Ханибал Барка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
шаблон Военно лице + илюстрации |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Ханибал|Ханибал (пояснение)}} |
{{към пояснение|Ханибал|Ханибал (пояснение)}} |
||
{{Военно лице |
|||
{{Личност |
|||
| |
| име = Ханибал Барка |
||
| описание = картагенски военачалник |
| описание = картагенски военачалник |
||
| портрет = Mommsen p265.jpg |
| портрет = Mommsen p265.jpg |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = Скулптурен портрет, за който се предполага, че изобразява Ханибал |
||
| дата на раждане = 247 г. пр. н. е. |
|||
| роден-място = [[Картаген]] |
|||
| |
| място на раждане = [[Картаген]] |
||
| |
| дата на смърт = 183 или 181 г. пр. н. е. |
||
| място на смърт = [[Гебзе|Либиса]], [[Витиния]] |
|||
{{Личност/Военен |
|||
⚫ | |||
| категория = военен |
|||
| битки = [[Битка при Требия|Требия]]<br>[[Битка при Тразименското езеро|Тразименско езеро]]<br>[[Битка при Кана|Кана]]<br>[[Битка при Зама|Зама]] |
|||
| преданост = [[Картаген]] |
|||
| командвания = Главнокомандващ |
|||
⚫ | |||
}} |
|||
| баща = [[Хамилкар Барка]] |
|||
}} |
}} |
||
Ред 28: | Ред 24: | ||
== Поход в Италия == |
== Поход в Италия == |
||
[[File:Joseph Mallord William Turner 081.jpg|дясно|мини|300п|Ханибал и воините му в Алпите (картина на Дж. М. У. Търнър от 1810 година)]] |
|||
Без да дочака нападението на римляните, през пролетта на 218 година пр. н. е. Ханибал повежда армията си от Нови Картаген (днешна [[Картахена]]) през река Ибер ([[Ебро]]) и [[Пиринеи]]те към южна [[Галия]]. Преодолявайки [[Алпи]]те, в есента на същата година той слиза в долината на река Пад ([[По]]). В битките с местните племена и изпитанията на трудния преход през тези месеци армията му се стопява от 102 000 на 26 000 души.{{hrf|Smith|1867|334}}<ref>{{cite book | last = Mommsen | first = Theodor | title = The History of Rome. Том 2 | location = London | publisher = Richard Bentley | year = 1868 | url = https://books.google.bg/books?id=aEA9AAAAYAAJ | accessdate = 21.11.2016 | pages = 105–115}}</ref> |
Без да дочака нападението на римляните, през пролетта на 218 година пр. н. е. Ханибал повежда армията си от Нови Картаген (днешна [[Картахена]]) през река Ибер ([[Ебро]]) и [[Пиринеи]]те към южна [[Галия]]. Преодолявайки [[Алпи]]те, в есента на същата година той слиза в долината на река Пад ([[По]]). В битките с местните племена и изпитанията на трудния преход през тези месеци армията му се стопява от 102 000 на 26 000 души.{{hrf|Smith|1867|334}}<ref>{{cite book | last = Mommsen | first = Theodor | title = The History of Rome. Том 2 | location = London | publisher = Richard Bentley | year = 1868 | url = https://books.google.bg/books?id=aEA9AAAAYAAJ | accessdate = 21.11.2016 | pages = 105–115}}</ref> |
||
[[File:Hannibal route of invasion.gif|ляво|мини|300п|Пътят на Ханибал до Италия]] |
|||
Пресрещнат от римляните още в подножието на [[Алпи]]те, Ханибал преодолява съпротивата им и за две години прекосява [[Италия]] надлъж и нашир, печелейки три големи сражения благодарение на отличната си кавалерия и на тактиката си, основана на особеностите на терена и на познанията за психологията на противника. След [[Битка при Требия|победата при Требия]] през декември 218 г. пр. н. е. той вдига на оръжие срещу Рим всички галски племена в Северна Италия.{{hrf|Mommsen|1868|121-124}} На следващата пролет Ханибал преминава Апенините, примамва в засада и [[Битка при Тразименското езеро|избива]] войската на консула [[Гай Фламиний]] на брега на [[Тразименско езеро|Тразименското езеро]]. Възпаление, получено при тежкия преход през блатистата равнина на [[Арно]] малко по-рано, му струва зрението на едното око.{{hrf|Mommsen|1868|126-128}} След поражението на Фламиний римляните за известно време избягват мащабни стълкновения, но през 216 г. пр. н. е. дават най-голямата битка от началото на войната. В равнината край крепостта Кана в областта [[Апулия]] Ханибал обкръжава армията им, която със своите над 80 000 бойци надвишава близо два пъти броя на собствените му воини, и я унищожава.{{hrf|Mommsen|1868|135-138}} |
