Плевенски височини: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| изглед-описание = Изглед от течението на река [[Тученица (река)|Тученица]] в парка „[[Кайлъка]]“ (на заден план се виждат скалните корнизи на Плевенските височини) |
| изглед-описание = Изглед от течението на река [[Тученица (река)|Тученица]] в парка „[[Кайлъка]]“ (на заден план се виждат скалните корнизи на Плевенските височини) |
||
| карта = България |
| карта = България |
||
| гео-ширина = 43.348 |
|||
| гео-дължина = 24.765 |
|||
| местоположение = '''България''' (Северна България) |
| местоположение = '''България''' (Северна България) |
||
| част-от = [[Средна Дунавска равнина]] |
| част-от = [[Средна Дунавска равнина]] |
||
| Ред 18: | Ред 16: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
'''Плевенските височини''' е плоско [[възвишение]] в [[Северна България]], [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]], по-голямата част в [[област Плевен]], а южната част в [[област Ловеч]]. |
'''Плевенските височини''' е плоско [[възвишение]] в [[Северна България]], [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]], по-голямата част в [[област Плевен]], а южната част в [[област Ловеч]].<ref name="грб">{{грб|372}}</ref> |
||
Плевенските височини се издигат в централната южна част на [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]] и са разположени между реките [[Вит]] на запад, [[Осъм]] на североизток, изток и югоизток и [[Тученица (река)|Тученица]] на юг и югозапад. Представляват дъга, дълга около 30 km и широка до 10 |
Плевенските височини се издигат в централната южна част на [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]] и са разположени между реките [[Вит]] на запад, [[Осъм]] на североизток, изток и югоизток и [[Тученица (река)|Тученица]] на юг и югозапад. Представляват дъга, дълга около 30 km и широка до 10 – 15 km, изпъкнала на североизток и изток. На запад се спускат стръмно към долините на реките [[Вит]] и [[Тученица (река)|Тученица]], а на североизток и изток – с полегати склонове към долината на река [[Осъм]]. На юг, в землището на село [[Слатина (Област Ловеч)|Слатина]], Плевенските височини се свързват с възвишението Слатински венец.<ref name="грб"/> |
||
Релефът им е хълмист, разчленен от река [[Тученица (река)|Тученица]] и други малки притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Максимална височина е връх '''Средния връх''' (Мачугански геран) (316,9 m), разположен на 1,3 km западно от село [[Згалево]]. |
Релефът им е хълмист, разчленен от река [[Тученица (река)|Тученица]] и други малки притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Максимална височина е връх '''Средния връх''' (Мачугански геран) (316,9 m), разположен на 1,3 km западно от село [[Згалево]].<ref name="грб"/> |
||
Възвишението е изградено от палеогенски глинесто-песъчливи скали. В долините на реките се разкриват горнокредни варовици, които по-високите места са припокрити с льосови образувания. |
Възвишението е изградено от палеогенски глинесто-песъчливи скали. В долините на реките се разкриват горнокредни варовици, които по-високите места са припокрити с льосови образувания.<ref name="грб"/> |
||
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. От възвишението във всички посоки се спускат малки и къси реки, притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Най-големи от тях са [[Тученица (река)|Тученица]] (десен приток на Вит) и [[Шаварна]] (ляв приток на Осъм). |
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. От възвишението във всички посоки се спускат малки и къси реки, притоци на [[Вит]] и [[Осъм]]. Най-големи от тях са [[Тученица (река)|Тученица]] (десен приток на Вит) и [[Шаварна]] (ляв приток на Осъм).<ref name="грб"/> |
||
Почвите са основно излужени черноземни и тъмносиви горки почви, върху които се развива интензивно земеделие – основно зърнени култури. На отделни по-високи места има малки площи с дъбови гори. |
Почвите са основно излужени черноземни и тъмносиви горки почви, върху които се развива интензивно земеделие – основно зърнени култури. На отделни по-високи места има малки площи с дъбови гори.<ref name="грб"/> |
