Самуиловски височини: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Планина |
{{Планина |
||
| |
| име = Самуиловски височини |
||
| |
| изглед = |
||
| |
| изглед-описание = |
||
| |
| карта = България |
||
| |
| гео-ширина = 43.497 |
||
| |
| гео-дължина = 26.893 |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| elevation_m = |
|||
| |
| връх = |
||
| ⚫ | |||
| elevation_ref = |
|||
| |
| вид = |
||
| |
| възраст = |
||
| |
| вулканичен-пояс = |
||
| последно-изригване = |
|||
| prominence_ref = |
|||
| |
| първо-изкачване = |
||
| най-лесен-маршрут = |
|||
| translation = |
|||
| |
| карта-файл2 = |
||
| ⚫ | |||
| parent_peak = |
|||
| location = България |
|||
| map = България |
|||
| map_alt = |
|||
| map_caption = |
|||
| map_size = |
|||
| label = |
|||
| label_position = |
|||
| lat_d = 43 |
|||
| lat_m = 29 |
|||
| lat_s = 49 |
|||
| lat_NS = N |
|||
| long_d = 26 |
|||
| long_m = 53 |
|||
| long_s = 34 |
|||
| long_EW = E |
|||
| age = |
|||
| ⚫ | |||
| coordinates = 2 |
|||
| coordinates_ref = |
|||
| grid_ref_UK = |
|||
| grid_ref_Ireland = |
|||
| topo = |
|||
| type = |
|||
| volcanic_arc/belt = |
|||
| last_eruption = |
|||
| first_ascent = |
|||
| easiest_route = |
|||
}} |
}} |
||
'''Самуиловските височини''' са [[плато]]видно възвишение в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], области [[Област Разград|Разград]] и [[Област Шумен|Шумен]]. Името на платото идва от разположеното в центъра им село [[Самуил (село)|Самуил]]. |
'''Самуиловските височини''' са [[плато]]видно възвишение в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], области [[Област Разград|Разград]] и [[Област Шумен|Шумен]]. Името на платото идва от разположеното в центъра им село [[Самуил (село)|Самуил]]. |
||
Версия от 13:44, 29 януари 2015
| Самуиловски височини | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Североизточна България) |
| Част от | Източна Дунавска равнина |
| Надм. височина | Петров камък 500.8 m |
Самуиловските височини са платовидно възвишение в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, области Разград и Шумен. Името на платото идва от разположеното в центъра им село Самуил.
Самуиловските височини се издигат в южната част на Източната Дунавска равнина между долината на река Бели Лом (на югозапад), която ги отделя от Разградските височини и Овче поле на юг. На изток, в района на село Иглика се свързват с Войводското плато (Сърта), а на север плавно се понижават към Лудогорското плато. Дължината на височините от запад на изток е около 35 км, а максималната им ширина в средата от север на юг — 10-12 км. Максималната височина е връх Петров камък (Сърта, 500.8 м), разположен в източната част на височините, на 1 км североизточно от село Капитан Петко, Община Венец.
Южните и югозападните склонове на височините се спускат стръмно към Овче поле и долината на река Бели Лом, а северните склонове са полегати, разчленени от гъста долинна мрежа. Билото е широко и плоско, остатък от денудационна повърхнина. Самуиловските височини представляват ерозионно-денудационна форма, моделирана в темето и северния склон на Севернобългарското сводово издигане. Изградени са от долнокредни пясъчници, варовици и мергели.
Самуиловските височини се явяват важен хидрографски възел в Източната Дунавска равнина между реките течащи на север и северозапад към река Дунав и на юг и югоизток към Камчия и Провадийска река. От тях извират и текат на север към Дунав реките Царацар с притоците си Война и Чаирлък, Сенковец с притока си Ясенковец и Канагьол (Казалък). освен това от Самуиловските височини извират Провадийска река с притока си Крива река и река Пакуша, ляв приток на Врана, от басейна на Камчия. Югозападните склонове на височените се отводняват от десните притоци на река Бели Лом.
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Преобладават сивите горски почви, като тук-там са запазени остатъци от дъбови гори, които като цяло са антропогенно изменени. Големи части от билото и полегатите склонове са заети от обработваеми земи.
През Самуиловските височини преминават 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
- В източната, най-висока част на височините, между селата Венец и Страхилица, на протежение от 7,5 км участък от първокласен път № 7 Силистра — Шумен — Ямбол — ГКПП "Лесово".
- В най-западната част, от Разград до село Ясеновец, на протежение от 7,8 км участък от третокласен път № 205 Разград — Исперих.
От северозапад на югоизток по билото на височините преминава участък от трасето на жп линията Русе — Каспичан — Варна.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 425-426. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581