Пресрещнат от римляните още в подножието на [[Алпи]]те, Ханибал преодолява съпротивата им и за две години прекосява [[Италия]] надлъж и нашир, печелейки три големи сражения благодарение на отличната си кавалерия и на тактиката си, основана на особеностите на терена и на познанията за психологията на противника. След [[Битка при Требия|победата при Требия]] през декември 218 г. пр. н. е. той вдига на оръжие срещу Рим всички галски племена в Северна Италия.{{hrf|Mommsen|1868|121-124}} На следващата пролет Ханибал преминава Апенините, примамва в засада и [[Битка при Тразименското езеро|избива]] войската на консула [[Гай Фламиний]] на брега на [[Тразименско езеро|Тразименското езеро]]. Възпаление, получено при тежкия преход през блатистата равнина на [[Арно]] малко по-рано, му струва зрението на едното око.{{hrf|Mommsen|1868|126-128}} След поражението на Фламиний римляните за известно време избягват мащабни стълкновения, но през 216 г. пр. н. е. дават най-голямата битка от началото на войната. В равнината край крепостта Кана в областта [[Апулия]] Ханибал обкръжава армията им, която със своите над 80 000 бойци надвишава близо два пъти броя на собствените му воини, и я унищожава.{{hrf|Mommsen|1868|135-138}} |
||
[[File:Hannibal Slodtz Louvre MR2093.jpg|мини|дясно|200п|Ханибал с пръстените на римските конници, паднали при Кана (френска скулптура от началото на XVIII век)]] |
|||
Сочена от военни теоретици през ХХ век като идеалния образец на битка за унищожение на врага<ref>Holmes, Terence M. [https://muse.jhu.edu/article/44269/pdf Classical Blitzkrieg: The Untimely Modernity of Schlieffen's Cannae Programme.] Във: The Journal of Military History, т. 67, кн. 3 (2003), с. 745</ref>, [[Битка при Кана|победата на Ханибал при Кана]] има за непосредствена последица разпадането на италийската конфедерация. От съюза си с Рим се отмятат повечето племена и градове на Южна Италия. На страната на Ханибал се обявяват и мощни противници в [[Сицилия]] и на [[Балкани]]те – градът–държава [[Сиракуза]] и [[Древна Македония|Македонското царство]].{{hrf|Mommsen|1868|140-142}} Въпреки това и въпреки победите в още няколко сражения, той не получава адекватна подкрепа от Картаген и през следващите години започва да губи съюзниците си един след друг. За да спаси един от тях – [[Капуа]] (главния град на областта [[Кампания]]), през 211 г. пр. н. е. Ханибал напада самия Рим, но безрезултатно. През 209 г. пр. н. е. той губи и най-големия от гръцките градове в Италия – [[Тарент]].{{hrf|Mommsen|1868|178-182}}<ref>{{cite book | last = Cook | first = S. A. (ред.) | title = The Cambridge Ancient History. Том VIII | year = 1930 | location = Cambridge | publisher = | url = https://ia601406.us.archive.org/29/items/cambridgeancient015569mbp/cambridgeancient015569mbp.pdf | accessdate = 21.11.2016 | pages = 79–82}}</ref> С отмятането на италийците и [[Битка при Метавър|поражението при Метавър]] на брат му [[Хасдрубал Барка|Хасдрубал]], дошъл на помощ с войска от Иберия, през 207 г. пр. н. е. Ханибал е принуден да се оттегли в най-южната част на Апенините – областта [[Брутиум|Брутий]].{{hrf|Cook|1930|95}} |
Сочена от военни теоретици през ХХ век като идеалния образец на битка за унищожение на врага<ref>Holmes, Terence M. [https://muse.jhu.edu/article/44269/pdf Classical Blitzkrieg: The Untimely Modernity of Schlieffen's Cannae Programme.] Във: The Journal of Military History, т. 67, кн. 3 (2003), с. 745</ref>, [[Битка при Кана|победата на Ханибал при Кана]] има за непосредствена последица разпадането на италийската конфедерация. От съюза си с Рим се отмятат повечето племена и градове на Южна Италия. На страната на Ханибал се обявяват и мощни противници в [[Сицилия]] и на [[Балкани]]те – градът–държава [[Сиракуза]] и [[Древна Македония|Македонското царство]].{{hrf|Mommsen|1868|140-142}} Въпреки това и въпреки победите в още няколко сражения, той не получава адекватна подкрепа от Картаген и през следващите години започва да губи съюзниците си един след друг. За да спаси един от тях – [[Капуа]] (главния град на областта [[Кампания]]), през 211 г. пр. н. е. Ханибал напада самия Рим, но безрезултатно. През 209 г. пр. н. е. той губи и най-големия от гръцките градове в Италия – [[Тарент]].{{hrf|Mommsen|1868|178-182}}<ref>{{cite book | last = Cook | first = S. A. (ред.) | title = The Cambridge Ancient History. Том VIII | year = 1930 | location = Cambridge | publisher = | url = https://ia601406.us.archive.org/29/items/cambridgeancient015569mbp/cambridgeancient015569mbp.pdf | accessdate = 21.11.2016 | pages = 79–82}}</ref> С отмятането на италийците и [[Битка при Метавър|поражението при Метавър]] на брат му [[Хасдрубал Барка|Хасдрубал]], дошъл на помощ с войска от Иберия, през 207 г. пр. н. е. Ханибал е принуден да се оттегли в най-южната част на Апенините – областта [[Брутиум|Брутий]].{{hrf|Cook|1930|95}} |
Версия от 09:53, 22 ноември 2016
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ханибал.
