Неохори (дем Аристотел): Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} +lang=el |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
== История == |
== История == |
||
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на XIX век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира [[Ивирон]]. Ново село е едно от 12-те [[мадемски села]], които взимат участие в [[Халкидическо въстание|гръцкото въстание]] на Халкидика през 1821 година под водачеството на [[Анастасиос Каратасос]] и [[Емануил Папас]].<ref name="Δήμος Αριστοτέλη">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stagira.gr/gr/villages/neochori | заглавие = Νεοχώρι | достъп_дата = 21 юни 2014 | издател = Δήμος Αριστοτέλη }}</ref> |
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на XIX век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира [[Ивирон]]. Ново село е едно от 12-те [[мадемски села]], които взимат участие в [[Халкидическо въстание|гръцкото въстание]] на Халкидика през 1821 година под водачеството на [[Анастасиос Каратасос]] и [[Емануил Папас]].<ref name="Δήμος Αριστοτέλη">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stagira.gr/gr/villages/neochori | заглавие = Νεοχώρι | достъп_дата = 21 юни 2014 | издател = Δήμος Αριστοτέλη | lang = el }}</ref> |
||
Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното [[Стратоники|Извор]] все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. [[Васил Диамандиев]] пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеятъ по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.<ref>{{МЕС|74 – 75|Гръци}}</ref> |
Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното [[Стратоники|Извор]] все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. [[Васил Диамандиев]] пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеятъ по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.<ref>{{МЕС|74 – 75|Гръци}}</ref> |
||
Църквата „[[Свети Георги (Неохори)|Свети Георги]]“ е от 1858 година. Църквата „Свети Димитър“ край селото също е от XIX век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.im-ierissou.gr/index.php/login/2013-08-14-16-19-29/88-2013-12-04-11-25-47 | заглавие = ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ | достъп_дата = 7 юни 2014| издател = Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.]]</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) представя Ново село като българско село с една църква и училище.<ref>Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 – 115.</ref> |
Църквата „[[Свети Георги (Неохори)|Свети Георги]]“ е от 1858 година. Църквата „Свети Димитър“ край селото също е от XIX век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.im-ierissou.gr/index.php/login/2013-08-14-16-19-29/88-2013-12-04-11-25-47 | заглавие = ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ | достъп_дата = 7 юни 2014| издател = Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου | lang = el }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.]]</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) представя Ново село като българско село с една църква и училище.<ref>Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 – 115.</ref> |
||
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Ново село'' живеят 500 жители [[гърци]] християни.<ref>{{МЕС|173}}</ref> |
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Ново село'' живеят 500 жители [[гърци]] християни.<ref>{{МЕС|173}}</ref> |
||
Версия от 13:13, 26 февруари 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Неохори.
Тази статия е за селото в Халкидики. За други селища на име Ново село вижте Ново село. За други селища на име Неохори вижте Неохори.
| Неохори Νεοχώρι | |
| — село — | |
 Входът на Неохори. | |
  Неохори  Неохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 550 m |
| Население | 2253 души (2001) |
Неохори или Ново село (Шаблон:Lang-el, Неохори, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион, старо Νοβοσέλο, Ново село) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония. Ново село има 852 жители (2001).
География
Неохори е село в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Разположено е на 8 километра североизточно от демовия център Арнеа (Леригово) в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос).
История
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на XIX век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира Ивирон. Ново село е едно от 12-те мадемски села, които взимат участие в гръцкото въстание на Халкидика през 1821 година под водачеството на Анастасиос Каратасос и Емануил Папас.[1]
Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното Извор все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеятъ по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[2]
Църквата „Свети Георги“ е от 1858 година. Църквата „Свети Димитър“ край селото също е от XIX век.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Ново село като българско село с една църква и училище.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ново село живеят 500 жители гърци християни.[6]
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ново село влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
В гората североизточно от селото е параклисът „Свети Илия“.[1]
Бележки
- ↑ а б Νεοχώρι // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74 – 75.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 7 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.
- ↑ Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 – 115.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
| |||||||||||||||||||||||||||||
