Карен Хорни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
няма значимост като философ
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Карен Хорни
| име = Карен Хорни
| име-оригинал =
| портрет = Karen Horney 1938.jpg
| категория = психолог
| описание =
| описание = психолог
| роден-място = [[Хамбург]], [[Германия]]
| портрет = Karen Horney 1938.jpg
| починал-място = [[Ню Йорк]], [[Сащ]]
| портрет-описание =
| роден-място = [[Хамбург]], [[Германия]]
| починал-място = [[Ню Йорк]], [[Сащ]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| област = [[Психология]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
}}



Версия от 12:48, 15 април 2015

Карен Хорни
Karen Horney
психолог

Родена
Починала
4 декември 1952 г. (67 г.)
ПогребанаСАЩ

Учила въвФрайбургски университет
Хумболтов университет на Берлин
Гьотингенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Семейство
СъпругЕрих Фром (1942 – 1952)
Карен Хорни в Общомедия

Карен Хорни (Шаблон:Lang-de) е германска психодинамична психоложка от норвежки и холандски произход. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни Фройдистки гледни точки, особено неговата теория за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Като такава често е класифирацана като неофройдист.

Теория

Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга очертава едно от най-важните си понятия - базисната тревожност. Това чувство у детето възниква от факта, че е "изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят" и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:

1. да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност)

2. да се движиш срещу хората (власт, експлоатация)

3. да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).

Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред любов и уважение, ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията: отстъпчив тип (движещ се към хората), враждебен тип (движещ се срещу хората) и откъснат тип (отдалечаващ се от хората). Другото основно понятие на Хорни - идеализираният образ, също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между Аз-образа на човека и реалното му Аз.

Източници

  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини

Външни препратки