Фотоелектричен ефект: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници|07:48, 18 август 2015 (UTC)}}
{{квантова механика|отворена тема=3}}
{{квантова механика|отворена тема=3}}
Явлението '''фотоелектричен ефект''' (фотоелектронна емисия) се състои в отделянето на [[електрон]]и от повърхността на дадено вещество при облъчването му със [[светлина]]. Фотоефектът е открит от [[Хайнрих Херц]] през [[1887]] година, а законът, с който се обяснява (на основата на хипотезата на [[Макс Планк]]), е изведен от [[Алберт Айнщайн]] през [[1905]] (за което получава [[Нобелова награда]]).
Явлението '''фотоелектричен ефект''' (фотоелектронна емисия) се състои в отделянето на [[електрон]]и от повърхността на дадено вещество при облъчването му със [[светлина]]. Фотоефектът е открит от [[Хайнрих Херц]] през [[1887]] година, а законът, с който се обяснява (на основата на хипотезата на [[Макс Планк]]), е изведен от [[Алберт Айнщайн]] през [[1905]] (за което получава [[Нобелова награда]]).


#[[Скорост]]та и [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] на отделените [[електрон]]и зависи от [[честота]]та на падащата [[светлина]]. За всяка повърхност съществува минимална [[честота]] на падащата [[светлина]], наречена ''червена граница'' на фотоефекта, при която се наблюдава емисия на [[електрон]]и.
#[[Скорост]]та и [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] на отделените [[електрон]]и зависи от [[честота]]та на падащата [[светлина]]. За всяка повърхност съществува минимална [[честота]] на падащата [[светлина]], наречена ''червена граница'' на фотоефекта, при която се наблюдава емисия на [[електрон]]и.
#[[Скорост]]та и [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] на фотоелектроните не зависят от интензивността на лъчението.
#[[Скорост]]та и [[кинетична енергия|кинетичната енергия]] на фотоелектроните не зависят от интензивността на лъчението.
#Броят на фотоелектроните, фототокът, зависи право пропорционално от интензивността на падащата [[светлина]].
#Броят на фотоелектроните, фототокът, зависи право пропорционално от интензивността на падащата [[светлина]].
Ред 12: Ред 13:
* ''h'' е [[константа на Планк|константата на Планк]],
* ''h'' е [[константа на Планк|константата на Планк]],
* ''f'' е честотата на падащия [[фотон]],
* ''f'' е честотата на падащия [[фотон]],
* <math>\phi = h f_0 \ </math> е [[работа]]та или минималната [[енергия]], необходима да избие [[електрон]] от повърхността на [[метал]]а,
* <math>\phi = h f_0 \ </math> е [[работа]]та или минималната [[енергия]], необходима да избие [[електрон]] от повърхността на [[метал]]а,
* <math>E_{k_{max}} = \frac{1}{2} m v_m^2 </math> е максималната [[кинетична енергия]] на избитите [[електрон]]и,
* <math>E_{k_{max}} = \frac{1}{2} m v_m^2 </math> е максималната [[кинетична енергия]] на избитите [[електрон]]и,
* ''f''<sub>0</sub> е ''червената граница''
* ''f''<sub>0</sub> е ''червената граница''
Ред 19: Ред 20:


Според [[квантова механика|квантовата теория]] [[светлина]]та се излъчва, поглъща и разпространява
Според [[квантова механика|квантовата теория]] [[светлина]]та се излъчва, поглъща и разпространява
на порции – кванти. Според тази теория светлината взаимодейства с веществото като частица, наречена [[фотон]]. Вероятността да бъдат погълнати едновременно два или повече фотона е много малка при обикновените светлинни интезивности, но с откриването на [[лазер]]ите това става възможно.
на порции – кванти. Според тази теория светлината взаимодейства с веществото като частица, наречена [[фотон]]. Вероятността да бъдат погълнати едновременно два или повече фотона е много малка при обикновените светлинни интензивности, но с откриването на [[лазер]]ите това става възможно.


Фотоефектът бива ''външен'' и ''вътрешен''. При външния фотоефект избитите [[електрон]]и напускат повърхността на облъченото вещество, докато при вътрешния фотоефект те остават в обема му и повишават неговата [[проводимост]].
Фотоефектът бива ''външен'' и ''вътрешен''. При външния фотоефект избитите [[електрон]]и напускат повърхността на облъченото вещество, докато при вътрешния фотоефект те остават в обема му и повишават неговата [[проводимост]].

== Вижте също ==
* [[Фотоволтаичен ефект]]


[[Категория:Квантова оптика]]
[[Категория:Квантова оптика]]

Версия от 07:49, 18 август 2015

Серия статии на тема
Квантова механика
  

Явлението фотоелектричен ефект (фотоелектронна емисия) се състои в отделянето на електрони от повърхността на дадено вещество при облъчването му със светлина. Фотоефектът е открит от Хайнрих Херц през 1887 година, а законът, с който се обяснява (на основата на хипотезата на Макс Планк), е изведен от Алберт Айнщайн през 1905 (за което получава Нобелова награда).

  1. Скоростта и кинетичната енергия на отделените електрони зависи от честотата на падащата светлина. За всяка повърхност съществува минимална честота на падащата светлина, наречена червена граница на фотоефекта, при която се наблюдава емисия на електрони.
  2. Скоростта и кинетичната енергия на фотоелектроните не зависят от интензивността на лъчението.
  3. Броят на фотоелектроните, фототокът, зависи право пропорционално от интензивността на падащата светлина.

Уравнението на Айнщайн се дава с:

където

Според квантовата теория светлината се излъчва, поглъща и разпространява на порции – кванти. Според тази теория светлината взаимодейства с веществото като частица, наречена фотон. Вероятността да бъдат погълнати едновременно два или повече фотона е много малка при обикновените светлинни интензивности, но с откриването на лазерите това става възможно.

Фотоефектът бива външен и вътрешен. При външния фотоефект избитите електрони напускат повърхността на облъченото вещество, докато при вътрешния фотоефект те остават в обема му и повишават неговата проводимост.

Вижте също