Григор Бояджийски: Разлика между версии
Ред 44: | Ред 44: | ||
[[Категория:Български юристи от Македония]] |
[[Категория:Български юристи от Македония]] |
||
[[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]] |
[[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]] |
||
[[Категория:Хора от |
[[Категория:Хора от община Царево село]] |
||
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
||
[[Категория:Дейци на ВМОРО]] |
[[Категория:Дейци на ВМОРО]] |
Версия от 20:26, 31 декември 2015
Григор Бояджийски | |
български политик и юрист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Лозански университет |
Партия | Радикалдемократическа партия |
Семейство | |
Съпруга | Олга Бояджийска |
Григор Митов Бояджийски е български адвокат, политически и обществен деец.[1][2]
Биография
Роден е в Царево село. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в Лозана с отличен успех и през 1897 година се установява на работа в Кюстендил като адвокат. В 1898 година е делегат от кюстендилското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[3] Бояджиев е активен деец на Вътрешната организация, близък съратник на Гоце Делчев, Яне Сандански, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Пейо Яворов, които често посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност. В 1906 година е член на околийския революционен комитет в Щип.[4]
Заедно с Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов и Иван Кепов основава Радикалдемократическата партия в България и става водач на нейната кюстендилска организация. Води борба срещу засилването на личния режим на княз Фердинанд I и нарушенията на конституционните норми на управление, защитава поета Стоян Михайловски, съден за обида на монарха. Автор на инициативата за изпращане на младия Владимир Димитров - Майстора да се учи в Художественото училище в София на негова и на още трима адвокати издръжка. Съдействува за построяването на сградите на Кюстендилското читалище (1907) и на Безплатната ученическа трапезария.
След 1923 г. се отдава на стопанска дейност. След 1924 г. оглавява Тютюневия синдикат в Кюстендил, взема участие в електрификацията на града.
Председател на Адвокатския съвет на Кюстендилската адвокатска колегия (1920-1922, 1923-1928 и 1932).
Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1998 година.
Бележки
- ↑ Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.70
- ↑ Митев, Денчо, 120 години история на кюстендилската адвокатура (1889-2009), София, 2010 г., изд. Скай-прес, с.62-65.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ Николов, Борис Й. “Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник”, София, 2001, стр. 22.
- Български политици (1878 – 1918)
- Български юристи от Македония
- Почетни граждани на Кюстендил
- Хора от община Царево село
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на ВМОК
- Български общественици от Македония
- Починали в Кюстендил
- Български политици от Македония
- Възпитаници на Лозанския университет