Вършац: Разлика между версии

Вършац
Вршац/Vršac
	Вършац Вршац/Vršac
	Панорамен изглед към града
	Вършац Координати: 45°07′14″ с. ш. 21°17′54.99″ и. д. / 45.120556° с. ш. 21.298611° и. д.
Страна	Сърбия
Окръг	Южнобанатски окръг
Община	Вършац
Площ	198,5 km²
Надм. височина	117 m
Население	54 369 души (2002)
Пощенски код	26300
Телефонен код	013
Официален сайт	www.vrsac.org.rs
	Вършац в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:56, 22 октомври 2014

Тази статия е за Вършац. За българския град със същото име вижте вижте Вършец.

Вършац (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-ro, Шаблон:Lang-hu или Érsomlyó, Шаблон:Lang-de), или на книжовен български език Вършец^{[източник? (Поискан преди 3502 дни)]}, е град в Южнобанатски окръг, Войводина, Сърбия. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в Банат.^{[източник? (Поискан преди 3498 дни)]} Разположен е в югоизточния край на Панонската низина, в подножието на Вършачката планина. Според преброяването на 2002 в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат^{[източник? (Поискан преди 3498 дни)]}, без статут на окръжен център, макар че Вършац е естествен историко-географски център на Южен Банат.

Градът никога не е бил на почит и долюбван от централната сръбска, а преди югославска власт, поради и което винаги е имал и нисък административен статут.^{[източник? (Поискан преди 3502 дни)]}

Местен език

В града и околността му има много заселници от други народности още от времето на Свещената Римска империя, Австрийската империя и Австро-Унгария. Вършечко е част и т.нар. Войводство Сърбия и Тамишки Банат, като е център на Банатския военен край. Банат е традиционно поселение на много българи от османско време - банатски българи, за книжовния и културен живот на които е въведена и трета книжовна норма в българския език - банатска българска книжовна норма.^{[източник? (Поискан преди 3498 дни)]}

В района на Вършечко и околността му, както и в отвъддунавско Смедеревско се говори т.нар. Смедеревско-вършецки говор, който според изследователя на сръбските наречия и говори по времето на Научната експедиция в Македония и Поморавието Беньо Цонев - е български диалект.^{[източник? (Поискан преди 3498 дни)]}

В контекста за характера на местния говор, следва да се отбележи обстоятелството, че Банат не е част от Княжество Сърбия и Кралство Сърбия, а до създаването на Кралство на сърби, хървати и словенци е част от Австро-Унгария. Павле Ивич причислява говора на т.нар. галиполски сърби към езиковото пространство на вършачкия местен говор.^{[източник? (Поискан преди 3498 дни)]}

Известни личности

Вършац е родно място на:

Георгий Емануел, генерал-лейтенант от Руската императорска армия и почетен член на Руската академия на науките
Йован Стария Попович или Йован Попович Стария, който се води за създател на съвременната сръбска комедия и драма, повлиян от Молиер, и автор на редица емблематични произведения на славяносръбски език - Лъжа и паралъжа (1830); Покондирена тиква (1838); Твърдица или Кир Яна; Родолюбци, Зла жена и Белград някога и сега.
Павле Йованович - най-големият сръбски художник;
Димитрие Стоякович - премиер на Унгария.

История

Територията на Вършeчкото бърдо е била заселена още в праисторически времена. Открити са градежи от това време с дебелина на зидовете 2,5 m. По-късно през Средновековието на същото място е изградена Вършeчката кула.^{[източник? (Поискан преди 3498 дни)]}

През средновековието е бил част от Първото и Второто български царства. Областен управител на този край е Глад (управител), а после и Охтум.^{[източник? (Поискан преди 3498 дни)]}

През 15 век по времето на унгарския крал Сигизмунд на върха на бърдото се развива селище, чиято цел е да защитава южната граница на Унгарското кралство от нападенията на османците. По-късно градът е предаден на деспот Георги Бранкович, който го свързва със своите крепости южно от Дунав в една обща отбранителна система.^{[източник? (Поискан преди 3498 дни)]}

През 1425 г. бегълци от западните български земи се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си Подвършец на екавски изговор. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на Вършец е известна с добрите си вина, които били особено предпочитани от унгарския кралски двор.^{[източник? (Поискан преди 3498 дни)]}

Побратимени градове

Банска Бистрица, Словакия

Литература

Душан Велча, Мала историја Вршца, Вршац, 1997.
Др. Душан Ј. Поповић, Срби у Војводини, књиге 1-3, Нови Сад, 1990.

Външни препратки

@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 {{източник|През [[1425]] г. бегълци от [[западни български земи|западните български земи]] се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си '''Подвършец''' на [[екавски изговор]]. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на Вършец е известна с добрите си вина, които били особено предпочитани от унгарския кралски двор.|2014|09|28}}
-{{източник|През [[1552]] г. османците разоряват цялата област и превземат Вършец, а местните заедно с българите от [[Белградска област|Белградската област]] изселват в [[Цариград]] и околността му — част от които са и т.нар. [[галиполски сърби]]. През [[1594]] г. останалите под османска власт местни в града и околността вдигат [[Банатска буна]] против османските завоеватели, като се надявали на помощта на австрийската армия. Въпреки първоначалните си успехи, въстанниците са разбити от османската армия в края на лятото. Градът е подпален и по-голямата част от местното население бяга и се преселва в съседна [[Трансилвания]].|2014|09|28}}
-{{източник|През [[1716]] г. войските на [[Евгений Савойски]] прогонва османлиите и настава нова епоха в историята на Вършец. В града се заселват [[немци|немски]] колонизатори, известни тук като ''Шваби'', от областта на река [[Мозел]], които донасят нови винарски техники, допринесли за превръщането на Вършец в един от центровете на винарството в [[Хабсбурги|Хабсбургската монархия]]. Бързи темпове на стопанско развитие спомагат градът да бъде обявен за "[[свободен кралски град]]" през [[1817]] г. По време на [[Унгарска революция (1848-1849)|революцията]] от [[1848]] г., Вършец запада икономически, поради противопоставянето между местни и [[унгарци]]. Втората половина на [[19 век]] протича мирно и в напредък, който за кратко е спрян от [[мана|филоксера]]та, унищожила почти всички лозови масиви. Катастрофалните последици от заразата бързо са заличени и в областта са засадени американски сортове лозя.|2014|09|28}}
-{{източник|По време на Втората световна война, Вършец и Банат са извадени от състава на т.нар. [[Сърбия по време на Втората световна война|Недичова Сърбия]] и след възстановяването на Югославия, Вършец преживява драматични промени в демографски и етнически аспект. Днес градът е един от успешно развиващите се във [[Войводина]].|2014|09|28}}
 == Побратимени градове ==