Могила: Разлика между версии
Фауст Вранчич |
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение||други значения|Могила (пояснение)}} |
{{друго значение||други значения|Могила (пояснение)}} |
||
[[ |
[[Файл:Thracian tomb near Starosel svik.JPG|мини|250п|Тракийската могила при [[Старосел]], с [[крепида]]]] |
||
[[ |
[[Файл:Thracian-tumulus-Strelcha.jpg|мини|250п|Входът на гробницата в тракийската могила при [[Стрелча]] ([[Жаба могила]])]] |
||
[[ |
[[Файл:Razhevo-mogili.jpg|мини|250п|Могилен некропол при [[Ръжево]]]] |
||
[[ |
[[Файл:Tracian-mound-near-malak-chardak.jpg|мини|Тракийска могила между селата [[Голям чардак]] и [[Малък Чардак]]]] |
||
'''Могила''' в археологията се наричат два вида изкуствени земни насипи: |
'''Могила''' в археологията се наричат два вида изкуствени земни насипи: |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
* '''надгробна могила''' – насипана върху погребение. |
* '''надгробна могила''' – насипана върху погребение. |
||
Най-ранните публикувани наблюдения върху могилите (lang-la|tumulus) на Балканите датират от 1533 и принадлежат на [[Фауст Вранчич|Веранций]], [[Ханс Дерншвам|Дерншвам]] и Бусбек, като техните впечатления и тези на по-късни пътешественици са събрани от [[Константин Иречек]] в неговата ''История на българите''<ref>[[Константин Иречек]], [[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]], стр. 76</ref> |
Най-ранните публикувани наблюдения върху могилите (lang-la|tumulus) на Балканите датират от 1533 и принадлежат на [[Фауст Вранчич|Веранций]], [[Ханс Дерншвам|Дерншвам]] и Бусбек, като техните впечатления и тези на по-късни пътешественици са събрани от [[Константин Иречек]] в неговата ''История на българите''<ref>[[Константин Иречек]], [[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]], стр. 76</ref>. |
||
== Селищни могили == |
== Селищни могили == |
Версия от 15:24, 23 септември 2018
- За други значения вижте Могила (пояснение).
Могила в археологията се наричат два вида изкуствени земни насипи:
- селищна могила – формирана от остатъците на дълго съществували селища, и
- надгробна могила – насипана върху погребение.
Най-ранните публикувани наблюдения върху могилите (lang-la|tumulus) на Балканите датират от 1533 и принадлежат на Веранций, Дерншвам и Бусбек, като техните впечатления и тези на по-късни пътешественици са събрани от Константин Иречек в неговата История на българите[1].
Селищни могили
Селищните могили са останки от праисторически селища, съществували на едно и също място в продължение на векове, понякога хилядолетия. Те се отличават с голям диаметър (до стотици метри) и винаги са в близост до водоизточници и източници на прехрана – плодородни земеделски земи, рудници и др. Някои от най-известните проучени праисторически селищни могили в българските земи са Селищна могила Юнаците (Пазарджишко), при с. Караново (Новозагорско), Коджадермен (Шуменско), Овчарово (Търговищко), Берекетска могила (Старозагорско) и др.
Надгробни могили
Надгробните могили са насипвани като знак за статуса на погребания в тях владетел или аристократ. Те се появяват в днешните български земи през бронзовата епоха и стават характерен белег на тракийската религия и култура до края на античността. Височината, запазена днес, варира от няколко десетки сантиметра над повърхността на терена, до 20 м. Диаметърът им е значително по-малък от селищните и рядко достига до 100 м. Срещат се поединично, или групирани в могилни некрополи. В некропола в резервата „Сборяново“, например, са идентифицирани повече от сто могили. Могилният насип най-често е от пръст, но се срещат и слоеве от камъни. Някои могили са оградени с кръг от ниски каменни блокове (крепида), с цел да се предотврати свличането на земната маса.
Мъртвите са полагани в гробове или в градени гробници, над които се извисява могилният насип. Гробовете могат да бъдат вкопани под терена, или да са направени над терена, и след това да е издигнат насипа от пръст. В други случаи, първо е издигана могилата, и гробовете са оформяни допълнително, като в тези случаи те са над нивото на терена. Някои гробове се оформят с каменни стени (цисти), други – с дървени, които обикновено се намират напълно изгнили. Много често могилите покриват гробница, която също може да е строена преди могилата, или след като могилата е насипана. Могилите са използвани за вторични или третични погребения, понякога са били донасипвани. Срещат се и не малко могили без погребения. Най-честата интерпретация на такива могили е, че те са символични погребения – кенотафи, които се правят за воини, загинали далеч от родното място. Но ако бяха такива, то в тях трябваше да има предмети, които да означат погребението на липсващия воин, каквито символични погребения често се срещат. Друга хипотеза предполага, че могилите са били някакви други знаци в пространството, например очертавали са форми на съзвездия. Такова е тълкуването Диана Гергова на групи могили в некрополите от резервата „Сборяново“.
Известни тракийски могили с впечатляващи гробници са разкопани в Свещари Разградско, Мезек Свиленградско, десетки могили в Казанлък и Казанлъшко, Стрелча, Шипка, Старосел, Сливен и др.
Вижте също
- Траколожка експедиция за могилни проучвания
- Тракийски гробници и светилища
- Статии за тракийски могили
Литература
- Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, отг. ред. Димитър Попов, Аргес, София, 1993.
- Диана Гергова, Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия, изд. Агато, София, 1996.
- Георги Китов, Тракийските могили. – „Thracia“, X, 1993, 39 – 80.
Източници
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр. 76