Кирил Български

† Кирил
Патриарх Български и митрополит Софийски
Патриарх Кирил в младите си години, около 1930 г.
Управление	10 май 1953 - 7 март 1971
Коронация	10 май 1953
Наследил	постът е възстановен
Наследник	Максим Български
Лични данни
Роден	3 януари 1901 София, България
Починал	7 март 1971 г. (на 70 г.) София, България
Погребан в	Бачковски манастир
Пълно име	Константин М. Константинов
† Кирил в Общомедия

Кирил е висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел, Пловдивски митрополит, пръв патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 година.

Биография

Ранен живот и образование

Роден е на 3 януари (стар стил) 1901 г., в София под името Константин Марков Константинов. Родителите му са албанци, преселени в София. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновци (дн. в Украйна).

Патриарх Кирил защитава докторат през 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент.

Свещеник и митрополит

Замонашава се като студент през 1923 г. От 1926 г. е учител в Духовната семинария в София. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ, а през 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод. Впоследствие е избран за Пловдивски митрополит. През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. е арестуван по лъжливи обвинения и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През 1948 г. Кирил ръководи делегацията на Българската православна църква за участие в Междуправославната конференция в Москва, на която е осъден икуменизмът и политиката на Ватикана.

Патриарх на Българската православна църква

На 10 май 1953 е избран за пръв патриарх на възстановената Българска патриаршия, след като е избран от Третия софийски църковно-народен събор за патриарх и Софийски митрополит. На 20 ноември 1961 г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия Световен съвет на църквите. На 18 юли 1968 г. Светият Синод начело с патриарх Кирил обявява решението си за смяна на Юлианския църковен календар с Новоюлиански календар.

Научни дейности

Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската църковно-национална борба.

Патриарх Кирил е доктор хонорис кауза на Софийската, Московската и Санктпетербургската духовна академия. От 1948 г. е подпредседател на Националния комитет за защита на мира, а от 1950 г. е член на Световния съвет на мира.

Умира на 7 март 1971 г. в град София, България. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир.

Библиография

Бюст-паметник на патриарх Кирил в Пловдив.

• Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба. София, 1948.
• Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.). 1952.
• Съпротивата срещу Берлинския договор — Кресненското въстание. 1955.
• Екзарх Антим (1816-1888 г.). 1956.
• Граф Игнатиев и българският църковен въпрос. 1958.
• Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 1962.
• Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.). 1968.
• Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. I. 1969.
• Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. II. 1970.
• 100 години от учредяването на Българската екзархия. 1971.

Използвана литература

• Гугов, свещ. Георги. Социално-етическите възгледи на Патриарх Кирил. Пловдив, Збелсурд, 2003, 16 с. (Християнска социология).
• Димов, свещ. Янко. Кирил — „патриарх български“. С., 1990, 233 с.; 2 изд. С., УИ, 2004.
• Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
• Pantschovski, Ivan. Patriarch Kyrill. Berlin, 1971.
• „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2312.
• Сборник в чест на Кирил патриарх български по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт. Съст. и науч. ред. Стефан Шивачев. Пловдив, 2001, 143 с.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Кирил Български