Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27: Ред 27:


==Биография==
==Биография==
Роден е в 1844 година в [[Гоце Делчев (град)|неврокопското]] село [[Скребатно]], тогава в Османската империя.<ref name="ЕПК2 152"/> През 1855 година учи в [[София]] при [[Сава Филаретов]]. От 1857 до 1863 година е ученик и същевременно учител във [[Солунска българска семинария|френския колеж]] на лазаристите в [[Солун]], където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учителства в [[Пловдив]] в [[Пловдивска мъжка гимназия|епархийското училище]] при [[Йоаким Груев]] и в американското мисионерско училище там. След това работи като учител за една година в [[Скребатно]].
Роден е в 1844 година в [[Гоце Делчев (град)|неврокопското]] село [[Скребатно]], тогава в Османската империя.<ref name="ЕПК2 152"/> Учи в родоно си село. От 1857 година учи в [[София]] при [[Сава Филаретов]]. От 1859 до 1863 година е ученик и същевременно учител във [[Солунска българска семинария|френския колеж]] на лазаристите в [[Солун]],<ref name="ЕПК2 153">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 153 |url= |accessdate=}}</ref> където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учи в [[Пловдив]] в [[Пловдивска мъжка гимназия|епархийското училище]] при [[Йоаким Груев]] и в американското мисионерско училище там. След това в 1860 - 1861 година работи като учител за една година в [[Скребатно]] и в [[Неврокоп]].<ref name="ЕПК2 153"/>


Поддържа връзки със [[Стефан Веркович]] и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.</ref>
Поддържа връзки със [[Стефан Веркович]] и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.</ref>


От 1867 до 1869 година преподава в [[Устово]], където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит в [[Ксанти]], поради което се мести да работи като учител в [[София]]. Тук е помощник на главния учител [[Венелин Груев]]. В 1871 година отваря мъжко училище във [[Воден]], след което заминава за [[Кюстендил]], където е главен учител до 1874 година. Същевременно в 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на [[Крива паланка|кривопаланечкия]] революционен комитет в [[Осоговски манастир|Осоговския манастир]]. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на [[София]] - граф [[Пьотър Алабин]], а след това е и кмет на град [[София]]. Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което заема поста секретар на Върховната Сметна палата.
От 1867 до 1869 година преподава в [[Устово]], където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит [[Иларион Ксантийски и Перитеорийски]] и от властите, подозиращи го в революционна дейност, поради което се мести да работи като учител в [[София]], където е помощник на главния учител [[Венелин Груев]]. В 1871 година отваря мъжко училище във [[Воден]], след което заминава за [[Кюстендил]], където е главен учител до 1874 година. Същевременно в 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на [[Крива паланка|кривопаланечкия]] революционен комитет в [[Осоговски манастир|Осоговския манастир]]. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на [[София]] - граф [[Пьотър Алабин]], а след това е и кмет на град [[София]] от 2 август до 29 декември 1878 година. Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което заема поста секретар на Върховната Сметна палата.


[[Файл:Dimitar Makedonski Ustovo Plaque.jpg|ляво|мини|Паметна плоча в [[Устово]].]]
[[Файл:Dimitar Makedonski Ustovo Plaque.jpg|ляво|мини|Паметна плоча в [[Устово]].]]

Версия от 16:01, 10 юли 2016

Тази статия е за просветния деец от Източна Македония. За други хора с името Димитър Македонски вижте Димитър Македонски. За други хора с името Димитър Димов вижте Димитър Димов (пояснение).
Димитър Македонски
български просветител и революционер
Роден
1844 г.
Починал
12 април 1912 г. (68 г.)
Учил вСолунска българска католическа гимназия
Димитър Македонски в Общомедия

Димитър Димов Праматарски, известен като Димитър Македонски и също Папашата, е български просветен деец и революционер, участник в национално-освободителното движение преди 1878 година.[1]

Биография

Роден е в 1844 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя.[1] Учи в родоно си село. От 1857 година учи в София при Сава Филаретов. От 1859 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж на лазаристите в Солун,[2] където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учи в Пловдив в епархийското училище при Йоаким Груев и в американското мисионерско училище там. След това в 1860 - 1861 година работи като учител за една година в Скребатно и в Неврокоп.[2]

Поддържа връзки със Стефан Веркович и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[3]

От 1867 до 1869 година преподава в Устово, където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит Иларион Ксантийски и Перитеорийски и от властите, подозиращи го в революционна дейност, поради което се мести да работи като учител в София, където е помощник на главния учител Венелин Груев. В 1871 година отваря мъжко училище във Воден, след което заминава за Кюстендил, където е главен учител до 1874 година. Същевременно в 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на кривопаланечкия революционен комитет в Осоговския манастир. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на София - граф Пьотър Алабин, а след това е и кмет на град София от 2 август до 29 декември 1878 година. Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което заема поста секретар на Върховната Сметна палата.

Паметна плоча в Устово.

Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на Върховния македоно-одрински комитет, и даже стига до конфликт с княз Фердинанд, поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразеното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.

Македонски е русофил по убеждения и изпраща и трите си дъщери да завършат образование в Одеса.[4][5][6]

Умира на 12 април 1912 година в София.[1][7]

Вижте също

Бележки

  1. ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 152.
  2. ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 153.
  3. ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.
  4. ↑ Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.
  5. ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.
  6. ↑ "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.70.
  7. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
Димитър Хаджикоцев → кмет на София (2 август 1878 – 29 декември 1878) → Тодораки Пешов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Македонски_(Скребатно)&oldid=7364072“.