Ханибал Барка | |
картагенски военачалник | |
Служи на | Картагенска цивилизация |
---|---|
Род войски | |
Битки/войни | Требия Тразименско езеро Кана Зама |
Дата и място на раждане | 247 г. пр. н. е.
|
Дата и място на смърт | 183 или 181 г. пр. н. е.
|
Родства | Хамилкар Барка (баща) |
Ханибал Барка в Общомедия |
Ханибал Барка е картагенски пълководец, главният противник на Рим в борбата за надмощие в Западното Средиземноморие през последните десетилетия на III век пр. н. е. Заради многобройните си победи над римските легиони във Втората пуническа война е смятан за един от най-добрите военни стратези от Древността до наши дни.
Произход и младини
Роден към 247 година пр. н. е., Ханибал е най-големият син на военачалника Хамилкар Барка, който предвожда картагенските войски в Сицилия в края на Първата пуническа война и по-късно, при завладяването на южна Иберия. Израства в Иберия, където заминава още 9–годишен заедно с баща си.[1] Освен военно обучение, получава отлично образование на пунически и гръцки език.[2] Участва в сражението от 229 пр. н. е., в което иберите убиват Хамилкар. При управлението на зетя и наследник на Хамилкар – Хасдрубал, Ханибал се отличава като способен командир.[1] Един от основните източници за живота и делата му – римският летописец Тит Ливий – го описва като неуморим, смел и вдъхновяващ водач с голям тактически талант, но, може би тенденциозно, добавя към качествата му жестокост, безчестие и нечестивост.[3] Също Ливий, наред с Полибий, Апиан и други древни автори, записва преданието, че още като момче Ханибал се заклева във вечна вражда с Рим.[1]
Командване в Иберия
След убийството на Хасдрубал през 221 г. пр. н. е. картагенските воини в Иберия избират единодушно Ханибал за свой предводител, а народното събрание в Картаген потвърждава избора им.[1] В поредица от походи през следващите две години той покорява Централна Иберия, побеждавайки обединеното опълчение на племената карпесии, олкади и ваккеи в битката на река Тагус.[4][5] През 219 г. пр. н. е. напада съюзения с римляните град Сагунт. В боевете за овладяването му е тежко ранен, но се възстановява и превзема града след 8–месечна обсада, с което дава повод на Рим да започне Втората пуническа война.[6]
Поход в Италия
Без да дочака нападението на римляните, през пролетта на 218 година пр. н. е. Ханибал повежда армията си от Нови Картаген (днешна Картахена) през река Ибер (Ебро) и Пиринеите към южна Галия. Преодолявайки Алпите, в есента на същата година той слиза в долината на река Пад (По). В битките с местните племена и изпитанията на трудния преход през тези месеци армията му се стопява от 102 000 на 26 000 души.[7][8]
Пресрещнат от римляните още в подножието на Алпите, Ханибал преодолява съпротивата им и за две години прекосява Италия надлъж и нашир, печелейки три големи сражения благодарение на отличната си кавалерия и на тактиката си, основана на особеностите на терена и на познанията за психологията на противника. След победата при Требия през декември 218 г. пр. н. е. той вдига на оръжие срещу Рим всички галски племена в Северна Италия.[9] На следващата пролет Ханибал преминава Апенините, примамва в засада и избива войската на консула Гай Фламиний на брега на Тразименското езеро. Възпаление, получено при тежкия преход през блатистата равнина на Арно малко по-рано, му струва зрението на едното око.[10] След поражението на Фламиний римляните за известно време избягват мащабни стълкновения, но през 216 г. пр. н. е. дават най-голямата битка от началото на войната. В равнината край крепостта Кана в областта Апулия Ханибал обкръжава армията им, която със своите над 80 000 бойци надвишава близо два пъти броя на собствените му воини, и я унищожава.[11]
