Мара Бранкович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
кат. |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
[[Категория:Бранкович]] |
[[Категория:Бранкович]] |
||
[[Категория:Рилски манастир]] |
|||
Версия от 12:56, 25 септември 2014
.jpg)
Мара Бранкович, известна сред българския народ още и като Мара Султанката, Мара Царкинята, Каломариа и Мара бяла българка [1] е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II.
Мария, ако е щерка на Ирина Кантакузина, излиза че е династична наследница на всички управлявали Втората българска държава династии, в т.ч. и комитопулите, а и не само. По тази причина, сръбските историци, изказват предположение, и го поддържат, че Мария е дъщеря от първи брак на деспот Георги Бранкович, още повече, че точно по нейна инициатива се местят мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир, за да се напътят към добро западните български земи (преместването е описано в Рилска повест).
Мария е родена през 1412 г. и е дъщеря на владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович. По бащина линия произхожда от рода на Бранковичите или Бранкови, чийто родоначалник е най-верния царски властел Бранко Младенович или Бранко Младенов, управлявал Охрид по времето на Стефан Душан.
Мария е дадена в харема на Мурад II по политически съобръжения и като залог за мира между Георги Бранкович и султана. Деспотството на баща ѝ е принудено да съществува през 15 век в размирно време на възобновена османска експанзия към Централна Европа след поражението при Ангора. Деспотатът с център Смедерево представлява буферно държавно образувание между въздигащата се Османска империя и могъщото унгарско кралство или т.нар. Моравско деспотство.
Деспотът, за да запази владенията си, е принуден да лавира между двете велики сили в европейския югоизток. Това е причината Мария да стане заложничка в османския харем. Тя няма деца и умира бездетна, но е много уважавана от султанския наследник Мехмед II Завоевателя.
След смъртта на Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.[1]
През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.[2] Около 1459 г. Мехмед ѝ дарява Ежово и околните Серски села.[3] По-късно тя получава и бивши манастирски земи около Солун.[1], както и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.[1] Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.[4]
Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е художествено описано от Владислав Граматик, според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[2] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания – иконата на Света Богородица. [5]
Доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в Ежово.
Източници
- ↑ а б в Имбър 2000, с. 207 – 208.
- ↑ Имбър 2000, с. 246.
- ↑ Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.
- ↑ Имбър 2000, с. 313 – 315.
- ↑ Бакалова, Е. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193-228, ISBN 954-322-087-5
- Цитирани източници
- Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. (на български)
