Беларуски език

Беларуски език Беларуская мова
Страна	Беларус, Полша и др.
Регион	Източна Европа
Говорещи	3 200 000
Писменост	Кирилица
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Източнославянски Белоруски
Официално положение
Официален в	Беларус
Кодове
ISO 639-1	be
ISO 639-2	bel
ISO 639-3	bel
Уикипедия на Беларуски език
Беларуски език в Общомедия

Белоруският език, наричан още беларуски, (самоназвание: Беларуская мова) е славянски език, говорен от около 3,2 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва. В Беларус е официален език, заедно с руския, но едва 11,9% от белорусите го използват, а повече от 50% не го владеят писмено.

История

Етнографска карта на беларуските говори от 1903 г.

Историята на езика може да се раздели на следните периоди:

1. Древноруски, общоруски (X—XIV век);
2. Старобелоруски (XIV—XVIII век):
   • Формиране на белоруския език (XV век),
   • „Златен век“, белоруски става език на аристокрацията във Великото Литовско княжество (XVI век),
   • постепенно изчезване и изместване от полския или руския, в хода на присъединяването на белоруските земи към Русия (XVII—XVIII век),
   • период на изместване от руския (великоруски) и запазването му като домашен език на селските жители (XVIII век);
3. Съвременен белоруски език:
   • начално кодифициране на съвременния белоруски език (XIX век),
   • окончателно кодифициране и развитие на езика, официалната му употреба в Белоруската ССР (XX век). В съвременния му вид белоруският правопис е приет през 1933 г., след като заменя тарашкевицата.

Граматика

Белоруският език използва кирилицата, в по-ранни периоди също така е била употребявана латиницата (т.нар. łacinka), както и (за кратък период) арабска писменост, използвана от заселилите се в страната татари, които и след загубата на татарския и възприемането на белоруския език продължили да използват арабска писменост.

В белоруската правописна норма на кирилица е силно застъпен фонетичният принцип. При него се отразяват задължително в писмен вид някои характерни източнославянски фонетични особености, типични и за руския език, напр. т. нар. „акание“ или изговор на етимологично праславянско О като А в неударена позиция. Точно тази особеност на белоруския правопис е и косвената причина за двоякото изписване на названията „белорусин/беларусин“ и „белоруски/беларуски“ на български.

Писменост

За изписването на беларуския се използва кирилица. Съществува и беларуска латинска азбука (на беларуски: лацінка), която се използва основно извън границите на Беларус и в някои указатели и карти (например Google Maps). В миналото беларуските татари са писали с беларуска арабска азбука.

А а	Б б	В в	Г г	Д д	(Дж дж)	(Дз дз)	Е е
Ё ё	Ж ж	З з	І і	Й ѝ	К к	Л л	М м
Н н	О о	П п	Р р	С с	Т т	У у	Ў ў
Ф ф	Х х	Ц ц	Ч ч	Ш ш	Ы ы	Ь ь	Э э
Ю ю	Я я

В беларуската кирилица се използва апостроф (’) (например след префикси, завършващи на съгласна, пред „е“, „ё“, „ю“, „я“, ударено „i“ и др.). Заменянето на „ё“ с „е“ не е допустимо, за разлика от руския. Съчетанията „дж“ и „дз“ се считат за диграфи – един звук се обозначава с две букви, а в миналото са били считани за една буква.

Беларуският език като средство за битово общуване
(по данни от преброяването на населението през 2009 г.)

Всичко население Градско население (в Могилевски район няма градско население) Селско население

Литература

• Калита И. В. Современная Беларусь: языки и национальная идентичность. Ústí nad Labem, ISBN 978-80-7414-324-3, 2010, 300 s. s. 112 – 190.

Външни препратки

• Белоруският език на Ethnologue
• Уикипедия на белоруски
• pravapis.org
• Английско-белоруски речник
• Łacinka.com – сайт за латинската белоруска азбука