Дебелт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rosenpetkov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Back0ut (беседа | приноси)
Добавих мерни единици на разстоянието между Дебелт и Бургас.
Ред 9: Ред 9:
}}
}}


'''Дебелт''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Средец]], [[Област Бургас]], на около 10 западно от [[Бургас]].
'''Дебелт''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Средец]], [[Област Бургас]], на около 10 км западно от [[Бургас]].


== География ==
== География ==

Версия от 12:08, 10 декември 2014

Дебелт
Общи данни
Население2027 души[1] (15 март 2024 г.)
41,1 души/km²
Землище49,318 km²
Надм. височина17 m
Пощ. код8314
Тел. код05558
МПС кодА
ЕКАТТЕ20273
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Средец
Иван Кичев
(ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)
Кметство
   кмет
Дебелт
Иванка Ангелова
(ГЕРБ)
Дебелт в Общомедия

Дебелт е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, Област Бургас, на около 10 км западно от Бургас.

География

История

Село Дебелт съществува още от времето на Римската империя, когато е било с името Деултум в границите на колония Флавия. В землището на селото има и тракийски могили, но няма данни за името на тогавашното селище. Селото е обект на археологически проучвания. Разкрити са стари римски терми и основи на дворец. В селото има археологически музей, в който са изложени откритите предмети от археологическите разкопки.

Старото име на селото е Якезли (до 1934 г.). След Междусъюзническата война в 1913 година 76 български семейства от Източна Тракия се заселват в Якезли. Най-голям е броят на преселниците от село Докузюк (44 семейства), следвано от Гечкенли (16 семейства), Теслим (4 семейства), Селиолу (2 семейства), Тарфа (2 семейства) и други.[2]

Със заповед от 14 август 1934 година селото е преименувано на Дебелт[3]

През 1985 година Дебелт има 1739 жители.[3]

Културни и природни забележителности

Редовни събития

Галерия

Външни препратки

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255.
  3. а б Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, с. 92.

Шаблон:Мъниче селища в България