Начертание (документ): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:34, 15 март 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на начертание.

Начертание (Шаблон:Lang-sr) е таен документ по въпроса „каква следва да е външната политика на Княжество Сърбия“. Негов автор е Илия Гарашанин . Написан е в 1844 година. Издържан е в духа на сърбошовинизма, иредентизма и балканския панславизъм; по същество слага началото на пансърбизма. След изготвянето на документа, незабавно се пристъпва към осъществяването му на практика, т.е. на всички сръбски правителства и държавни глави той е бил известен, и в своите си цели и външнополитически действия, те са се ръководили от него.

Съдържание

За да бъде изградена независима сръбска южнославянска държава, според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго, и да се ратува /от ср. рат - война/ Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатане на български книги в Сръбското княжество, но със сръбска азбука и на основата на т.нар. Вукова реформа, както и да се наблегне и засили обучението на българи за свещеници в сръбски духовни учебни заведения.

Реакция

Начертанието става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика отрицателна реакция най-вече у съседната Австро-Унгария.^{[източник? (Поискан преди 2964 дни)]} То е наужким разкрито от австро-унгарската дипломация и за първи път е обнародвано в 1906 г. след т.нар. майски преврат, въпреки че Начертанието е изцяло обслужвало имперските външнополитически въжделения на Виена в преторианска префектура Илирик от самото си създаване. ^[1], като правителството във Виена си дава за пред останалите велики сили вид, че реагира крайно отрицателно на него. Тъй като голяма част от управляваните тогава от Австро-Унгария земи на днешна Босна и Херцеговина са били населени със славяни, които биха били много по-лесно асимилирани и присъединени към Сърбия, австро-унгарските власти са искали вместо това да насочат сръбската експанзия на изток и на юг - към земите, населени предимно с българи.^{[източник? (Поискан преди 2964 дни)]}

Значение

Начертанието е една от основите за развитието на великосръбската доктрина, както и една от предпоставките за по-късното създаване на македонизма като алтернативен (след провалилата се след Първата световна война сърбизация) способ за трайно овладяване на земите във Вардарска Македония.^{[източник? (Поискан преди 2964 дни)]}

Източници

↑ Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1, 2006.

Вижте също

Външни препратки

България в "Начертанието"

Портал „Македония“

Шаблон:Сърбия-мъниче Шаблон:История-мъниче

[1] Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1, 2006.

[1]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 == Реакция ==
-'''Начертание'''то става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика отрицателна реакция най-вече у съседната [[Австро-Унгария]]. То е наужким разкрито от [[Австро-Унгария|австро-унгарска]]та [[дипломация]] и за първи път е обнародвано в [[1906]] г. след т.нар. [[майски преврат]], въпреки че '''Начертание'''то е изцяло обслужвало имперските [[външна политика|външнополитически]] въжделения на [[Виена]] в [[преторианска префектура Илирик]] от самото си създаване. <ref>{{cite book |last= Манчев |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Манчев |title= История на балканските народи |year= 2006 |publisher= Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1}}</ref>, като [[правителство]]то във Виена си дава за пред останалите [[велики сили]] вид, че реагира крайно отрицателно на него. Тъй като голяма част от управляваните тогава от Австро-Унгария земи на днешна Босна и Херцеговина са били населени със славяни, които биха били много по-лесно асимилирани и присъединени към Сърбия, австро-унгарските власти са искали вместо това да насочат сръбската експанзия на изток и на юг - към земите, населени предимно с българи.
+{{факт|'''Начертание'''то става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика отрицателна реакция най-вече у съседната [[Австро-Унгария]].|2016|3|15}} То е наужким разкрито от [[Австро-Унгария|австро-унгарска]]та [[дипломация]] и за първи път е обнародвано в [[1906]] г. след т.нар. [[майски преврат]], въпреки че '''Начертание'''то е изцяло обслужвало имперските [[външна политика|външнополитически]] въжделения на [[Виена]] в [[преторианска префектура Илирик]] от самото си създаване. <ref>{{cite book |last= Манчев |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Манчев |title= История на балканските народи |year= 2006 |publisher= Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1}}</ref>, {{факт|като [[правителство]]то във Виена си дава за пред останалите [[велики сили]] вид, че реагира крайно отрицателно на него. Тъй като голяма част от управляваните тогава от Австро-Унгария земи на днешна Босна и Херцеговина са били населени със славяни, които биха били много по-лесно асимилирани и присъединени към Сърбия, австро-унгарските власти са искали вместо това да насочат сръбската експанзия на изток и на юг - към земите, населени предимно с българи.|2016|3|15}}
 == Значение ==
-'''Начертание'''то е една от основите за развитието на [[великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]], както и една от предпоставките за по-късното създаване на [[македонизъм|македонизма]] като алтернативен (след провалилата се след Първата световна война [[сърбизация]]) способ за трайно овладяване на земите във Вардарска Македония.
+{{факт|'''Начертание'''то е една от основите за развитието на [[великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]], както и една от предпоставките за по-късното създаване на [[македонизъм|македонизма]] като алтернативен (след провалилата се след Първата световна война [[сърбизация]]) способ за трайно овладяване на земите във Вардарска Македония.|2016|3|15}}
 == Източници ==