Плевенски височини: Разлика между версии

Плевенски височини
	Плевенски височини
	Изглед от течението на река Тученица в парка „Кайлъка“ (на заден план се виждат скалните корнизи на Плевенските височини)
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България (Северна България)
Част от	Средна Дунавска равнина
Най-висок връх	Средния
Надм. височина	303,0 m
Подробна карта

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 06:29, 13 май 2015

Плевенските височини е плоско възвишение в Северна България, Средната Дунавска равнина, по-голямата част в област Плевен, а южната част в област Ловеч.

Плевенските височини се издигат в централната южна част на Средната Дунавска равнина и са разположени между реките Вит на запад, Осъм на североизток, изток и югоизток и Тученица на юг и югозапад. Представляват дъга, дълга около 30 km и широка до 10-15 km, изпъкнала на североизток и изток. На запад се спускат стръмно към долините на реките Вит и Тученица, а на североизток и изток – с полегати склонове към долината на река Осъм. На юг, в землището на село Слатина, Плевенските височини се свързват с възвишението Слатински венец.

Релефът им е хълмист, разчленен от река Тученица и други малки притоци на Вит и Осъм. Максимална височина е връх Средния връх (Мачугански геран) (316,9 m), разположен на 1,3 km западно от село Згалево.

Възвишението е изградено от палеогенски глинесто-песъчливи скали. В долините на реките се разкриват горнокредни варовици, които по-високите места са припокрити с льосови образувания.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. От възвишението във всички посоки се спускат малки и къси реки, притоци на Вит и Осъм. Най-големи от тях са Тученица (десен приток на Вит) и Шаварна (ляв приток на Осъм).

Почвите са основно излужени черноземни и тъмносиви горки почви, върху които се развива интензивно земеделие – основно зърнени култури. На отделни по-високи места има малки площи с дъбови гори.

В западното подножие на височините е разположен град Плевен, а по високите му части селата Върбица, Гривица, Радишево, Тученица, Бохот, Згалево и Пелишат.

През средата на Плевенските височини от запад на изток преминава участък от първокласен път № 3 Ботевград – Плевен – Бяла и част от трасето на жп линията София – Плевен – Горна Оряховица, а от юг на север – участък от второкласен път № 34 Плевен – Никопол.

Част от западната част на Плевенските височини попадат в защитената местност „Кайлъка“.

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 372. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 | име                = Плевенски височини
 | изглед             = Pleven Kaylaka two dams.jpg
-| изглед-описание    = Изглед от течението на река [[Тученица (река)|Тученица]] в парка "[[Кайлъка]]" (на заден план се виждат скалните корнизи на Плевенските височини)
+| изглед-описание    = Изглед от течението на река [[Тученица (река)|Тученица]] в парка „[[Кайлъка]]“ (на заден план се виждат скалните корнизи на Плевенските височини)
 | карта              = България
 | гео-ширина         = 43.348
@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 | местоположение     = '''България''' (Северна България)
 | част-от            = [[Средна Дунавска равнина]]
 | връх               = Средния
 | височина           = 303,0
 | вид                =
@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 | карта-файл2        =
 }}
-'''Плевенските височини''' е плоско [[възвишение]] в [[Северна България]], [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]], по-голямата част в [[Област Плевен]], а южната част в [[Област Ловеч]].
+'''Плевенските височини''' е плоско [[възвишение]] в [[Северна България]], [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]], по-голямата част в [[област Плевен]], а южната част в [[област Ловеч]].
-Плевенските височини се издигат в централната-южна част на [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]] и са разположени между реките [[Вит]] на запад, [[Осъм]] на североизток, изток и югоизток и [[Тученица (река)|Тученица]] на юг и югозапад. Представляват дъга дълга около 30 км и широка до 10-15 км, изпъкнала на североизток и изток. На запад се спускат стръмно към долините на реките [[Вит]] и [[Тученица (река)|Тученица]], а на североизток и изток — с полегати склонове към долината на река [[Осъм]]. На юг, в землището на село [[Слатина (Област Ловеч)|Слатина]] Плевенските височини се свързват с възвишението Слатински венец.
+Плевенските височини се издигат в централната южна част на [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]] и са разположени между реките [[Вит]] на запад, [[Осъм]] на североизток, изток и югоизток и [[Тученица (река)|Тученица]] на юг и югозапад. Представляват дъга, дълга около 30 km и широка до 10-15 km, изпъкнала на североизток и изток. На запад се спускат стръмно към долините на реките [[Вит]] и [[Тученица (река)|Тученица]], а на североизток и изток – с полегати склонове към долината на река [[Осъм]]. На юг, в землището на село [[Слатина (Област Ловеч)|Слатина]], Плевенските височини се свързват с възвишението Слатински венец.
-Релефът им е хълмист, разчленен от река [[Тученица (река)|Тученица]] и други малки притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Максимална височина връх '''Средния връх''' (Мачугански геран) (316,9 м), разположен на 1,3 км западно от село [[Згалево]].
+Релефът им е хълмист, разчленен от река [[Тученица (река)|Тученица]] и други малки притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Максимална височина е връх '''Средния връх''' (Мачугански геран) (316,9 m), разположен на 1,3 km западно от село [[Згалево]].
-Възвишението е изградено от палеогенски глинесто-песъчливи скали. В долините на реките се разкриват горнокредни варовици, които по високите места са припокрити с льосови образувания.
+Възвишението е изградено от палеогенски глинесто-песъчливи скали. В долините на реките се разкриват горнокредни варовици, които по-високите места са припокрити с льосови образувания.
-Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. От възвишението във всички посоки се спускат малки и къси реки притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Най-големи от тях са [[Тученица (река)|Тученица]] (десен приток на Вит) и [[Шаварна]] (ляв приток на Осъм).
+Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. От възвишението във всички посоки се спускат малки и къси реки, притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Най-големи от тях са [[Тученица (река)|Тученица]] (десен приток на Вит) и [[Шаварна]] (ляв приток на Осъм).
-Почвите са основно излужени черноземни и тъмносиви горси почви, върху които се развива интензивно земеделие — основно зърнени култури. На отделни по-високи места има малки площи с дъбови гори.
+Почвите са основно излужени черноземни и тъмносиви горки почви, върху които се развива интензивно земеделие – основно зърнени култури. На отделни по-високи места има малки площи с дъбови гори.
 В западното подножие на височините е разположен град [[Плевен]], а по високите му части селата [[Върбица (Област Плевен)|Върбица]], [[Гривица]], [[Радишево]], [[Тученица (село)|Тученица]], [[Бохот]], [[Згалево]] и [[Пелишат]].
-През средата на Плевенските височини от запад на изток преминава участък от първокласен път № 3 [[Ботевград]] — [[Плевен]] — [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и част от трасето на жп линията [[София]] — [[Плевен]] — [[Горна Оряховица]], а от юг на север —  участък от второкласен път № 34 [[Плевен]] — [[Никопол]].
+През средата на Плевенските височини от запад на изток преминава участък от първокласен път № 3 [[Ботевград]] – [[Плевен]] – [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и част от трасето на жп линията [[София]] – [[Плевен]] – [[Горна Оряховица]], а от юг на север – участък от второкласен път № 34 [[Плевен]] – [[Никопол]].
-Част от западната част на Плевенските височини попадат в защитената местност "[[Кайлъка]]".
+Част от западната част на Плевенските височини попадат в защитената местност „[[Кайлъка]]“.
 == Вижте още ==