Белгород Днестровски: Разлика между версии
Замяна на файла „Coat_of_arms_Bilgorog_Dnistrovskiy_Odessa_Oblast.png“ с COA_of_Bilhorod-Dnistrovskyi.png |
м от Уикиданни |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
{{към пояснение|Белград|Белград (пояснение)}} |
{{към пояснение|Белград|Белград (пояснение)}} |
||
{{Селище инфо|Украйна |
{{Селище инфо|Украйна |
||
| име |
| име-местно = Білгород-Дністровський |
||
| име-местно = |
|||
| вид = Град |
| вид = Град |
||
| знаме = |
|||
| герб = COA of Bilhorod-Dnistrovskyi.png |
|||
| изглед = |
|||
| изглед-описание = |
|||
| гео-ширина = 46.183 |
|||
| гео-дължина = 30.333 |
|||
| карта3 = Украйна Белгород Днестровски |
| карта3 = Украйна Белгород Днестровски |
||
| карта3-текст = Белгород Днестровски |
| карта3-текст = Белгород Днестровски |
||
Версия от 11:53, 8 февруари 2018
Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
| Белгород Днестровски Білгород-Дністровський | |
| — Град — | |
.svg)  | |
 | |
  Белгород Днестровски  Белгород Днестровски  Белгород Днестровски | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Белгород Днестровски |
| Площ | 31 km² |
| Надм. височина | 28 m |
| Население | 50 296 души (2011) 1622 души/km² |
| Кмет | Даценко Николаевич |
| Основаване | 502 г. пр.н.е. |
| Пощенски код | 4849 67700 – 67719 |
| Официален сайт | www.bilgorod-d.org.ua |
| Белгород Днестровски в Общомедия | |
Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ, Шаблон:Lang-uk) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.
История
cs.png)
Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман,[1] румънското – Четатя Алба, старите гръцки – Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. града и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г. когато бива завладянο от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV в. от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името Белград – този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.[2]
През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от османското владичество, които стават известни като бесарабски българи.
География
Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.[1]
Население
- 2001 – 62 300 жители
- 2009 – 50 452 жители
- 2011 – 50 296 жители
Етнически състав
(2001)
- 32 200 (62,9%) - украинци
- 14 400 (28,2%) - руснаци
- 1900 (3,7%) - българи
- 1000 (1,9%) - молдовани
- 300 (0,6%) - беларуси
- 200 (0,4%) - гагаузи
- 200 (0,4%) - евреи
- 100 (0,3%) - арменци
- 100 (0,3%) - цигани
- 700 – други
Личности
Родени
- Давид Бродски (1895-1966) – съветски поет и преводач
- Павел Берков (1896-1969) – литературовед и библиограф
- Порфирий Стаматов (1840-1925) – български юрист
Починали
- Анджело ди Сполети (2 април 1314) – францискански монах
Източници
- ↑ а б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.
- ↑ Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)