за перфектно изпълнени операции в мирни времена.

Мисии извън Норфолк

В Норфолк Скорпиън е използвана преди всичко като учебна лодка за подводна тактика. Така често заблуждава неприятелски подводници сред водите на Бермудските острови и Пуерто Рико. Между юни 1963 и май 1964 е извършен първият и ремонт в пристанището в Чарлстън, Южна Каролина. От август 1964 патрулира определен маршрут в Атлантическия океан, от пролетта на 1965 и в европейски води. По време на пътуванията са подслушвани съветски подводници.

От края на 1965 Скорпиън е назначена за тайни операции, за тези операции комендантът печели медал на Военноморските сили. Другите офицери и моряци получават по - ниски отличия. Същността на наградите и до днес се държи в тайна.

На поправка

На 1 февруари 1967 USS Скорпиън е закарана в пристанището на Норфолк и ремонтирана за втори път. Подменени са само някои, неизбежно нуждаещи се от ремонт, части. Поради основателни причини пълна ревизия не е възможна. Тази съкратена поправка е ръководина от адмирал Дейвид Л. Макдоналд, одобрена на 17 юни 1966. Впоследствие според „Програмата за сигурност на подводници (SubSafe)“ е нужен цялостен ремонт на съда. Тази програма е приета след потъването на USS Трешър (SSN-593).

Отново далеч от Норфолк

Кулата на USS Скорпиън

В края на октомври 1967 Скорпиън продължава с тренировките и тестовете на оръжейната система, вече под командването на Франсис Слетъри. До своя крах на 15 февруари 1968, Скорпиън провежда пътуване в Средиземно море. Първоначална подводницата USS Seawolf (SSN-575) трябвало да бъде там, но заради причини през януари трябвало да бъде изнесена от там. В Средиземно море Скорпиън играе ролята на подводница от силите на НАТО. Едно забележително събитие се случва тук в средата на април: Когато Скорпиън, потопила се заедно с USS Кътлас (SS-478), изплува на повърхността се озовава лице в лице със съветски ескадрен миноносец, който малко преди сблъсъка се обръща. Според коменданта на Кътлас Хербарт Тибетс, корабът е преминал три или четири пъти над мястото. След този инцидент, на 15 април Скорпиън акостира в пристанището на Неапол. По време на тежка буря се сблъска с малък кораб, който потъва. Водолази, които на 20 април преглеждат кърмата на подводницата, не установяват съществени повреди.

След посещението в пристанището, Скорпиън проучва Военноморския флот на СССР, който пуска в Атлантика подозрителни балони. След тази операция следва поредната междинна спирка в испанския град Рота, за да добавят още двама души на борда: единия по семейни, другия по медицински причини. Наблюдаването на хидроакустичната операция на Совиетите, при която два измервателни кораба вземат участие в спасяването на подводница, протича незадоволително. Слетири взема участие като прави снимки, но не може да открие много за целта на балоните. Мястото на операциите не е познато, но свободни документи на US-флота сочат за събиране на група съветски кораби на 500 км. от северозападния бряг на Африка. Въздушният надзор над групата е прекъснат между 19 и 21 май. Това говори, че в този период от време, Скорпиън е подслушвал групата.

Веднага след това подводницата все пътува обратно към Норфолк, където е очаквана на 27 май, но никога не пристига. Последното съобщение е вечерта на 21 май. В него комендантът съобщава, че се намират на 50 км южно от Азорските острови на път за вкъщи. Скорпиън потъва на 22 май на около 650 км югозападно от Азорските острови с 99 души персонал. Сблъсква се с дъното на дълбочина от 3300 метра (10 000 фута). На 5 юни подводницата е обявена за изчезнала, а на 30 юни е заличена от корабния регистър на Военноморскя флот.

След потъването

В търсене на останките

Точното местоположение, на което Скорпиън потъва, не е известно. Пази се в тайна от Военноморския флот. Останките лежат приблизително на 400 морски мили югозападно от Азорските острови

През последната седмица от предвиденото пристигане Скорпиън не прави радио връзка с Норфолк и на 27 май не пристига в пристанището. Тогава започва и търсене с кораб. Във всеки случай в началото съществува малката надежда да намерят 99-имата души живи. Средната дълбочина на Атлантика е 3000 метра, а тази на разрушаване на подводницата е 600 метра. Много подводници тръгват по пътя на Скорпиън като USS Лапон (SSN-661) веднъж получава SOS сигнал за Brandywine (кодовото име на Скорпиън по време на пътуването). Въпреки това скоро става ясно, че това е една много лоша шега. Така никоя от подводниците не намира нито следа от Скорпиън.