||
В западното подножие на височините е разположен град [[Плевен]], а по високите му части селата [[Върбица (Област Плевен)|Върбица]], [[Гривица]], [[Радишево]], [[Тученица (село)|Тученица]], [[Бохот]], [[Згалево]] и [[Пелишат]]. |
В западното подножие на височините е разположен град [[Плевен]], а по високите му части селата [[Върбица (Област Плевен)|Върбица]], [[Гривица]], [[Радишево]], [[Тученица (село)|Тученица]], [[Бохот]], [[Згалево]] и [[Пелишат]].<ref name="грб"/> |
||
През средата на Плевенските височини от запад на изток преминава участък от първокласен път № 3 [[Ботевград]] – [[Плевен]] – [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и част от трасето на жп линията [[София]] – [[Плевен]] – [[Горна Оряховица]], а от юг на север – участък от второкласен път № 34 [[Плевен]] – [[Никопол]]. |
През средата на Плевенските височини от запад на изток преминава участък от първокласен път № 3 [[Ботевград]] – [[Плевен]] – [[Бяла (Област Русе)|Бяла]] и част от трасето на жп линията [[София]] – [[Плевен]] – [[Горна Оряховица]], а от юг на север – участък от второкласен път № 34 [[Плевен]] – [[Никопол]].<ref name="грб"/> |
||
Част от западната част на Плевенските височини попадат в защитената местност „[[Кайлъка]]“. |
Част от западната част на Плевенските височини попадат в защитената местност „[[Кайлъка]]“.<ref name="грб"/> |
||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
||
| Ред 44: | Ред 42: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
|||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 372. |
|||
[[Категория:Възвишения в България]] |
[[Категория:Възвишения в България]] |
||
Версия от 10:52, 19 септември 2018
| Плевенски височини | |
 | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Северна България) |
| Част от | Средна Дунавска равнина |
| Най-висок връх | Средния |
| Надм. височина | 303,0 m |
| Подробна карта | |
 | |
Плевенските височини е плоско възвишение в Северна България, Средната Дунавска равнина, по-голямата част в област Плевен, а южната част в област Ловеч.[1]
Плевенските височини се издигат в централната южна част на Средната Дунавска равнина и са разположени между реките Вит на запад, Осъм на североизток, изток и югоизток и Тученица на юг и югозапад. Представляват дъга, дълга около 30 km и широка до 10 – 15 km, изпъкнала на североизток и изток. На запад се спускат стръмно към долините на реките Вит и Тученица, а на североизток и изток – с полегати склонове към долината на река Осъм. На юг, в землището на село Слатина, Плевенските височини се свързват с възвишението Слатински венец.[1]
Релефът им е хълмист, разчленен от река Тученица и други малки притоци на Вит и Осъм. Максимална височина е връх Средния връх (Мачугански геран) (316,9 m), разположен на 1,3 km западно от село Згалево.[1]
Възвишението е изградено от палеогенски глинесто-песъчливи скали. В долините на реките се разкриват горнокредни варовици, които по-високите места са припокрити с льосови образувания.[1]
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. От възвишението във всички посоки се спускат малки и къси реки, притоци на Вит и Осъм. Най-големи от тях са Тученица (десен приток на Вит) и Шаварна (ляв приток на Осъм).[1]
Почвите са основно излужени черноземни и тъмносиви горки почви, върху които се развива интензивно земеделие – основно зърнени култури. На отделни по-високи места има малки площи с дъбови гори.[1]
В западното подножие на височините е разположен град Плевен, а по високите му части селата Върбица, Гривица, Радишево, Тученица, Бохот, Згалево и Пелишат.[1]
През средата на Плевенските височини от запад на изток преминава участък от първокласен път № 3 Ботевград – Плевен – Бяла и част от трасето на жп линията София – Плевен – Горна Оряховица, а от юг на север – участък от второкласен път № 34 Плевен – Никопол.[1]
Част от западната част на Плевенските височини попадат в защитената местност „Кайлъка“.[1]
Вижте още
Топографска карта
- Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ а б в г д е ж з и Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 372.