Жилищна кооперация: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Sofia-Slavyanska-street-home-Georgi-Ovcharov.jpg|мини|250п|Жилищна кооперация в София на арх. [[Георги Овчаров]] от [[1929]] г.]] |
|||
'''Жилищна кооперация''', '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''' е наименованието на вид [[апартаментна сграда]]. Строежът на сградата се извършва на [[кооперация|кооперативни]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитект]] и строител и по този начин издигат жилищна сграда с [[апартамент]]и като жилищни единици. |
'''Жилищна кооперация''', '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''' е наименованието на вид [[апартаментна сграда]]. Строежът на сградата се извършва на [[кооперация|кооперативни]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитект]] и строител и по този начин издигат жилищна сграда с [[апартамент]]и като жилищни единици. |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в [[България]] става възможно в началото на [[1920-те]] години на [[20 век]] по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]], но могат да бъдат видени и в някои други големи български градове. Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 20-те години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на Орлов мост), „Мусала“ (на ул. "Сердика") и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] години. Днес те доминират в централните части на София, поради което оформят облика на Столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство става немислим. |
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в [[България]] става възможно в началото на [[1920-те]] години на [[20 век]] по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]], но могат да бъдат видени и в някои други големи български градове. Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 20-те години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на Орлов мост), „Мусала“ (на ул. "Сердика") и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] години. Днес те доминират в централните части на София, поради което оформят облика на Столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство става немислим. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Сградите най-често са с височина 3 до 5 [[етаж]]а, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. Относно вътрешното разпределение, преобладава [[вестибюл]]ната система, при която жилищните помещения са организирани около помещение без директна слънчева светлина - вестибюл - отделен с голям [[портал]] (най-често четирикрилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с два входа - един официален, отвеждащ към вестибюла и втори - [[слуга|слугински]], който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ - слугинско - [[стълбище]]. |
||
| ⚫ | |||
== Стилови характеристики == |
|||
В стилово отношение жилищните кооперации в България се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернзма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те. През 1930-те години паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към Националния стил със заемките от традиционната българска [[възрожденска архитектура]]. |
|||
== Строителство == |
== Строителство == |
||
| Ред 10: | Ред 19: | ||
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 20-те години, са построени с конструкция тип [[пруски свод]] - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с [[желеобетон]]ен пълнеж помежду им. След [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] от [[1928]] г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни [[тухла|тухли]]. |
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 20-те години, са построени с конструкция тип [[пруски свод]] - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с [[желеобетон]]ен пълнеж помежду им. След [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] от [[1928]] г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни [[тухла|тухли]]. |
||
== Архитекти == |
|||
| ⚫ | |||
Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, пвечето от архитектите, работили тук от 1920-те до 1940-те години, имат реализирани проекти за жилищни кооперации: [[Радослав Радославов]], [[Константин Джангозов]], [[Георги Овчаров]], [[Христо Бърнев]], [[Иван Васильов]], [[Георги Апостолов]] и др. |
|||
| ⚫ | Сградите най-често са с височина 3 до 5 [[етаж]]а, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. Относно вътрешното разпределение, преобладава [[вестибюл]]ната система, при която жилищните помещения са организирани около помещение без директна слънчева светлина - вестибюл - отделен с голям [[портал]] (най-често четирикрилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с два входа - един официален, отвеждащ към вестибюла и втори - [[слуга|слугински]], който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ - слугинско - [[стълбище]]. |
||
| ⚫ | |||
{{Сградоустройство}} |
|||
[[Категория:Градоустройство]] |
|||
[[Категория:Жилищни сгради]] |
|||
Версия от 19:42, 25 октомври 2012
Жилищна кооперация, кооперативен дом или кооперативна палата е наименованието на вид апартаментна сграда. Строежът на сградата се извършва на кооперативни начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат архитект и строител и по този начин издигат жилищна сграда с апартаменти като жилищни единици.
Жилищните кооперации в България
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на 1920-те години на 20 век по време на правителството на Александър Стамболийски, когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в София, но могат да бъдат видени и в някои други големи български градове. Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 20-те години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на Орлов мост), „Мусала“ (на ул. "Сердика") и редица други. Бурното им строителство е през 1930-те години. Днес те доминират в централните части на София, поради което оформят облика на Столицата. Строителството им продължава до 1946 г., когато поради настъпилите промени са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство става немислим.
Харакктеристики на сградите
Сградите най-често са с височина 3 до 5 етажа, поради което малко от тях са снабдени с асансьор. Относно вътрешното разпределение, преобладава вестибюлната система, при която жилищните помещения са организирани около помещение без директна слънчева светлина - вестибюл - отделен с голям портал (най-често четирикрилен) от дневната стая. Нерядко апартаментите са снабдени с два входа - един официален, отвеждащ към вестибюла и втори - слугински, който води към коридор към кухнята и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ - слугинско - стълбище. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са дюшеме, а от 1940-те години се слага и паркет.
Стилови характеристики
В стилово отношение жилищните кооперации в България се свързват с архитектурното течение на Модернзма. Забелязват се и характеристики на стила Сецесион предимно в сградите от 1920-те. През 1930-те години паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към Националния стил със заемките от традиционната българска възрожденска архитектура.
Строителство
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 20-те години, са построени с конструкция тип пруски свод - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с желеобетонен пълнеж помежду им. След Чирпанското земетресение от 1928 г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни тухли.
Архитекти
Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, пвечето от архитектите, работили тук от 1920-те до 1940-те години, имат реализирани проекти за жилищни кооперации: Радослав Радославов, Константин Джангозов, Георги Овчаров, Христо Бърнев, Иван Васильов, Георги Апостолов и др.
| |||||||||||||||||||||||||
