Златноливаденски манастир: Разлика между версии
м интервал; козметични промени |
|||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
'''Златноливаденския манастир „[[Свети Атанасий]]“''' известен и като '''Чирпански манастир''' е женски [[Православие|православен]] [[манастир]]. |
'''Златноливаденския манастир „[[Свети Атанасий]]“''' известен и като '''Чирпански манастир''' е женски [[Православие|православен]] [[манастир]]. |
||
==Местоположение== |
== Местоположение == |
||
Манастирът се намира близо до село [[Златна ливада]] в Южна [[България]]. Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на [[Старата река|Стара река]], недалеч от вливането |
Манастирът се намира близо до село [[Златна ливада]] в Южна [[България]]. Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на [[Старата река|Стара река]], недалеч от вливането ѝ в река [[Марица]], на 14 км от град [[Чирпан]] и на 53 км южно от [[Стара Загора]]. |
||
==История== |
== История == |
||
Златноливаденският манастир е основан още в римско време в 344 г. сл. Хр. от Александрийския патриарх [[Атанасий Велики|Свети Атанасий Велики]]. На път от [[Стара загора|Верея]] за [[Църковен събор (поместен)|Сердикийския събор]] той спрял за нощувка и смяна на конете в близката римска крепост. Разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия и пропагандата на еретиците [[Арианство|Ариани]]. Той се установил в отстоящата на 300 метра пещера — старо тракийско светилище със свещен извор (днешната пещера-постница). Светецът проповядвал на местните хора и им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата Господ ще ги избави от епидемията, както и станало. Това много укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий Велики. В своята близо 17 вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и възстановявани от християните. От IV в. място им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието. По време на османската власт последният запазен храм е бил дървен, а в манастира намират подслон [[Паисий Хилендарски]], хайдушки войводи, [[Васил Левски]] и други борци за национална свобода. След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС докато, както разказва легендата,на местния партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил, че ако не спре поруганието, ще загуби детето си. В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им не е добро до края на 70-те години, |
Златноливаденският манастир е основан още в римско време в 344 г. сл. Хр. от Александрийския патриарх [[Атанасий Велики|Свети Атанасий Велики]]. На път от [[Стара загора|Верея]] за [[Църковен събор (поместен)|Сердикийския събор]] той спрял за нощувка и смяна на конете в близката римска крепост. Разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия и пропагандата на еретиците [[Арианство|Ариани]]. Той се установил в отстоящата на 300 метра пещера — старо тракийско светилище със свещен извор (днешната пещера-постница). Светецът проповядвал на местните хора и им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата Господ ще ги избави от епидемията, както и станало. Това много укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий Велики. В своята близо 17 вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и възстановявани от християните. От IV в. място им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието. По време на османската власт последният запазен храм е бил дървен, а в манастира намират подслон [[Паисий Хилендарски]], хайдушки войводи, [[Васил Левски]] и други борци за национална свобода. След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС докато, както разказва легендата, на местния партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил, че ако не спре поруганието, ще загуби детето си. В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им не е добро до края на 70-те години, когато е оценено, че '''това е най-старият манастир в Европа''', обновен по инициатива на Министерство на културата. Тогава е построена новата манастирска сграда в традиционен стил. Със своя мащаб и пространство тя го прави един от най-големите манастири в днешна България. Александрийският патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, идва в 2003 г. в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Той донася в подарък иконата на Анастасий Велики, рисувана в [[Александрия]], друга такава икона е подарена от атонски монаси, тук се пази и препис от [[Реймско евангелие|Реймското евангелие]]. Оригиналът е в библиотеката на [[Реймс]], а копието е направено от наши художници, които го даряват на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език, над която повече от 200 години във вярност към Бога и народа са се клели френските крале. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира — при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис — по-късно също разрушен. Нейният празник се чества всяка година в манастира на 14 октомври. Манастирът се поддържа и с помощта на труд и пари от доброволци сред близките села и от страната. Много хора от околността остават на поклонение за два-три дни, други от страната — и за седмица, идват и поклонници от чужбина дори от католически страни като Полша, например. |
||
==Архитектура== |
== Архитектура == |
||
[[Файл:Monastery of Saint Athanasius Iz4.jpg|мини| |
[[Файл:Monastery of Saint Athanasius Iz4.jpg|мини|дясно|Църквата към манастира]] |
||
Манастирският комплекс включва църква (възстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила, построени по желание на [[Людмила Живкова]] в 1979 г. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на [[Васил Левски]] е сред монашеските килии. |
Манастирският комплекс включва църква (възстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила, построени по желание на [[Людмила Живкова]] в 1979 г. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на [[Васил Левски]] е сред монашеските килии. |
||
==Легенди== |
== Легенди == |
||
Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата с траките. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи и дори повлиява добре на туморни заболявания, разказват се случаи на прохождане на сакати. За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект. |
Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата с траките. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи и дори повлиява добре на туморни заболявания, разказват се случаи на прохождане на сакати. За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект. |
||
==Храмов празник== |
== Храмов празник == |
||
В обителта Свети Атанасий се чества два пъти: |
В обителта Свети Атанасий се чества два пъти: |
||
* [[18 януари]] - датата на последното завръщане на светеца, след като е бил 5 пъти гонен от [[арианство|арианите]] от епископския си пост. |
* [[18 януари]] - датата на последното завръщане на светеца, след като е бил 5 пъти гонен от [[арианство|арианите]] от епископския си пост. |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Monastery of Saint Athanasius}} |
{{commonscat|Monastery of Saint Athanasius}} |
||
* [http://www.bulgariamonasteries.com/chirpanski_manastir.html '''Златноливаденски манастир''' - bulgariamonasteries.com] |
* [http://www.bulgariamonasteries.com/chirpanski_manastir.html '''Златноливаденски манастир''' - bulgariamonasteries.com] |
||
{{Манастири в България в 100-те национални туристически обекта}} |
{{Манастири в България в 100-те национални туристически обекта}} |
||
[[Категория:Християнски манастири от 4-ти век]] |
[[Категория:Християнски манастири от 4-ти век]] |
||
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]] |
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]] |
||
Версия от 15:32, 19 октомври 2018
| Златноливаденски манастир (Чирпански манастир) „Свети Атанасий“ | |
 | |
  Златноливаденски манастир (Чирпански манастир) „Свети Атанасий“ Местоположение в България | |
| Вид | Православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  с.Златна ливада, България |
| Изграждане | 344 г. |
| Състояние | Действащ женски |
| Златноливаденски манастир (Чирпански манастир) „Свети Атанасий“ в Общомедия | |
Златноливаденския манастир „Свети Атанасий“ известен и като Чирпански манастир е женски православен манастир.
Местоположение
Манастирът се намира близо до село Златна ливада в Южна България. Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на Стара река, недалеч от вливането ѝ в река Марица, на 14 км от град Чирпан и на 53 км южно от Стара Загора.
История
Златноливаденският манастир е основан още в римско време в 344 г. сл. Хр. от Александрийския патриарх Свети Атанасий Велики. На път от Верея за Сердикийския събор той спрял за нощувка и смяна на конете в близката римска крепост. Разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия и пропагандата на еретиците Ариани. Той се установил в отстоящата на 300 метра пещера — старо тракийско светилище със свещен извор (днешната пещера-постница). Светецът проповядвал на местните хора и им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата Господ ще ги избави от епидемията, както и станало. Това много укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий Велики. В своята близо 17 вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и възстановявани от християните. От IV в. място им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието. По време на османската власт последният запазен храм е бил дървен, а в манастира намират подслон Паисий Хилендарски, хайдушки войводи, Васил Левски и други борци за национална свобода. След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС докато, както разказва легендата, на местния партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил, че ако не спре поруганието, ще загуби детето си. В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им не е добро до края на 70-те години, когато е оценено, че това е най-старият манастир в Европа, обновен по инициатива на Министерство на културата. Тогава е построена новата манастирска сграда в традиционен стил. Със своя мащаб и пространство тя го прави един от най-големите манастири в днешна България. Александрийският патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, идва в 2003 г. в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Той донася в подарък иконата на Анастасий Велики, рисувана в Александрия, друга такава икона е подарена от атонски монаси, тук се пази и препис от Реймското евангелие. Оригиналът е в библиотеката на Реймс, а копието е направено от наши художници, които го даряват на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език, над която повече от 200 години във вярност към Бога и народа са се клели френските крале. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира — при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис — по-късно също разрушен. Нейният празник се чества всяка година в манастира на 14 октомври. Манастирът се поддържа и с помощта на труд и пари от доброволци сред близките села и от страната. Много хора от околността остават на поклонение за два-три дни, други от страната — и за седмица, идват и поклонници от чужбина дори от католически страни като Полша, например.
Архитектура
Манастирският комплекс включва църква (възстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила, построени по желание на Людмила Живкова в 1979 г. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на Васил Левски е сред монашеските килии.
Легенди
Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата с траките. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи и дори повлиява добре на туморни заболявания, разказват се случаи на прохождане на сакати. За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект.
Храмов празник
В обителта Свети Атанасий се чества два пъти:
- 18 януари - датата на последното завръщане на светеца, след като е бил 5 пъти гонен от арианите от епископския си пост.
- 2 май - денят на неговото Успение.
Външни препратки
| |||||