В това време и изтъкнатият изследовател на дълбините, от Военноморските сили, Джон Кревън започва търсене. Той знае, че е възможна експлозия или имплозия на конвейрите в потапящата система и осъществява връзка с океанографска лоборатория на Бермудските острови, финансирана от военните. На тамошните записи са открити осем подводни експлозии, които може да са причинени от земетресиния или подобни неща. От записите не се разбира точнато местоположение на взрива, а само посоката, от която идва шумът. Кревън свързва времето на експлозията с маршрута на Скорпиън и стега до осем възможни места, които веднага са подложени на изследване. Все пак не са намерени останки от гориво или парчета на повърхността.

USNS Мизар
Задната част на подводницата (1986)

Отделно от Кравън, Уилтън Харди, служител в претърсвателна лаборатория на Военноморската академия, започва проучване на дълбините с помощта на Военновъздушни сили на US-Air Force. Съществуват две станции на остров Нюфаундленд, на около 300 км отдалечени една от друга. Действително съдружниците на Харди откриват следи от подводна експлозия, която съвпада с една от осемте възможности на Кревън, които са полезрението му. Мястото, което по - късно се оказва точката на потъване, е само на 640 км югозападно от Азорските острови. Подводницата потъва само 18 часа след последното си съобщение.

Мястото, на което се концентрира търсенето, е наречено Точка Оскар. След първата експлозия Скорпиън трябвало да потъне на 3300 метра до дъното и да се оформи кръг в радиус от 30 км, в който вероятно да лежат останките. Военноморският флот изпраща кораба USNS Мизар за проучване на морските дълбини, някогашен полярен тендер за проучване на Точка Оскар. След като търсенето минава без успех, флотът заповядва на Мизар да търси западно от мястото. Стигат до мнението, че след катастрофата Скорпиън потъва на запад, но въпреки това търсенето е безрезултатно.

В това време Кревън прави и други изчисления, които показват, че записаната експлозия, а по - пряко и подводницата се е преместила на изток. По тази причина Кревън се нагърбва да направи ново претърсване, основаващо се на важна статистика. Той залага на вероятни сценарии и прави безбройни експерименти с флота. До голяма част в игра влиза и факторът предчувствие. Участниците дават оценки относно ъглите, скоростта и посоката на спускащата се Скорпиън. Стигат до заключението, че Подводницата трябва да се намира източно от Точка Оскар. След като търсенето на запад било безуспешно, най - сетне Мизар отплава на изток. На 29 октомври, пет месеца след изчезването на подводната лодка, действително океанските камери изпращат снимки на Скорпиън от 3300 метра дълбочина.

Проучване на подводницата

Снимка на кулата с трюмовете (1969)
Задният край на носа

Снимките от една далечно управлявана дълбоководна подводница, пусната от кораба-майка Мизар, показват ясно, че след експлозията Скорпиън се е разцепила на две части. Те са напълно независими една от друга и всяка една образува голяма бразда след сблъсъка си с дъното. Към предната част се включва торпедното отделение и електроцентралата. Задната се състои от останалите машинни отделения и реакторната стая. Кулата е откъсната и лежи до двете части в едно поле от парчета и отломки.

През 1969 година батискафът Триест II е изпратен към подводницата и по време на седемте гмурвания прави едно голямо количество снимки, които по-късно са частично публикувани. Флотът се интересува особено от торпедния апарат. Снимки от вътрешността на торпедното отделение не разкриват достатъчно. На публикуваните снимки е показана цялостната предна част, в която се случва експлозията. По-нататък Триест тества водата и седиментите за радиоактивност.

Второто основно проучване започва през 1985. Дълбоководната лодка Алвин на Woods Hole Oceanographic Institution (WHOI) е поръчана от флота и пътува до останките на Скорпиън, за да донесе първите цветни снимки на подводницата. Всичко се случва при строга секретност. За заблуда е оповестена операция за намиране на Титаник. Едва след дописка във вестник, Военноморският флот съобщава, че мисията към Скорпиън е изпълнена. Публикуват някои от снимките, но отново без тези с експлодиралите места в торпедната част. За една от камерите на Алвин е докладвано, че не е на мястото, от което да заснеме торпедното отделение. От други публикувани снимки е очевидно, че машинното отделение, намиращо се в задната част на подводницата, се е промушило като телескоп през предните отделения.

