Самуиловски височини: Разлика между версии

Самуиловски височини
	Самуиловски височини
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България (Североизточна България)
Част от	Източна Дунавска равнина
Най-висок връх	Петров камък
Надм. височина	500.8 m

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:53, 7 юли 2018

Самуиловските височини са платовидно възвишение в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, области Разград и Шумен. Името на платото идва от разположеното в центъра им село Самуил.^[1]

Самуиловските височини се издигат в южната част на Източната Дунавска равнина между долината на река Бели Лом (на югозапад), която ги отделя от Разградските височини и Овче поле на юг. На изток, в района на село Иглика се свързват с Войводското плато (Сърта), а на север плавно се понижават към Лудогорското плато. Дължината на височините от запад на изток е около 35 км, а максималната им ширина в средата от север на юг – 10 – 12 км. Максималната височина е връх Петров камък (Сърта, 500,8 м), разположен в източната част на височините, на 1 км североизточно от село Капитан Петко, Община Венец.^[1]

Южните и югозападните склонове на височините се спускат стръмно към Овче поле и долината на река Бели Лом, а северните склонове са полегати, разчленени от гъста долинна мрежа. Билото е широко и плоско, остатък от денудационна повърхнина. Самуиловските височини представляват ерозионно-денудационна форма, моделирана в темето и северния склон на Севернобългарското сводово издигане. Изградени са от долнокредни пясъчници, варовици и мергели.^[1]

Самуиловските височини се явяват важен хидрографски възел в Източната Дунавска равнина между реките течащи на север и северозапад към река Дунав и на юг и югоизток към Камчия и Провадийска река. От тях извират и текат на север към Дунав реките Царацар с притоците си Война и Чаирлък, Сенковец с притока си Ясенковец и Канагьол (Казалък). освен това от Самуиловските височини извират Провадийска река с притока си Крива река и река Пакуша, ляв приток на Врана, от басейна на Камчия. Югозападните склонове на височените се отводняват от десните притоци на река Бели Лом.^[1]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Преобладават сивите горски почви, като тук-там са запазени остатъци от дъбови гори, които като цяло са антропогенно изменени. Големи части от билото и полегатите склонове са заети от обработваеми земи.^[1]

През Самуиловските височини преминават 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

В източната, най-висока част на височините, между селата Венец и Страхилица, на протежение от 7,5 км участък от първокласен път № 7 Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП „Лесово“.^[1]
В най-западната част, от Разград до село Ясеновец, на протежение от 7,8 км участък от третокласен път № 205 Разград – Исперих.^[1]

От северозапад на югоизток по билото на височините преминава участък от трасето на жп линията Русе – Каспичан – Варна.^[1]

Вижте още

Списък на планините в България

Топографска карта

Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 425 – 426.

[грб-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 425 – 426.

