Василево (община Василево): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Шаблон:МЕС |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
==История== |
==История== |
||
През XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|160 |
През XIX век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|160}}</ref> |
||
В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 [[цигани]]. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 106-107</ref> |
В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 [[цигани]]. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 106-107</ref> |
Версия от 22:28, 25 август 2018
- Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в България вижте Василево.
Василево Василево | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Василево |
Географска област | Струмишко поле |
Надм. височина | 208 m |
Население | 2 174 души (2002) |
Пощенски код | 2411 |
МПС код | SR |
Василево в Общомедия |
Василево (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, център на едноименната община Василево.
История
През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Василево е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 224 българи екзархисти и 24 цигани. Там функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Василево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 2 174 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 1 819 |
албанци | 0 |
турци | 349 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 6 |
Личности
- Родени във Василево
- Евтим Юруков (1873 - ?), български революционер от ВМОРО
- Други
- Арсо Куюмджиев (1899 - 1968), български революционер от ВМРО, кмет на община Василево до 1944 г., брат на Тома Куюмджиев, деец на ВМРО, убит от сръбската власт[6]
Външни препратки
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 106-107
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Парцел 9 // София помни. Посетен на 2016-01-08.
|