Мара Бранкович: Разлика между версии
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; форматиране |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Мара Бранкович''', известна сред българския народ още и като '''Мара Султанката''', '''Мара Царкинята''', '''Каломариа''' и '''Мара бяла българка''' [http://liternet.bg/folklor/motivi/murad_i_mara/gabrovo_1.htm] е съпруга на [[Мурад II]] и мащеха на [[Мехмед II]]. |
'''Мара Бранкович''', известна сред българския народ още и като '''Мара Султанката''', '''Мара Царкинята''', '''Каломариа''' и '''Мара бяла българка''' [http://liternet.bg/folklor/motivi/murad_i_mara/gabrovo_1.htm] е съпруга на [[Мурад II]] и мащеха на [[Мехмед II]]. |
||
Мария е родена през [[1412]] година и е дъщеря на владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]]. Тя [[произход|произхожда]] от [[род (общност)|род]]а на ''[[Бранковичи]]те'' или ''Бранкови'', чийто родоначалник е най-верния [[цар]]ски [[властел]] ''[[Бранко Младенович]]'' или ''Бранко Младенов'', управлявал [[Охрид]] по времето на [[Стефан Душан]]. |
Мария е родена през [[1412]] година и е дъщеря на владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]]. Тя [[произход|произхожда]] от [[род (общност)|род]]а на ''[[Бранковичи]]те'' или ''Бранкови'', чийто родоначалник е най-верния [[цар]]ски [[властел]] ''[[Бранко Младенович]]'' или ''Бранко Младенов'', управлявал [[Охрид]] по времето на [[Стефан Душан]]. |
||
Мария е дадена в [[харем]]а на [[Мурад II]] по политически съобръжения и като залог за мира между [[Георги Бранкович]] и [[султан]]а. Деспотството на баща ѝ е принудено да съществува през [[15 век]] в размирно време на възобновена [[османци|османска]] експанзия към [[Централна Европа]] след [[Битка при Ангора|поражение]]то при [[Анкара|Ангора]]. Деспотатът с център [[Смедеревска крепост|Смедерево]] представлява буферно държавно образувание между въздигащата се [[Османска империя]] и могъщото [[Кралство Унгария|унгарско кралство]]. |
Мария е дадена в [[харем]]а на [[Мурад II]] по политически съобръжения и като залог за мира между [[Георги Бранкович]] и [[султан]]а. Деспотството на баща ѝ е принудено да съществува през [[15 век]] в размирно време на възобновена [[османци|османска]] експанзия към [[Централна Европа]] след [[Битка при Ангора|поражение]]то при [[Анкара|Ангора]]. Деспотатът с център [[Смедеревска крепост|Смедерево]] представлява буферно държавно образувание между въздигащата се [[Османска империя]] и могъщото [[Кралство Унгария|унгарско кралство]]. |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]]. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Ок. 1459 г. Мехмед ѝ дарява [[Ежово]] и околните [[Сяр|Сер]]ски села.<ref>Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.</ref> По-късно тя получава и бивши манастирски земи около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}}, както и поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313-315}} |
През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]]. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Ок. 1459 г. Мехмед ѝ дарява [[Ежово]] и околните [[Сяр|Сер]]ски села.<ref>Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.</ref> По-късно тя получава и бивши манастирски земи около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}}, както и поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313-315}} |
||
Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети [[Иван Рилски]] от старата българска столица [[Велико Търново|Търновград]] в [[Рилския манастир]]. Шествието, с което през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описано от [[Владислав Граматик]], според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=452&WorkID=15780&Level=1] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания |
Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети [[Иван Рилски]] от старата българска столица [[Велико Търново|Търновград]] в [[Рилския манастир]]. Шествието, с което през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описано от [[Владислав Граматик]], според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=452&WorkID=15780&Level=1] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания – [[Света Богородица (икона)|икона]]та на [[Света Богородица]]. <ref>[[Елка Бакалова|Бакалова, Е.]] Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193-228, ISBN 954-322-087-5</ref> |
||
Доживява старини и умира на 14 септември [[1487]] година в [[Ежово]]. |
Доживява старини и умира на 14 септември [[1487]] година в [[Ежово]]. |
||
Версия от 13:04, 6 септември 2013
.jpg)
Мара Бранкович, известна сред българския народ още и като Мара Султанката, Мара Царкинята, Каломариа и Мара бяла българка [1] е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II.
Мария е родена през 1412 година и е дъщеря на владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович. Тя произхожда от рода на Бранковичите или Бранкови, чийто родоначалник е най-верния царски властел Бранко Младенович или Бранко Младенов, управлявал Охрид по времето на Стефан Душан.
Мария е дадена в харема на Мурад II по политически съобръжения и като залог за мира между Георги Бранкович и султана. Деспотството на баща ѝ е принудено да съществува през 15 век в размирно време на възобновена османска експанзия към Централна Европа след поражението при Ангора. Деспотатът с център Смедерево представлява буферно държавно образувание между въздигащата се Османска империя и могъщото унгарско кралство.
Деспотът, за да запази владенията си, е принуден да лавира между двете велики сили в европейския югоизток. Това е причината Мария да стане заложничка в османския харем. Тя няма деца и умира бездетна, но е много уважавана от султанския наследник Мехмед II Завоевателя.
След смъртта на Мурад II през 1451 година неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.[1]
През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.[2] Ок. 1459 г. Мехмед ѝ дарява Ежово и околните Серски села.[3] По-късно тя получава и бивши манастирски земи около Солун.[1], както и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.[1] Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.[4]
Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описано от Владислав Граматик, според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[2] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания – иконата на Света Богородица. [5]
Доживява старини и умира на 14 септември 1487 година в Ежово.
Източници
- ↑ а б в Имбър 2000, с. 207 – 208.
- ↑ Имбър 2000, с. 246.
- ↑ Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.
- ↑ Имбър 2000, с. 313 – 315.
- ↑ Бакалова, Е. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193-228, ISBN 954-322-087-5
- Цитирани източници
- Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. (на български)
