Ятова граница: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Ятов преглас]] |
|||
* [[Ят]] |
* [[Ят]] |
||
Версия от 14:43, 18 декември 2017
Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида — западни български говори и източни български говори. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна ят (Ѣ) днес винаги има звук е (например бел–бѐли), а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от а предхождана от мека съгласна (напр. б'ал–бѐли или б'ал–б'али).[1]
Никоя друга от главните фонетични изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): поляни-полени, пияни-пиени, ние береме-ние берем, я, яз-аз, он-той, жежок-горещ, крап-къс, разбой-стан.
На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Луковит и Плевен и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко, Солунско.
Вижте също
Бележки
- ↑ Антонова-Василева, Лучия. Диалектно членение на българския език // bgslo.ibl.bas.bg. bgslo.ibl.bas.bg, 2015. с. 1-2. Посетен на 2015-09-25. (на български)