Сочена от военни теоретици през ХХ век като идеалния образец на битка за унищожение на врага[12], победата на Ханибал при Кана има за непосредствена последица разпадането на италийската конфедерация. От съюза си с Рим се отмятат повечето племена и градове на Южна Италия. На страната на Ханибал се обявяват и мощни противници в Сицилия и на Балканите – градът–държава Сиракуза и Македонското царство.[13] Въпреки това и въпреки победите в още няколко сражения, той не получава адекватна подкрепа от Картаген и през следващите години започва да губи съюзниците си един след друг. За да спаси един от тях – Капуа (главния град на областта Кампания), през 211 г. пр. н. е. Ханибал напада самия Рим, но безрезултатно. През 209 г. пр. н. е. той губи и най-големия от гръцките градове в Италия – Тарент.[14][15] С отмятането на италийците и поражението при Метавър на брат му Хасдрубал, дошъл на помощ с войска от Иберия, през 207 г. пр. н. е. Ханибал е принуден да се оттегли в най-южната част на Апенините – областта Брутий.[16]
Поражение
През 203 г. пр. н. е. – година след като Сципион нахлува в коренните територии на Картаген в днешен Тунис – Ханибал напуска Италия и по море се прехвърля с ветераните си в Африка, за да защити родния си град. Решителният сблъсък между двамата пълководци се състои през есента на следващата година. Битката при Зама завършва с пълен разгром на Ханибаловата армия от римските легиони и конницата на нумидийския вожд Масиниса.[17][18] Ханибал успява да се измъкне от бойното поле и убеждава сънародниците си да приемат мирните условия на Сципион, пресичайки гласовете за съпротива до край.[19]
След войната е избран за суфет през 192 година пр. Хр., но след като провежда непопулярни реформи, заминава в доброволно изгнание при Селевкидите, в Армения и Витиния.
Ханибал Барка се самоубива с отрова, за да не бъде пленен от римляните, около 182 година пр. Хр. във витинския град Либиса.
Източници
- ↑ а б в г Smith, William (ред.). Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. Boston, Little, Brown & Co., 1867. с. 333. Посетен на 21.11.2016.
- ↑ Smith 1867, с. 341.
- ↑ Foulkes, Martin. Livy's Characterisation of Individuals and Races in Book 21, с. 71-72. Във: Histos. The On-line Journal of Ancient Historiography, Newcastle University / Stanford University, т. 3 (1999). Посетен на 21.11.2016.
- ↑ Кораблев, И. Ш. Ганнибал. Москва, „Наука“, 1976. с. 61–63. Посетен на 21.11.2016.
- ↑ Полибий. Всеобща история (превод Валерий Русинов). Книга 3, гл. 13-14. Посетен на 21.11.2016.
- ↑ Кораблев 1976, с. – 2.htm 67 – 68, 71 – 74.
- ↑ Smith 1867, с. 334.
- ↑ Mommsen, Theodor. The History of Rome. Том 2. London, Richard Bentley, 1868. с. 105–115. Посетен на 21.11.2016.
- ↑ Mommsen 1868, с. 121 – 124.
- ↑ Mommsen 1868, с. 126 – 128.
- ↑ Mommsen 1868, с. 135 – 138.
- ↑ Holmes, Terence M. Classical Blitzkrieg: The Untimely Modernity of Schlieffen's Cannae Programme. Във: The Journal of Military History, т. 67, кн. 3 (2003), с. 745
- ↑ Mommsen 1868, с. 140 – 142.
- ↑ Mommsen 1868, с. 178 – 182.
- ↑ Cook, S. A. (ред.). The Cambridge Ancient History. Том VIII. Cambridge, 1930. с. 79–82. Посетен на 21.11.2016.
- ↑ Cook 1930, с. 95.
- ↑ Cook 1930, с. 103 – 106.
- ↑ Lazenby, John Francis. Hannibal's War: A Miltary History of the Second Punic War. University of Oklahoma Press, 1998. ISBN 9780806130040. с. 221–225. Посетен на 21.11.2016.
- ↑ Lazenby 1998, с. 229.