Скално светилище Мечока

Скално светилище Мечока
Възстановка – скални рисунки при м.Мечока (Експонирани в РИМ гр.Плевен)
Местоположение
Скално светилище Мечока Местоположение в България Област Плевен 43.3244, 24.5494
Страна	България
Област	Област Плевен
Археология
Вид	Светилище
Епоха	Енеолит – Бронзова епоха

Местността „Мечока“

Скално светилище Мечока и синхронното му праисторическо селище край с.Горталово, (Област Плевен), са едни от най-древните обитаеми територии на Балканите и в България.

Описание и особености

Обектът се намирал при естествената скална колона „Мечока“ – висока 11 m и заемаща 6 кв. m, прилепена до скалата на каньона, разположена до селото на югозапад.(Колоната е разрушена от иманяри в средата на 70-те) През втората половина на 1970-те години археолозите разкриват на десния бряг на р.Чернялка, под каньона материали от праисторическо селище, просъществувало от Неолита до Бронзовата епоха. В наши дни над селището е отложен дебел наносен пласт от свлечени скални късове. Според проф.Димитрина Митова-Джонова животът на селището е бил свързан със синхронното светилище и скалните рисунки, издялани на отделен блок от скалния масив над брега на реката изобразяващи фигури на хора и животни, геометрични орнаменти и алфабетни зназнаци, между които са били издълбани дупки, често организирани в мотиви.

Откритие

Графики на скалните графити от Горталово

Първите научни публикации за светилището и селището са на Васил Миков, който посещава мястото през 1921 г., го описва и обнародва многобройните графити и скални рисунки. Миков споменава, че т.нар. скала „Мечока“ е силно увредена и не повтаря формата, поради която е наречена така. По-късно Мара Цончева публикува няколко рисунки от светилището, изпълнени в бял и тъмен цвят, които представляват изображения на елени, кози, куче и др. Художественият стил, начинът на полагане на боята, както и техните сюжети свидетелстват за праисторическият им произход. (Съществуват устни сведения, че подобни скални рисунки и графити все още са запазени в малки пещери и на повърхността на скрити скали в каньона на речния бряг.)

Датиране

Васил Миков отнася изображенията и скалните рисунки към епохата на Неолита и Бронзовата епоха, докато Иван Велков отнася към тази епоха само издълбаните в скалите дупки и ги свързва с т.нар. „шаленщайн“ – култовите издълбавания подобни на чашки, характерни за Централна Европа. Изображенията на хора, Велков отнася към ранното Средновековие и свързва с християнството като според него има скалните рисунки имат аналогии с подобни изображения открити в Пиринеите и Кавказ. Проф.Ана Радунчева е категорична, че скалните рисунки, графити и издълбавания датират от Неолита и Бронзовата епоха.

Исторически контекст

„Разцепеният камък“

Входовете на лабиринта Момина дупка

Каньонът на р.Чернялка е богат на археологически обекти от изключителен научен интерес – в близост до м.Мечока е скалният феномен „Разцепен камък“ – висока около 25 m скала, с изключително правилна форма. Според местната легендата на това място Крали Марко се борил с Муса Кесаджия три дни и три нощи, който усетил, че не може да надвие Марко и избягал. На „Разцепен камък“, Крали Марко преследвайки Муса, изгубил следите му и в яда си, че го е изпуснал, със сабята си дипленица разполовил на две скалата.

В непосредствена близост до м.Мечока се намира и пещерата Момина дупка, която представлява своеобразен лабиринт от тунели, към които има два входа, разположени на височина около 15 – 20 m и са свързани, а едно от разклоненията води към дълбока пропаст. Името на този скален лабиринт идва от преданието, според което по време на османското владичество, местен ага си избрал за харема две хубави моми, които успели да избягат и се укрили в лабиринта. Няколко седмици те обитавали лабиринта, а близките им носели храна, докато един циганин обаче случайно ги забелязал и ги издал на турците. По заповед на агата входовете били завардени от заптиета, а други – с факли тръгнали из лабиринта да хванат момите, но те излезли през разклонението на ръба над пропастта, оплели косите си една в друга и се хвърлили от високото.

При Момина дупка се е намирала една от трите крепости изградени през късната Античност и продължили да изпълняват своите функции през Средновековието, които според Карел Шкорпил са били свързани с по-ранни селища от откритата равнина. Предполага се че през селото е минавал стар римски път свързвал Никополис ад Иструм (с.Никюп) с Мелта (Ловеч).