Време разделно: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
{{сюжет}}
{{сюжет}}


Караибрахим и Абдулах Венецианеца, заедно с още 122 конника отряд, пристигат в сърцето на Родопа – долината Елинден, за да потурчат местните православни българи. Три села, Просойна, Заград и Подвис, са разположени покрай реката. Турците спират до едни гробища, където Манол и поп Алигорко, по местен обичай, изравят костите на мъртвец – починалата съпруга на овчаря. Те ги разпитват пренебрежително за имената на селата и продължават пътя си. Двамата българи се връщат в Подвис при воденицата на дядо Глаушко Белия, където са Елица и Севда. Поп Алигорко съобщава на стареца, че са пристигнали отряд от спахий. Караибрахим и хората му се настаняват в огромния конак на Сюлейман ага в село Просойна.
През пролетта на 1668 г.<ref name="trud">{{cite book |title= Енциклопедия: Герои на световната литература |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Труд |location=София |isbn=978-954-528-814-2 |pages=7 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> еничаря Караибрахим заедно с още 122 конника отряд, пристигат в сърцето на Родопа – долината Елинден, за да потурчат местните православни българи. Три села, Просойна, Заград и Подвис, са разположени покрай реката. Турците спират до едни гробища, където Манол и поп Алигорко, по местен обичай, изравят костите на мъртвец – починалата съпруга на овчаря. Те ги разпитват пренебрежително за имената на селата и продължават пътя си. Двамата българи се връщат в Подвис при воденицата на дядо Глаушко Белия, където са Елица и Севда. Поп Алигорко съобщава на стареца, че са пристигнали отряд от спахий. Караибрахим и хората му се настаняват в огромния конак на Сюлейман ага в село Просойна.


Селяните от Елинденя решават да скрият жените и децата. Караибрахим нарежда да се съберат първенците на селото, като заповядва за това да му съдейства Сюлейман ага. Село Чепино е опожарено. Жителите му търсят спасение в съседните планини. Манол търси помощта на Сюлейман ага за да ги поведе срещу еничарите. Но агата не може да се вдигне срещу падишаха. Първенците се събират в конака. Заявяват на Караибрахим, че вярата си няма да дадат. Дошло е време разделно.
Селяните от Елинденя решават да скрият жените и децата. Караибрахим нарежда да се съберат първенците на селото, като заповядва за това да му съдейства Сюлейман ага. Село Чепино е опожарено. Жителите му търсят спасение в съседните планини. Манол търси помощта на Сюлейман ага за да ги поведе срещу еничарите. Но агата не може да се вдигне срещу падишаха. Първенците се събират в конака. Заявяват на Караибрахим, че вярата си няма да дадат. Дошло е време разделно.
Ред 33: Ред 33:
* '''[[Караибрахим]]''' – спахия, пратен да потурчи долината Елинденя.
* '''[[Караибрахим]]''' – спахия, пратен да потурчи долината Елинденя.
* '''Манол''' – силен и горд овчар, осиновен от дядо Глаушко.
* '''Манол''' – силен и горд овчар, осиновен от дядо Глаушко.
* '''[[Абдула Венецианеца]]''' – ислямизиран венецианец, пленник на Караибрахим.
* '''[[Абдула Венецианеца]]''' – ислямизиран венецианец, пленник на Караибрахим. Преди френски благородник, който се включва в защитата на [[Кандия]].<ref name="trud" />
* '''Дядо Глаушко Белия''' – воденичар, осиновил Манол.
* '''Дядо Глаушко Белия''' – воденичар, осиновил Манол.
* '''Сюлейман ага''' – господар на долината Елинденя.
* '''Сюлейман ага''' – господар на долината Елинденя.

Версия от 20:55, 28 февруари 2018

Време разделно
АвторАнтон Дончев
Първо издание1964 г.
България
Оригинален езикбългарски
Жанристорически роман
Видроман

„Време разделно“ е роман на българския писател Антон Дончев, издаден през 1964 г. Творбата е създадена само за 45 дни.

Събитията, описани от Антон Дончев, би трябвало да са се случили през 1668 г. в Кръстогорската област в Родопите.[1] При всички твърдения на Дончев, че се придържа към историческата истина, съществуват основателни съмнения, че авторът възпроизвежда в своята творба не реални исторически събития, а историографски мит, който се базира на няколко недостоверни източника, публикувани през втората половина на 19 век.[2]

Сюжет

Внимание:  Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

През пролетта на 1668 г.[3] еничаря Караибрахим заедно с още 122 конника отряд, пристигат в сърцето на Родопа – долината Елинден, за да потурчат местните православни българи. Три села, Просойна, Заград и Подвис, са разположени покрай реката. Турците спират до едни гробища, където Манол и поп Алигорко, по местен обичай, изравят костите на мъртвец – починалата съпруга на овчаря. Те ги разпитват пренебрежително за имената на селата и продължават пътя си. Двамата българи се връщат в Подвис при воденицата на дядо Глаушко Белия, където са Елица и Севда. Поп Алигорко съобщава на стареца, че са пристигнали отряд от спахий. Караибрахим и хората му се настаняват в огромния конак на Сюлейман ага в село Просойна.

