Порфирий (философ): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
дървото
+harnack
Ред 1: Ред 1:

{{без източници}}
{{към пояснение|Порфирий|Порфирий|тип=личност}}
{{към пояснение|Порфирий|Порфирий|тип=личност}}
{{Личност
{{Личност
Ред 29: Ред 29:
Голямото по обем творчество на Порфирий включва около 70 съчинения на различни теми. Сред тях са „Мисли върху умопостижимито“, „Пещерата на нимфите“, коментари върху диалозите на [[Платон]], върху съчинения на [[Аристотел]] (като най-известните са въведението и коментара му на [[Категории (Аристотел)|„Категории“ на Аристотел]]), [[Омир]], [[Пиндар]], [[Тукидид]], [[Птолемей]], Халдейските оракули. Пише биографии на Плотин и [[Питагор]], както и история на философията, която се приема за първото подобно съчинение. Пише други трактати за астрологията, музиката, теологията, както и такива като например „За въздържанието от ядене на одушевени същества“, което коментира темата за [[вегетарианство]]то, „Против християните“, където критикува християнството, „За статуите на боговете“, „Писмо до Анебон“, египетски жрец, „Писмо до Марцела“ и др.
Голямото по обем творчество на Порфирий включва около 70 съчинения на различни теми. Сред тях са „Мисли върху умопостижимито“, „Пещерата на нимфите“, коментари върху диалозите на [[Платон]], върху съчинения на [[Аристотел]] (като най-известните са въведението и коментара му на [[Категории (Аристотел)|„Категории“ на Аристотел]]), [[Омир]], [[Пиндар]], [[Тукидид]], [[Птолемей]], Халдейските оракули. Пише биографии на Плотин и [[Питагор]], както и история на философията, която се приема за първото подобно съчинение. Пише други трактати за астрологията, музиката, теологията, както и такива като например „За въздържанието от ядене на одушевени същества“, което коментира темата за [[вегетарианство]]то, „Против християните“, където критикува християнството, „За статуите на боговете“, „Писмо до Анебон“, египетски жрец, „Писмо до Марцела“ и др.
''Пещерата на нимфите'' е преведена на български език от [[Николай Райнов]].<ref>Порфириос, ''Пещера на нимфите'', от първообраза прев. Н. Райнов, София: Книгоиздателство Самообразование, 1920 (56с.); съдържа и ''Новоплатоничната философия и мистика на Порфириоса'' от Николай Райнов</ref>
''Пещерата на нимфите'' е преведена на български език от [[Николай Райнов]].<ref>Порфириос, ''Пещера на нимфите'', от първообраза прев. Н. Райнов, София: Книгоиздателство Самообразование, 1920 (56с.); съдържа и ''Новоплатоничната философия и мистика на Порфириоса'' от Николай Райнов</ref>
===''Въведение'' (Isagoge) ===

Въведението към логическите трудовете на Аристотел, което Порфирий пише, предшества непосредствено трактата за Категориите и поради това се възприема и като негов коментар, макар съдържанието му да е по-общо. Този текст изиграва съществена роля в западната мисловност дооколкото в него е формулран [[Спор за универсалиите|проблемът за универсалиите]] и, по-нататък, за тяхното координиране, което става известно като "дървото на Порфирий".
Въведението към логическите трудовете на Аристотел, което Порфирий пише, предшества непосредствено трактата за Категориите и поради това се възприема и като негов коментар, макар съдържанието му да е по-общо. Този текст изиграва съществена роля в западната мисловност дооколкото в него е формулран [[Спор за универсалиите|проблемът за универсалиите]] и, по-нататък, за тяхното координиране, което става известно като "дървото на Порфирий".