Възможни причини за потъването

Официалният резултат от инцидента е в доклада на един от офицерите. Публикуван е през януари 1969. Става ясно, че заради не достатъчно доказателства не може да се даде точна причина за нещастието. Едва през 1993 правителството на Клинтън дава цялата информация свободно. Става ясно, че според комисията по разследването най - правоверната причина е инцидент с торпедо. Само заради аргументите за правилното използване на военната техника, твърденията за експлозия във вътрешността на подводницата са изключени. Също така изтичане на газ, пожар и други механични грешки са изключени. Още отначало Военноморския флот подкрепя възможността за атака над Скорпиън от неприятелска подводница. Като най - възможна причина, в днешни дни, се посочва появил се огън в торпедната батерия, който запалва бойна глава и тя експлодира.

Механична повреда

Като относително непровдоподобна причина за потъването се посочва грешка на борда на подводницата. Към другите възможности се добавят изтичане на газ, нахлуване на вода или пожар. Слуховете за механична повреда са подхранвани от тежкото състояние на Скорпиън по време на последното пътуване. Така максималната дълбочина на потъване от 100 метра трябвало да бъде редуцирана, също така молбата за преместване, заради опасностите, трябвало да бъде изпълнена. Няколко месеца преди последната операция, по време на тестово пътуване, се стига до силни вибрации. Те довеждат подводницата почти до потъване. Пояснение за случилото се никога не е дадено.

Hot run на едно торпедо

Торпедо в подводница

За възможна причина за инцидента от дълго време се посочва така нареченото hot run на торпедо. В случая, в торпедната тръба се активира едно от торпедата и винтилите започват работа. За да деактивира отново торпедото, подводницата трябва да направи обръщане на 180 градуса. Така торпедото се изключва автоматично и се предотвратява „атаката“ над собствената подводница. Това обяснява защо Скорпиън е била обърната на изток преди експлозията.

„Флотът“ изключва основанията за експлозия на торпедо в тръбите. Алтернативно се приема, че след hot run торпедото е напуснало подводницата и е експлодирало в опасна близост, въпреки мерките за сигурност.

Тази възможност е сравнително правдоподобна, тъй като марка-37-Torpedo, от която на борда има 14 такива, е позната точно със своя hot run. Освен това е проведен тест с уред с тази марка и hot run наистина е задействан. Комбинирано с факта, че по време на последното пътуване не всички уреди на борда на подводницата са били подложени на проверка, hot run на торпедо се оказва най - правдоподобната причина за краха на Скорпиън.

Посещение от вражеска подводница

От Военноморският флот категорично е изключено нападение над Скорпиън от съветска подводница. Аргументи в поткрепа на тезата за „атентат“ са участията на Скорпиън в тайни операции, които и до днес се пазят в тайна. Особено наблюдението над съветските дейности, малко време преди потъването, става основанието за слуховете.

Друга възможна причина потъването някои виждат в инцидента, два месеца преди произшествието, със съветската подводна лодка К-129. След случката правителството на Съветския съюз съобщава, че К-129 е потопена от американски подводници, а Скорпиън може би е атакувана от отмъщение. Подобни спекулации са подхранвани от изказванията на руските офицери през 1990. Стига се до споразумение между съветските и американските офицери, според което двата инцидента нямат обща връзка по между си и страните не са замесени.

Експлозия на торпедна батерия

На бял свят излиза нова информация, която не е дадена от комисията по разследване, а е публикувана от журналистите на Ню Йорк Таймс 1998 в книгата Битка под водата (оригинално: Blind Man’s Bluff). Говори се за запалила се торпедна батерия от тип марка-37-торпедо, която е детонирала бойната глава. Теорията се основава на един, държан в тайна, инцидент по време на тестове на батерията: При един от вибрационните тестове батерията избухва без предупреждение. Става ясно, че мембраната, която възпира потока на електролит в енергийните клетки, при активиране на торпедото, напълно се е разкъсала. Заради движенията нещо се е повредило, химикалите бавно се смесили, температурата се повишила и избухнал пожар. Един от инженерите на лабораторията, където избухва експлозията, си спомня, че е чул в разговор, че Скорпиън има на борда батерия с дефектен характер. Предупреждението за тези батерии идва няколко дни преди Скорпиън да тръгне на път към Норфолк.

Последици за околната среда

Останките на Скорпиън са потенциално много опасни за общността. На борда се е намирал реакторът заедно с две марка-45-ASTOR-торпеда с ядрени глави. Военноморският флот на САЩ проверява както водата, така и рибите в района, изследвани с плутоний. Резултатите са широко оповестени и до сега не съществуват признаци за облъчване или замърсяване. Това показва, че реакторът, по време на експлозията, не се е повредил.

Литература

  • Sherry Sontag, Christopher Drew: Битка под водата. Истинската история за шпионажа на подводници. Bertelsmann Verlag, Мюнхен 2000. ISBN 3-570-00425-2

Външни препратки


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Scorpion (SSN-589) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Шаблон:Link FA