Антон Станишев: Разлика между версии
поправка |
Редакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| починал-място = [[Никопол]], [[България]] |
| починал-място = [[Никопол]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Антон Гешов Станишев''' е [[дърворезба]]р и [[зограф]] |
'''Антон Гешов Станишев''', известен като '''Дебралията''', е виден български [[дърворезба]]р и [[зограф]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Версия от 08:15, 16 януари 2015
| Антон Станишев | |
| български дърворезбар | |
 | |
| Роден |
около 1828
|
|---|---|
| Починал | |
Антон Гешов Станишев, известен като Дебралията, е виден български дърворезбар и зограф, представител на Дебърската художествена школа.
Биография
Роден е в град Крушево около 1828 година. По-малък брат е на резбаря Димитър Станишев, при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и Петър Филипов работят върху главния иконостас на църквата „Успение Богородично“ в Рилския манастир.
В 1864 година се установява с брат си в Калофер, където откриват резбарска работилница и основават Калоферската резбарска школа. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостаса на пловдивската църква „Света Богородица“ и в проскинитариите (резбовани рамки за икони) на храмовете „Свети Константин и Елена“ и „Света Марина“. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в „Свети Йоан Предтеча“ в Казанлък, царските двери, иконостасът и владишкият трон в „Света Богородица“ и „Свети Никола“ в Карлово, кръстът и царските двери в „Св. Св. Петър и Павел“ в Сопот, иконостасите в „Свети Крал“ в София (1863 - 1865), „Свети Никола“ (1866) и „Света Богородица“ (1867) в Дряново, „Свети Спас“ в Търново (1868), „Свето Възнесение“ във Враца (1870), „Света Троица“ (1872) и „Св. Св. Кирил и Методий“ (1881) в Свищов, „Св. Св. Петър и Павел“ в Силистра (1890).[1][2][3]
