Западен отряд: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Западен отряд''' е войсково съединение на Действуващата Руска армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
'''Западен отряд''' е войсково съединение на Действуващата Руска армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
||
Западният отряд е създаден в края на м. юни 1877 г. Включва XI- и Армейски [[корпус]], Кавказка Казашка [[бригада]], XXXIV- и Донски Казашки [[полк]] и др. Общ състав 35 000 войника и 108 оръдия. Командир е [[генерал-лейтенант]] [[Николай Криденер]]. Задачата на отряда е овладяването на [[Никопол]], [[Плевен]], осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към [[Стара планина]]. |
Западният отряд е създаден в края на м. юни 1877 г. Включва XI- и Армейски [[корпус]], Кавказка Казашка [[бригада]], XXXIV- и Донски Казашки [[полк]] и др. Общ състав 35 000 войника и 108 оръдия. Командир е [[генерал-лейтенант]] [[Николай Криденер]]. Задачата на отряда е овладяването на [[Никопол]], [[Плевен]], осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към [[Стара планина]]. |
||
Ред 10: | Ред 9: | ||
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на III-а Румънска дивизия, IV-а Румънска дивизия (генерал [[Александру Чернат]]), Сборен отряд (генерал-майор [[Александър Имеретински]]) и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 войника и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], началник-щаб е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (фактически командир). |
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на III-а Румънска дивизия, IV-а Румънска дивизия (генерал [[Александру Чернат]]), Сборен отряд (генерал-майор [[Александър Имеретински]]) и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 войника и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], началник-щаб е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (фактически командир). |
||
След неуспеха на атаката |
След неуспеха на атаката на 4/16 ноември военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния Руски отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]], началник-щаб е генерал-майор [[Александър Имеретински]]. Създаден е щаб на отряда в с. [[Згалево]] в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка: 1-ви генерал [[Александру Чернат]], 2-ри генерал-лейтенат [[Николай Криденер]], 3-ти генерал-лейтенант [[Павел Зотов]], 4-ти генерал-майор [[Михаил Скобелев]], 5-ти генерал-лейтенант [[Василий Каталей]] и 6-ти генерал-лейтенант [[Иван Ганецки]].<ref>Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48</ref> |
||
Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при [[Битка при Телиш|Телиш]], [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и на запад от р. [[Вит]]. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при с. [[Гривица]], с. [[Пелишат]] и с. [[Згалево]]. Заема с бой изгодни позиции при ''Зелените хълмове''. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за [[Обсада на Плевен|пробив в блокадата]], Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната. |
|||
След капитулацията на Западната османска армия, Западният отряд престава да съществува като войсково съединение. Частите му са включени в състава на Западния отряд (Гурко), Южния отряд, [[Ловчанско-Севлиевски отряд]] и резерва на Действуващата Руска армия. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 17:19, 3 март 2014
Западен отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).
Западният отряд е създаден в края на м. юни 1877 г. Включва XI- и Армейски корпус, Кавказка Казашка бригада, XXXIV- и Донски Казашки полк и др. Общ състав 35 000 войника и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант Николай Криденер. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина.
В началото на войната бързо превзема Никопол. Поради противодействието на Западната османска армия (Осман паша) е въвлечен в многократни боеве при Плевен. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.
При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от IV-и Армейски корпус, XI-и Армейски корпус и Стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант Алексей Шаховски.
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на III-а Румънска дивизия, IV-а Румънска дивизия (генерал Александру Чернат), Сборен отряд (генерал-майор Александър Имеретински) и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 войника и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал Карол I, началник-щаб е генерал-лейтенант Павел Зотов (фактически командир).
След неуспеха на атаката на 4/16 ноември военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния Руски отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник-щаб е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в с. Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка: 1-ви генерал Александру Чернат, 2-ри генерал-лейтенат Николай Криденер, 3-ти генерал-лейтенант Павел Зотов, 4-ти генерал-майор Михаил Скобелев, 5-ти генерал-лейтенант Василий Каталей и 6-ти генерал-лейтенант Иван Ганецки.[1]
Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при Телиш, Горни Дъбник и на запад от р. Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при с. Гривица, с. Пелишат и с. Згалево. Заема с бой изгодни позиции при Зелените хълмове. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за пробив в блокадата, Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.
След капитулацията на Западната османска армия, Западният отряд престава да съществува като войсково съединение. Частите му са включени в състава на Западния отряд (Гурко), Южния отряд, Ловчанско-Севлиевски отряд и резерва на Действуващата Руска армия.
Източници
- ↑ Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48
- Освободителната война 1877-1878, С., 1978
- Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956