[1]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 | изглед-описание    =
 | карта              = България
-| гео-ширина         = 43.497
-| гео-дължина        = 26.893
 | местоположение     = България (Североизточна България)
 | част-от            = [[Източна Дунавска равнина]]
-| връх               =
+| връх               = Петров камък
-| височина           = Петров камък 500.8
+| височина           = 500.8
 | вид                =
 | възраст            =
@@ Ред 18: / Ред 16: @@
 | карта-файл2        =
 }}
-'''Самуиловските височини''' са [[плато]]видно възвишение в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], области [[Област Разград|Разград]] и [[Област Шумен|Шумен]]. Името на платото идва от разположеното в центъра им село [[Самуил (село)|Самуил]].
+'''Самуиловските височини''' са [[плато]]видно възвишение в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], области [[Област Разград|Разград]] и [[Област Шумен|Шумен]]. Името на платото идва от разположеното в центъра им село [[Самуил (село)|Самуил]].<ref name="грб">{{грб|425 – 426}}</ref>
-Самуиловските височини се издигат в южната част на [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] между долината на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]] (на югозапад), която ги отделя от [[Разградски височини|Разградските височини]] и [[Овче поле (България)|Овче поле]] на юг. На изток, в района на село [[Иглика (Област Шумен)|Иглика]] се свързват с [[Войводско плато|Войводското плато]] (Сърта), а на север плавно се понижават към [[Лудогорско плато|Лудогорското плато]]. Дължината на височините от запад на изток е около 35 км, а максималната им ширина в средата от север на юг — 10-12 км. Максималната височина е връх '''Петров камък''' (Сърта, 500.8 м), разположен в източната част на височините, на 1 км североизточно от село [[Капитан Петко]], [[Община Венец]].
+Самуиловските височини се издигат в южната част на [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] между долината на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]] (на югозапад), която ги отделя от [[Разградски височини|Разградските височини]] и [[Овче поле (България)|Овче поле]] на юг. На изток, в района на село [[Иглика (Област Шумен)|Иглика]] се свързват с [[Войводско плато|Войводското плато]] (Сърта), а на север плавно се понижават към [[Лудогорско плато|Лудогорското плато]]. Дължината на височините от запад на изток е около 35 км, а максималната им ширина в средата от север на юг – 10 – 12 км. Максималната височина е връх Петров камък (Сърта, 500,8 м), разположен в източната част на височините, на 1 км североизточно от село [[Капитан Петко]], [[Община Венец]].<ref name="грб"/>
-Южните и югозападните склонове на височините се спускат стръмно към [[Овче поле (България)|Овче поле]] и долината на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]], а северните склонове са полегати, разчленени от гъста долинна мрежа. Билото е широко и плоско, остатък от денудационна повърхнина. Самуиловските височини представляват ерозионно-денудационна форма, моделирана в темето и северния склон на Севернобългарското сводово издигане. Изградени са от долнокредни пясъчници, варовици и мергели.
+Южните и югозападните склонове на височините се спускат стръмно към [[Овче поле (България)|Овче поле]] и долината на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]], а северните склонове са полегати, разчленени от гъста долинна мрежа. Билото е широко и плоско, остатък от денудационна повърхнина. Самуиловските височини представляват ерозионно-денудационна форма, моделирана в темето и северния склон на Севернобългарското сводово издигане. Изградени са от долнокредни пясъчници, варовици и мергели.<ref name="грб"/>
-Самуиловските височини се явяват важен хидрографски възел в [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] между реките течащи на север и северозапад към река [[Дунав]] и на юг и югоизток към [[Камчия]] и [[Провадийска река]]. От тях извират и текат на север към [[Дунав]] реките [[Царацар]] с притоците си [[Война (река)|Война]] и [[Чаирлък]], [[Сенковец]] с притока си Ясенковец и [[Канагьол]] (Казалък). освен това от Самуиловските височини извират [[Провадийска река]] с притока си [[Крива река (приток на Провадийска река)|Крива река]] и река [[Пакуша]], ляв приток на [[Врана (река)|Врана]], от басейна на [[Камчия]]. Югозападните склонове на височените се отводняват от десните притоци на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]].
+Самуиловските височини се явяват важен хидрографски възел в [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] между реките течащи на север и северозапад към река [[Дунав]] и на юг и югоизток към [[Камчия]] и [[Провадийска река]]. От тях извират и текат на север към [[Дунав]] реките [[Царацар]] с притоците си [[Война (река)|Война]] и [[Чаирлък]], [[Сенковец]] с притока си Ясенковец и [[Канагьол]] (Казалък). освен това от Самуиловските височини извират [[Провадийска река]] с притока си [[Крива река (приток на Провадийска река)|Крива река]] и река [[Пакуша]], ляв приток на [[Врана (река)|Врана]], от басейна на [[Камчия]]. Югозападните склонове на височените се отводняват от десните притоци на река [[Бели Лом (река)|Бели Лом]].<ref name="грб"/>
-Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Преобладават сивите горски почви, като тук-там са запазени остатъци от дъбови гори, които като цяло са антропогенно изменени. Големи части от билото и полегатите склонове са заети от обработваеми земи.
+Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Преобладават сивите горски почви, като тук-там са запазени остатъци от дъбови гори, които като цяло са антропогенно изменени. Големи части от билото и полегатите склонове са заети от обработваеми земи.<ref name="грб"/>
 През Самуиловските височини преминават 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
-* В източната, най-висока част на височините, между селата [[Венец (Област Шумен)|Венец]] и [[Страхилица]], на протежение от 7,5 км участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] — [[Шумен]] — [[Ямбол]] — ГКПП "Лесово".
+* В източната, най-висока част на височините, между селата [[Венец (Област Шумен)|Венец]] и [[Страхилица]], на протежение от 7,5 км участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] – [[Шумен]] – [[Ямбол]] – ГКПП „Лесово“.<ref name="грб"/>
-* В най-западната част, от [[Разград]] до село [[Ясеновец]], на протежение от 7,8 км участък от третокласен път № 205 [[Разград]] — [[Исперих]].
+* В най-западната част, от [[Разград]] до село [[Ясеновец]], на протежение от 7,8 км участък от третокласен път № 205 [[Разград]] – [[Исперих]].<ref name="грб"/>
-От северозапад на югоизток по билото на височините преминава участък от трасето на жп линията [[Русе]] — [[Каспичан]] — [[Варна]].
+От северозапад на югоизток по билото на височините преминава участък от трасето на жп линията [[Русе]] – [[Каспичан]] – [[Варна]].<ref name="грб"/>
 == Вижте още ==
@@ Ред 42: / Ред 40: @@
 == Източници ==
+<references />
-* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 425 – 426.
 [[Категория:Възвишения в България]]