Селяните от Елинденя решават да скрият жените и децата. Караибрахим нарежда да се съберат първенците на селото, като заповядва за това да му съдейства Сюлейман ага. Село Чепино е опожарено. Жителите му търсят спасение в съседните планини. Манол търси помощта на Сюлейман ага за да ги поведе срещу еничарите. Но агата не може да се вдигне срещу падишаха. Първенците се събират в конака. Заявяват на Караибрахим, че вярата си няма да дадат. Дошло е време разделно.

Персонажи

  • Караибрахим – спахия, пратен да потурчи долината Елинденя.
  • Манол – силен и горд овчар, осиновен от дядо Глаушко.
  • Абдула Венецианеца – ислямизиран венецианец, пленник на Караибрахим. Преди френски благородник, който се включва в защитата на Кандия.[3]
  • Дядо Глаушко Белия – воденичар, осиновил Манол.
  • Сюлейман ага – господар на долината Елинденя.
  • Поп Алигорко – монах и свещеник от Атон.
  • Момчил – син на Манол.
  • Елица – годеница на Момчил.
  • Севда – вдовица, влюбена в Манол.

Екранизация

Романът "Време разделно" е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков. Премиерата на филма е с идентичното име на романа, но впоследствие филмът е преименуван, следвайки англоезичния превод за разпространение на филма, който е „Време на насилие“ (Time of Violence). Филмът се състои от 2 части: „Заплахата“ и „Насилието“. Втората част на филма пресъздава събитията от втората половина на 17-ти век до 1668 г.

  • „Вече две десетилетия продължава османската обсада на венецианска Кандия (днешния Ираклион на о-в Крит). Родопите са стратегически опорен пункт за битката, но християнското им население е потенциален източник на нестабилност. Султанът издава ферман то да бъде обърнато в правата вяра. Свещените гори и долини, където според преданието се е родил Орфей, пропищяват от ятаганите, налагащи чуждата религия с кръв и пожарища. В долината на река Елинденя е изпратена спахийска (наемна) войска начело с еничаря Караибрахим, който е родом от тези места.“
  • Актьорски състав:

Критика

Достоверността на източниците, на които се базира романът, е подложена на сериозни съмнения.[4] На многократно отправяните критики за това, че романът е поръчков, Антон Дончев отговаря:

„ На мен не са ми давали поръчка! Аз реших да я напиша тази книга. След като и Стефан Дичев, и Андрей Гуляшки отказаха, тогава бях още неизвестен автор. И ми дадоха само 75 лева командировъчни и аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил там. “

[5]

Интересни аналогии

Годината на сюжета на романа „Време разделно“ е изключителна в историята и за западната цивилизация.

В годината, когато се развива действието в романа, християнският свят очаква апокалиптично събитие, и то действително се случва в Лондон – големият лондонски пожар по време на голямата лондонска чумна епидемия. Междувременно Шабатай Цви се обявява за дългоочаквания еврейски месия, а поради трите шестици след единицата в нумерологията на годината, 1666-а е обявена и за годината на дявола.

Същата тази година Кралят-слънце Луи XIV открива Френската академия на науките, третото историческо учреждение от Френския институт.

Бележки

  1. ↑ В секцията “Забележки” в края на книгата „Време раздилно” е посочено, че ”Разказът на баба Сребра дума по дума повтаря част от летописния разказ на поп Методий Драгинов от село Корова”, а разказът на попа е записан в “Исторически бележник”. В “Забележките” се определя и географското място на събитията – Кръстогорската област в Родопите.
  2. ↑ Родопски старини, април 2011 г. Цветана Георгиева, Историографски митове и литература (Романът на Антон Дончев „Време разделно“).
  3. ↑ а б Енциклопедия: Герои на световната литература. София, Труд, 2008. ISBN 978-954-528-814-2. с. 7.
  4. ↑ Благовеста Касабова, Прочетено наново, електронно списание LiterNet, 24.09.2006, № 9 (82).
  5. ↑ Антон Дончев в Европа, www.librev.com, 24.03.2009

Вижте също

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Време_разделно&oldid=8406090“.