Направо към съдържанието

Иля Репин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
1 съкращение при използване на шаблон
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
| направление =
| направление =
| патрон = [[Павел Третяков]]
| патрон = [[Павел Третяков]]
| творби = "[[Запорожките казаци пишат писмо на турския султан]]", "[[Бурлаци на Волга]]"
| творби = "[[Запорожките казаци пишат писмо на турския султан]]", [[Бурлаци на Волга]]
| повлиян = [[Гюстав Курбе]], [[Иван Крамской]], [[Карл Брюлов]], [[Василий Перлов]]
| повлиян = [[Гюстав Курбе]], [[Иван Крамской]], [[Карл Брюлов]], [[Василий Перлов]]
| повлиял = [[Валентин Серов]], [[Василий Суриков]], [[Виктор Васнецов]]
| повлиял = [[Валентин Серов]], [[Василий Суриков]], [[Виктор Васнецов]]
Ред 29: Ред 29:
Репин е роден на [[5 август]] [[1844]] г. в град [[Чугуев]], Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През [[1863]] г. постъпва в Художествената академия в [[Петербург]]. Учи успешно и през [[1869]] г. е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През [[1872]] г. получава голям златен медал за програмата „Възкресението на дъщерята на Иаир“.
Репин е роден на [[5 август]] [[1844]] г. в град [[Чугуев]], Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През [[1863]] г. постъпва в Художествената академия в [[Петербург]]. Учи успешно и през [[1869]] г. е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През [[1872]] г. получава голям златен медал за програмата „Възкресението на дъщерята на Иаир“.


По време на своето пътешествие по [[Волга]] през [[1870]] г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз [[Владимир Александрович]] картината „Бурлаки на Волге“, завършена през [[1873]] г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой – 12 бр.: „Толстой на оран“, „Толстой бос“, „Толстой в раб. кабинет под сводовете“, „Толстой в кресло с книга в ръка“...
По време на своето пътешествие по [[Волга]] през [[1870]] г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз [[Владимир Александрович]] картината „Бурлаки на Волге“, завършена през [[1873]] г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой – 12 бр.: „Толстой на оран“, „Толстой бос“, „Толстой в раб. кабинет под сводовете“, „Толстой в кресло с книга в ръка“...


В периода 1894—1907 г. той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.
В периода 1894 – 1907 г. той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.


== Галерия ==
== Галерия ==
<gallery mode=packed>
<gallery mode=packed>
Image:Ilja Jefimowitsch Repin 011.jpg|Репин. Портрет [[Павел Третяков]]
Image:Ilja Jefimowitsch Repin 011.jpg|Репин. Портрет [[Павел Третяков]]
Image:REPIN Ivan Terrible&Ivan.jpg|„[[Иван Грозни убива сина си]]“, 16 ноември 1581 г., [[1883]]-[[1885]]
Image:REPIN Ivan Terrible&Ivan.jpg|„[[Иван Грозни убива сина си]]“, 16 ноември 1581 г., [[1883]] – [[1885]]
Image:Ilja Jefimowitsch Repin - Reply of the Zaporozhian Cossacks - Yorck.jpg|„[[Запорожци пишат писмо на турския султан]]“, [[1880]]-[[1891]]
Image:Ilja Jefimowitsch Repin - Reply of the Zaporozhian Cossacks - Yorck.jpg|„[[Запорожци пишат писмо на турския султан]]“, [[1880]] – [[1891]]
Image:Ilia_Efimovich_Repin_(1844-1930)_-_Volga_Boatmen_(1870-1873).jpg|„[[Бурлац]]и на Волга“, [[1870]]-[[1873]]
Image:Ilia_Efimovich_Repin_(1844-1930)_-_Volga_Boatmen_(1870-1873).jpg|„[[Бурлац]]и на Волга“, [[1870]] – [[1873]]
</gallery>
</gallery>


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0_%D0%98._%D0%95._%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%22%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BE%22 Museum - manor I.E.Repin’s Zdravnevo]
* [http://ru.wikipedia.org/wiki/Музей-усадьба_И.._Репина_%22Здравнево%22 Museum – manor I.E.Repin’s Zdravnevo]
* [http://smallbay.ru/repin.html Иля Репин. Картини и биография]
* [http://smallbay.ru/repin.html Иля Репин. Картини и биография]
* [http://www.ilyarepin.org.ru/ Иля Репин]
* [http://www.ilyarepin.org.ru/ Иля Репин]

Версия от 18:04, 21 декември 2016

Иля Репин
Автопортрет, 1878 (Държавен руски музей, Санкт Петербург).
Рождено имеИля Ефимович Репин
Роден
Починал
29 септември 1930 г. (на 86 г.)
Националноструснак
СтилРеализъм
АкадемияИмперска художествена академия
Известни творби"Запорожките казаци пишат писмо на турския султан", „Бурлаци на Волга
ПатронПавел Третяков
ПовлиянГюстав Курбе, Иван Крамской, Карл Брюлов, Василий Перлов
ПовлиялВалентин Серов, Василий Суриков, Виктор Васнецов
НаградиНосител на златен медал (1872)
Иля Репин в Общомедия

Иля Ефимович Репин (Шаблон:Lang-ru) е руски художник, живописец, майстор на портрети, исторически и битови сцени. Той е една от водещите фигури в движението Передвижници.

Биография

Репин е роден на 5 август 1844 г. в град Чугуев, Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През 1863 г. постъпва в Художествената академия в Петербург. Учи успешно и през 1869 г. е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През 1872 г. получава голям златен медал за програмата „Възкресението на дъщерята на Иаир“.

По време на своето пътешествие по Волга през 1870 г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз Владимир Александрович картината „Бурлаки на Волге“, завършена през 1873 г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой – 12 бр.: „Толстой на оран“, „Толстой бос“, „Толстой в раб. кабинет под сводовете“, „Толстой в кресло с книга в ръка“...

В периода 1894 – 1907 г. той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.

Галерия

Външни препратки