Ред 36: Ред 36:
{{цитат|- веднага ще отбележа, че относно родовете и видовете не желая да обсъждам, дали те съществуват самостоятелно или само са дадени в мислите и ако съществуват самостоятелно, дали са тела или са безтелесни, също така - дали са отделими или са в сетивните неща и зависят от тях.}}
{{цитат|- веднага ще отбележа, че относно родовете и видовете не желая да обсъждам, дали те съществуват самостоятелно или само са дадени в мислите и ако съществуват самостоятелно, дали са тела или са безтелесни, също така - дали са отделими или са в сетивните неща и зависят от тях.}}


В изложението което Порфирии съчинява, той прави опит да въведе крайна йерархия на родовете и видовете, а не само да ги съпостави относително. В това проличава неговата платонистка нагласа, която в случая не съответства на замисленото от Аристотел.<ref>[[Умберто Еко|Еко У.]], ''Семиотика и философия на езика'', София: Наука и Изкуство, 1993, с.68-81 ('''Критика на дървото на Порфирий''')</ref> Така например, ако чисто логически, предметната област е разчленена на твърди и течни ("не-твърди") неща и също на бели и черни ("не-бели"), независмо от структурирането в класифициращо дърво, няма реална субординация.
В изложението което Порфирии съчинява, той прави опит да въведе крайна йерархия на родовете и видовете, а не само да ги съпостави относително. В това проличава неговата платонистка нагласа, която в случая не съответства на замисленото от Аристотел.<ref>[[Умберто Еко|Еко У.]], ''Семиотика и философия на езика'', София: Наука и Изкуство, 1993, с.68-81 ('''Критика на дървото на Порфирий''')</ref> Така например, ако чисто логически, предметната област е разчленена на твърди и течни ("не-твърди") неща и също на бели и черни ("не-бели"), независмо от структурирането в [[дърво (математика)|класифициращо дърво]], няма реална субординация.
===''Против християните'' ===
Около 270г. при престоя си в Сицилия, Порфирий пише трактата ''Против християните'', който става първата книга забранена с императорски [[едикт]] поради религиозните убеждения възприети от [[Константин I]]. <ref>Pier Franco Beatrice, « Le traité de Porphyre contre les Chrétiens », ''Kernos'' [En ligne], 4 | 1991, mis en ligne le 11 mars 2011. URL : http://kernos.revues.org/295 ; DOI : 10.4000/kernos.295</ref> В продължение на повече от век обаче текстът продължава да е коментиран, като изчезва практически напълно след повторно осъждане в средата на Vв. от Теодозий II. Използвайки цитати и парафрази от полемиката, в началото на 20в фон Харнак публикува реконструкция на текста.<ref>Harnack A. von.,'' Porphyrius "Gegen die Christen", 15 Bücher-Zeugnisse, Fragmente und Referate '' (Abhandiungen d. kg. preuss. Akad. d. Wiss., Phil.-hist. KI., Berlin, 1916,</ref>


==Литература ==
* Порфирий, ''Въведение'' <към Категории на Аристотел> в Аристотел, ''Категории'', София: Наука и Изкуство, 1992, пр. от старогр. И. Христов, с.93-116.
* Порфирий, ''Въведение'' <към Категории на Аристотел> в Аристотел, ''Категории'', София: Наука и Изкуство, 1992, пр. от старогр. И. Христов, с.93-116.
* Порфирий, сб. ''Пещерата на нимфите'' (вкл. ''Мисли върху умопостижимото ; Пещерата на нимфите ; Животът на Плотин ; Писмо до Марцела''), прев. от старогр. В. Маринов, София : Библиотека 48, 2000 (208 с.); съдържа и ''Порфирий, философът платоник'' Владимир Маринов
* Порфирий, сб. ''Пещерата на нимфите'' (вкл. ''Мисли върху умопостижимото ; Пещерата на нимфите ; Животът на Плотин ; Писмо до Марцела''), прев. от старогр. В. Маринов, София : Библиотека 48, 2000 (208 с.); съдържа и ''Порфирий, философът платоник'' Владимир Маринов

Версия от 21:24, 15 май 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Порфирий.
Порфирий
Πορφύριος
древногръцки философ
Роден
около 233 г.
Починал
около 301 г. (68 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
Порфирий в Общомедия

Порфирий (на старогръцки: Πορφύριος, на латински: Porphyrios) (5 октомври 234, Тир – 305, Рим) e неоплатонически философ, ученик на Плотин и учител на Ямблих.

Живот

Роден е във финикийския град Тир. Истинското му име е Малх (Malchus), което означава „цар“ и се предполага, че родът му е със знатен произход. В Атина учи граматика и реторика при Касий Лонгин, а през 263 г. отива в Рим, където влиза в школата на Плотин. Той става негов близък приятел и след смъртта му поема ръководството на школата, пише негова биография и издава записките му. В края на живота си Порфирий се жени за вдовицата Марцела.

