Йордан Тренков: Разлика между версии
м →Биография: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
'''Йордан Христов Тренков''' с псевдоним '''Иван'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО |
'''Йордан Христов Тренков''' с псевдоним '''Иван'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 44.</ref> е [[българи|български]] учител и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в 1880 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който тогава е в Османската империя. Брат е на [[Петър Тренков]]. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 95">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=95 }}</ref> От 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в [[Българско тайно революционно братство|Революционното братство]] в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от [[Петър Ацев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.]</ref> |
Роден е в 1880 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който тогава е в Османската империя. Брат е на [[Петър Тренков]]. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 95">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=95 }}</ref> От 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в [[Българско тайно революционно братство|Революционното братство]] в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от [[Петър Ацев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.]</ref> |
||
В 1903 година е делегат на [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]], който го определя за член на Прилепското горско началство.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_4.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_9.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.]</ref> През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. |
В 1903 година е делегат на [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]], който го определя за член на Прилепското горско началство.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_4.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_9.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.]</ref> През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. |
||
[[Файл:Yordan Trenkov as a Soldier 1915 - 1918.jpg|ляво|мини|Тренков като войник от Българската армия]] |
[[Файл:Yordan Trenkov as a Soldier 1915 - 1918.jpg|ляво|мини|Тренков като войник от Българската армия]] |
||
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.]</ref> и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се [[Сръбска пропаганда в Македония]] в [[Азот (област)|Азот]]. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на [[Пере Тошев]] и [[Гьорче Петров]], докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около [[Даме Груев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.]</ref> В Прилеп е в конфликт с [[Петър Мърмев]], [[Никола Биолчев]], [[Андон Димитров]] и други<ref>Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 |
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.]</ref> и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се [[Сръбска пропаганда в Македония]] в [[Азот (област)|Азот]]. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на [[Пере Тошев]] и [[Гьорче Петров]], докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около [[Даме Груев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.]</ref> В Прилеп е в конфликт с [[Петър Мърмев]], [[Никола Биолчев]], [[Андон Димитров]] и други<ref>Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375</ref>. |
||
През 1905 |
През 1905 – 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик [[Любомир Стоенчев]] в Петричко.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Тренков е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.</ref> През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.<ref>Институт за военна история при ГЩ на БНА |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Тренков е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.</ref> През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.<ref>Институт за военна история при ГЩ на БНА – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“ (сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 64 (Георги Язаров – „Участие на населението от кюстендилския край в Балканската война“)</ref> |
||
През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.<ref name="Матов26">Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.</ref> |
През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.<ref name="Матов26">Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.</ref> |
||
[[Файл:Hristo Nastev1 Luka Dzherov2 Toma Nikolov3 Yordan Trenkov4.JPG|дясно|мини|250п|[[Христо Настев]] (1), [[Лука Джеров]] (2), [[Тома Николов]] (3) и Йордан Тренков (4)]] |
[[Файл:Hristo Nastev1 Luka Dzherov2 Toma Nikolov3 Yordan Trenkov4.JPG|дясно|мини|250п|[[Христо Настев]] (1), [[Лука Джеров]] (2), [[Тома Николов]] (3) и Йордан Тренков (4)]] |
||
Синът му [[Христо Тренков]] (1912 |
Синът му [[Христо Тренков]] (1912 – 1971) е виден български библиограф.<ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=15 | заглавие=Парцел 15 |достъп_дата =2016-01-09 |издател=София помни }}</ref> |
||
<gallery class="center"> |
<gallery class="center"> |
Версия от 23:30, 13 ноември 2018
Йордан Тренков | |
български революционер | |
Стефанка и Йордан Тренкови на сватбата им. Фото Б. М. Бояджиян, Шумен | |
Роден |
8 септември 1880 г.
|
---|---|
Починал | 6 декември 1960 г.
|
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Награди | За гражданска заслуга |
Семейство | |
Деца | Христо Тренков |
Йордан Тренков в Общомедия |
Йордан Христов Тренков с псевдоним Иван[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Петър Тренков. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] От 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.[3]
В 1903 година е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство.[4][5] През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си[6] и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев.[7] В Прилеп е в конфликт с Петър Мърмев, Никола Биолчев, Андон Димитров и други[8].
През 1905 – 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.[10] През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.[11]
През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.[12]
Синът му Христо Тренков (1912 – 1971) е виден български библиограф.[13]
-
Грамота за връчване на сребърния кръст с мечове на ордена „Свети Александър“ от цар Фердинанд I, 26 септември 1913 г.
-
Грамота за връчване на войнишкия кръст IV степен на ордена „За храброст“ от цар Фердинанд I, 26 септември 1913 г.
-
Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение, 1914 г.
-
Грамота за връчване на кавалерския кръст с корона на ордена „За гражданска заслуга“ от цар Борис III, 3 октомври 1938 г.
-
Грамота от премиера и министър на народното просвещение Богдан Филов, септември 1940 г.
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 44.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.
- ↑ Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
- ↑ Институт за военна история при ГЩ на БНА – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“ (сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 64 (Георги Язаров – „Участие на населението от кюстендилския край в Балканската война“)
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.
- ↑ Парцел 15 // София помни. Посетен на 2016-01-09.
- Български революционери от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Прилепчани
- Тринадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Дейци на ВМОК
- Македоно-одрински опълченци
- Дейци на Българското тайно революционно братство
- Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония
- Починали в Русе
- Носители на орден „За гражданска заслуга“
- Български бежанци от Македония в Русе