Творчество

Голямото по обем творчество на Порфирий включва около 70 съчинения на различни теми. Сред тях са „Мисли върху умопостижимито“, „Пещерата на нимфите“, коментари върху диалозите на Платон, върху съчинения на Аристотел (като най-известните са въведението и коментара му на „Категории“ на Аристотел), Омир, Пиндар, Тукидид, Птолемей, Халдейските оракули. Пише биографии на Плотин и Питагор, както и история на философията, която се приема за първото подобно съчинение. Пише други трактати за астрологията, музиката, теологията, както и такива като например „За въздържанието от ядене на одушевени същества“, което коментира темата за вегетарианството, „Против християните“, където критикува християнството, „За статуите на боговете“, „Писмо до Анебон“, египетски жрец, „Писмо до Марцела“ и др. Пещерата на нимфите е преведена на български език от Николай Райнов.[1]

Въведение (Isagoge)

Въведението към логическите трудовете на Аристотел, което Порфирий пише, предшества непосредствено трактата за Категориите и поради това се възприема и като негов коментар, макар съдържанието му да е по-общо. Този текст изиграва съществена роля в западната мисловност дооколкото в него е формулран проблемът за универсалиите и, по-нататък, за тяхното координиране, което става известно като "дървото на Порфирий".

Макр да отказва сам да се произнесе относно съществуването на универсалии, Порфирий очертава алтернативните възгледи за тях[2]:

„ - веднага ще отбележа, че относно родовете и видовете не желая да обсъждам, дали те съществуват самостоятелно или само са дадени в мислите и ако съществуват самостоятелно, дали са тела или са безтелесни, също така - дали са отделими или са в сетивните неща и зависят от тях. “

В изложението което Порфирии съчинява, той прави опит да въведе крайна йерархия на родовете и видовете, а не само да ги съпостави относително. В това проличава неговата платонистка нагласа, която в случая не съответства на замисленото от Аристотел.[3] Така например, ако чисто логически, предметната област е разчленена на твърди и течни ("не-твърди") неща и също на бели и черни ("не-бели"), независмо от структурирането в класифициращо дърво, няма реална субординация.

Против християните

Около 270г. при престоя си в Сицилия, Порфирий пише трактата Против християните, който става първата книга забранена с императорски едикт поради религиозните убеждения възприети от Константин I. [4] В продължение на повече от век обаче текстът продължава да е коментиран, като изчезва практически напълно след повторно осъждане в средата на Vв. от Теодозий II. Използвайки цитати и парафрази от полемиката, в началото на 20в фон Харнак публикува реконструкция на текста.[5]

Литература

  • Порфирий, Въведение <към Категории на Аристотел> в Аристотел, Категории, София: Наука и Изкуство, 1992, пр. от старогр. И. Христов, с.93-116.
  • Порфирий, сб. Пещерата на нимфите (вкл. Мисли върху умопостижимото ; Пещерата на нимфите ; Животът на Плотин ; Писмо до Марцела), прев. от старогр. В. Маринов, София : Библиотека 48, 2000 (208 с.); съдържа и Порфирий, философът платоник Владимир Маринов

Източници

  1. ↑ Порфириос, Пещера на нимфите, от първообраза прев. Н. Райнов, София: Книгоиздателство Самообразование, 1920 (56с.); съдържа и Новоплатоничната философия и мистика на Порфириоса от Николай Райнов
  2. ↑ Порфирий, Въведение <към Категории на Аристотел> в Аристотел, Категории, София: Наука и Изкуство, 1992, пр. от старогр. И. Христов, с.93
  3. ↑ Еко У., Семиотика и философия на езика, София: Наука и Изкуство, 1993, с.68-81 (Критика на дървото на Порфирий)
  4. ↑ Pier Franco Beatrice, « Le traité de Porphyre contre les Chrétiens », Kernos [En ligne], 4 | 1991, mis en ligne le 11 mars 2011. URL : http://kernos.revues.org/295 ; DOI : 10.4000/kernos.295
  5. ↑ Harnack A. von., Porphyrius "Gegen die Christen", 15 Bücher-Zeugnisse, Fragmente und Referate (Abhandiungen d. kg. preuss. Akad. d. Wiss., Phil.-hist. KI., Berlin, 1916,
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Порфирий_(философ)&oldid=9477380“.